Новото политическо лице, премиерът Кирил Петков, който изникна изведнъж от нищото в общественото пространство, императивно ни кара да се вглеждаме в него и да следим ежедневно поведението му, което през медиите се натрапва смущаващо с гафовете си.
За личност на прилична възраст над 40 години, той говори прекалено и с охота, целейки да се запомни и хареса.
Бях изненадана как така без нужна експертиза стана служебен министър на Министерство за икономиката и започна да сменя с лекота директори и управители в министерството и в Българската банка за развитие /ББР/, на принципа „стани да седна“, назначавайки своите приятели, които по-късно видяхме във властта около него.
Емигрирал с родителите си 14-годишен за Ванкувър, Канада, К.Петков учи там и завършва финанси с бакалавърска степен. По-късно специализира бизнес- администрация в Школата към Харвардския университет и започва работа във фирмата на баща си. Преди няколко години решава да се върне в България, но запазва канадското си гражданство до министерски пост.
В първото служебно правителство с премиер Стефан Янев, май 2021г. К.Петков е поканен за министър и подписва клетвена декларация с лекота, че е само български гражданин, защото „ в сърцето си носи България“, но в джоба си носи канадски паспорт като канадски гражданин. Така започва с лъжа министър К.Петков работата в България.
Обясненията му за това престъпление са наивни, изкривено внушение за невинност при реалните факти, вярвайки си в своите странни тълкования и неистини. Дори след решението на Конституционния съд, с което става ясно, че Петков е нарушил Конституцията на Република България и че незаконно изпълнява длъжността министър на икономиката, той продължи да поддържа своята фалшива теза, че не е нарушил българската Конституция. Развилата се пред очите на цялото българско общество сага на министъра с “българско сърце и канадско гражданство” е доволно известна, за да я повтарям. Но един български гражданин императивно не може да се подиграва нито с българското гражданство, нито с българската Конституция.
Странното беше, че без всякакво стеснение и срам, без чувство за отговорност към държавата, зад наивни обяснения всяващи заблуда за широката публика, Кирил Петков избърса платненото си лице / по думите на Чудомир/ и спокойно продължи да пълзи на политическата арена. Стана водач на малката бутикова формация “Продължаваме промяната”, събрана в един голям автобус и тръгна из България на избори, ноември 2021 г.
И стана народен представител в 47-ото Народно събрание, формацията „ПП“ получи 25.6% и с още три разнородни по политика партии се хвана на хорото, състави коалиционно правителство, което оглави на 13 декември 2021 г. и се възкачи на стола като министър-председател. И това не е случайно, Кирил Петков е с четири различни лица, а четири-партийното коалиционно правителство управлява България от тогава до днес НА РЪБА.
По библейските представи у всеки човек живее и ангелът, и дяволът, които го подтикват да върши добро или зло. Но най-често в човека се вселява неспокоен лутащ се дух, който незабележимо с апетит го тласка към авантюри и приключения… Загнездват се у човека и пороци – алчност, раздвоеност, двойственост, лицемерие и добродетели – щедрост, саможертва, доброта … Натрапчивото присъствие през тези месеци навсякъде в медиите на премиера К.Петков, който сякаш препуска със селфи от тема на тема, от институция на институция, от държава в държава, без да решава грамадата от проблеми, ме заведе в древния Рим да търся аналогични личности и спрях и надникнах в житието на многоликия бог Янус, далечен и различен от българското подобие.
Бог Янус е един от древните богове на Римския Пантеон. Хилядолетният Рим е нарекъл дори един от своите хълмове на името на бог Янус, в негова памет. Вторият цар на Древен Рим Нума Помпилис / 715-637 г. пр.Хр./ въздига Янус в ранг на Бог. Името му Янус има латински корен – “iania”- врата и “janus”- висока врата с арка. Бог Янус е почитан като дух пазител на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се, че този бог отваря и затваря всички врати символично. В молитвите и по време на жертвоприношенията са го призовавали винаги преди останалите други божества. Така първият месец на годината – януари е наречен на него , а първият ден на януари “Kalendae januariae” се считал за негов празник символизиращ ново начало. На този ден се извършвали жертвоприношения и вратите се окичвали с лаврови венци. Вратите на неговия храм по време на война са оставали винаги отворени в очакване да се завърнат заминалите на война граждани.
Бог Янус е бил посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрялостта. Изобразяван е предимно с две лица – Janus Geminus или с четири лица – Janus Quadrifrons.
