Един от най-едрите кредити – в размер на близо 150 млн. лв., отпуснат в миналото от държавната Българска банка за развитие, е със сериозни проблеми в обслужването и най-вероятно няма да бъде върнат. Той вече е провизиран на 70% заради огромния риск да се окаже загуба. Това обяви пред депутатите от бюджетната комисия в парламента Валентин Михов, председател на надзорния съвет на ББР.
Преди година Кирил Петков в качеството си на служебен министър на икономиката обяви, че 8 фирми са получили близо 1 млрд. лв. от държавната банка под формата на едри кредити, като над 500 млн. лв. са отишли при дружества, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Останалите са били дадени на Румен Гайтански – Вълка, братя Домусчиеви, Георги Самуилов и Ангел Палийски. Бе обявено, че най-едрите кредити (в размер на повече от 140 млн. лв. всеки) са три – на „Роудуей кънстракшън“ АД, на „Слънчев ден“ АД и на „Благоевград – БТ“ АД.
Надзорникът Валентин Михов не посочи пред депутатите името на закъсалия кредитополучател, но каза, че случаят е предаден на прокуратурата още през есента на 2021 г. заради съмнения на документна измама. Резултат до момента нямало.
По-големият проблем е, че около една трета от кредитния портфейл на държавната банка, 90% от който се състои от едри заеми, раздавани по време на управлението на ГЕРБ на приближени до властта бизнесмени, вече е в графата „лоши кредити“ – или под наблюдедение, или необслужван, стана ясно още от думите на Михов.
По последни данни кредитният портфейл на ББР е около 1.8 млрд. лв. ББР вече трупа огромни провизии заради влошаването на портфейла (общо 440 млн. лв. за 2020 г. и 2021 г.), като рискът е в бъдеще голяма част от тях да се реализират като загуба.
Още миналата година Петков предупреди, че има голям риск много от едрите кредити на ББР да не бъдат върнати, защото са сключени на принципа на „балонните плащания“, при които главницата се плаща накуп в края на срока на заема.
Румен Гечев от БСП коментира, че е известна практика при тегленето на кредити с цел измама няколко милиона да се оставят за плащане на лихвите през първите няколко години, след което „кредитополучателят изчезва и си харчи парите на гръцките острови“.
Към мрачната статистика за кредитния портфейл трябва да се добави и загубата за ББР от покупката на държавния дял в Първа инвестиционна банка за 2020 г. – в размер на 78 млн. лв., и за 2021 г. – още 5 млн. лв.
От думите на Михов се разбра още, че смяната на модела на ББР от „касичка на властта“ в помощик на малкия и средния бизнес към момента не се реализира. Отпуснатите директно на предприятия заеми от банката за първите три месеца на тази година са едва 22 на 19 кредитополучателя. Това прави по около 7 кредита на месец.
„Банка с персонал от 300 човека, без да броим дъщерните дружества, да отпуска по 5-7 кредита на месец, не оправдава съществуването си. Една заложна къща раздава повече заеми“, коментира Александър Иванов от ГЕРБ.
Красимир Вълчев, също от ГЕРБ, изрази съмнение, че със сегашната си дейност банката не може да покрива дори разходите си за издръжка от лихвения доход и, ако не направи нещо, до няколко години може да фалира.
Валентин Михов призна, че действително резултатите не са задоволителни, тъй като банката няма клонове и трудно стига до малкия и средния бизнес. Целта на сегашното ръководство е да се стигне до 50 раздадени кредита на месец.
Любомир Каримански от ИТН пък атакува министерството на Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“, което е принципал на ББР, че тайно готви отмяна на въведения таван от 5 млн. лв. на отпуснат кредит, въведен от Кирил Петков. Оказа се, че промяна на тавана засега не се подготвя, но е заявено искане банката да няма ограничения да сключва синдикирани заеми на по-голяма сума.
Причината е конкретен случай, в който ББР е била напът да загуби 30 млн. евро депозит в международна банка, поставена под санкции. За да се стигне до загубата, ББР е поискала да направи цесия с въпросната банка, отпуснала кредит на българска фирма. Така ББР е поискала да получи въпросния кредит (над 5 млн. лв.) срещу депозита си. В крайна сметка загубата се е разминала, но промяната в устава не е оттеглена.
Валентин Михов каза още, че се обмисля програма на ББР, която да подпомогне кредитирането на украинските бежанци. Ставало дума както за потребителски, така и за жилищни заеми, като условията щели да са същите като тези за българските граждани. Румен Гечев от БСП категорично възрази срещу мярката с аргумента, че тя не е присъща на банката за развитие. Към момента решение по въпроса няма.
Автор: Цветелина Соколова
Източник: Mediapool.bg