През Средновековието, обаче, и след него бог Янус става символ на двойнственост, подлост и двуличие. В световната съкровищница многоликият Янус е вече с образа на зъл владетел с разпръснато внимание и с разнопосочни отговори и решения, граничещи до лудост, невротични реакции и стряскащи нестандартни идеи и въжделения. Такива подобия на многоликия Янус историята е съхранила на безсмъртната си лавица – известни пълководци, царе и императори, доказали се опасни за войни и народи…
Та и България се сдоби с многолик държавник преди една година, който с едно лице казва това, което иска да чуем, с второто лице прави това, което той иска да направи за себе си и което според него е най-правилно, въпреки че не е съобразено нито със законите в България, нито с Конституцията. Многоликият управник си има негови вътрешни разбирания и закони, своя собствена Конституция и дори негова собствена Религия.
С неговото двойнствено лице той разговаря с партньорите си поединично в правителствената четири-партийна коалиция, а предвид разновидностите им, двуличието му помага да говори различно с цел да спечели поотделно, с всеки от партньорите по струната “интерес”.
Най-тъжното е когато този словоохотлив държавник разговаря по важните български и международни теми в Брюксел, Скопие, Киев, Атина, Букурещ, Вашингтон със схематични познания по външната политика на България в исторически план, както и днес. Без историческата памет и личностите в нея България загубва ореолът си като държава.
Той не знае, че през историческия си ход всяка държава ползва опитната си дипломация при преговори/разговори от своите „джобове“, обличайки официалната си държавническа тога. Българската тога случайно е облякъл многоликият държавник, но той не умее да отвори зашитите дипломатически джобове и да ги ползва, вместо празното му словодумие от най-жалка проба.
“Многоликостта” на първия наш управник затруднява хода на държавата, както във вътрешната, така и във външната политика. Обещания летят от всички страни, действията са замъглени и забравени моментално – правителственият кабинет е без дългосрочна и краткосрочна програма за действията си.
Всичко се прави на деня, работни визити по света за селфи, но без решения на българските жизненоважни проблеми. Оттам несъгласуваност, ниско държавно ниво при задгранични визити, подценена България като държава.
Двузначността и двуличието са лош атестат за един държавник. Постоянната обтегаемост на факти, в която влиза той е липса на концентрация, раздвоеност, постоянно търсене на нови варианти вместо решения. Гейзер от постоянни идеи и обещания, без да помни адресатите, които в следващия момент потъват в кръглите папки.
Така върви Той напред с усмивка, без чувство за дълг и преминава на следващо препятствие и следващо селфи с нови играчи на политическата сцена и нова тема и нови “задачи”, забравяйки предишните. Дали това са невротични реакции или нестандартен начин на мислене и възприятие, не зная. Но изненадващото е, че и антуражът му е от неговата кройка, лица, които гледат еднакво в „кривото огледало“ и виждат също като него изкривено истини и факти, вярвайки си в техните неистини с диаметрално противоположно значение и оценки за срещи и резултати от тях, придружени често с възхвала и невротични изблици.
И ще открехна друго, което е най-обезпокоително. Многоликият български Янус не проявява досега нужното уважение към българската църква и според митрополит Антоний “липсва диалог между държавата и църквата”, думи изречени на връх Великден. Да искаш среща с патриарх не е като с приятел, за да пиеш кафе. Изисква се подготовка според църковните канони и официалния държавен протокол, уговаря се и подготвя със смирение и уважение към тази институция – Светия синод. Дистанцирането на Негово Светейшество Патриарх Неофит към премиера К.Петков говори, че Патриархът навярно го е усетил най-точно. Не може да се иска среща с българския патриарх за „запознанство“ , а за „благословия“, съзнавайки йерархията и сановете в Светата църква. А българската църквата е светилището през вековете запазило българщината…
И на края ще цитирам двете мъдри мисли, които бившият френски премиер Лоран Фабюс и председател на Конституционния съвет на Франция отправи към президента Еманюел Макрон за новия му мандат:
“За да бъдеш мъж на своята страна, трябва да бъдеш мъжът на своето време”./“Pour être l’homme de son pays, il faut être l’homme de son temps.”/, Франсоа-Рене дьо Шатобриан, 1768-1848, дипломат и аристократ;
“В това размирно време нека бъдем слуги на правото и роби на дълга”. /“En ces temps troublés, soyons les serviteurs du droit et les esclaves du devoir.” / Виктор Юго, 1802-1885, писател-гений.
Автор: Жоржета Пехливанова
Източник: „Епицентър“