Политологът Слави Василев направи обстоен обществено-политически коментар на случващото се в държавата и по високите етажи на властта пред изданието „24 часа“:
– Преди няколко дни споделихте, че президентът скоро може да свали доверието си от кабинета. Според вас доколко му е свит юмрукът, г-н Василев?
– Метафората за свития юмрук беше съотносима към друго време, когато властта се беше окопала в 12-годишно управление. Юмрукът беше необходим, за да могат гражданите да припознаят силата, концентрирана на едно място – в случая при Румен Радев.
И макар основната задача от миналата година да е свършена, сега обстановката е съвършено различна. Новите политически предизвикателства очевидно карат президента да има собствена политическа трактовка и позиция, различни от тази на бившите му министри, които сега са в Министерския съвет.
– В първия мандат Румен Радев лесно можеше да се позиционира в опозиция, тъй като дойде като контрапункт на ГЕРБ. Сегашните искри между кабинета и президента няма ли да донесат негативи на Радев, след като се изправя срещу легитимирано от самия него правителство?
– Да, носи му негативи. Действително Румен Радев легитимира Кирил Петков, който беше съвършено неизвестен.
И след като Петков се възползва от легитимираното доверие и тежестта на президента, той изведнъж реши, че ще свети със собствена светлина. Краткият политически път, който Петков извървя до най-висшия пост в държавата, и последващите решения на правителството показаха, че той няма необходимия капацитет да ръководи вътрешната и външната политика.
Обстоятелствата, с които се сблъсква кабинетът във външнополитически план, далеч надхвърлят възможностите на премиера да води една балансирана политика. Този факт носи известен негатив на президента, но Румен Радев трябваше да намери решение на политическите кризи от миналата година. И след втория неуспешен парламентарен вот той трябваше да застане зад някоя формация, която, изглежда, имаше потенциала да събере народното одобрение. Алтернативата беше да правим избори до дупка.
– Държавният глава усеща ли, че ли губи възможностите си за влияние върху контрола на решенията на кабинета?
– Той не може да загуби влиянието си, защото то не е в контрола спрямо кабинета, а е връзката на президента с гражданите – връзка, която очевидно се засилва, откакто той е президент. Вдигнатият юмрук от миналата година, който непосредствено доведе до свалянето на Борисов, показа, че макар и правомощията на президента да не му дават реална власт, той има реална тежест в българската политика. И това е именно заради връзката на Румен Радев с българския народ. Който е подценил тази връзка, е платил прескъпо – в случая визирам “Продължаваме промяната”.
– Ако сега имаме тиха студена война между Радев и правителството, едно сваляне на доверие би ли означавало обявяване на гореща война?
– Не искам да навлизам в такива хипотези. Но обстоятелството, че президентът Радев вижда вътрешно- и външнополитическите приоритети по различен начин от бившите си министри, които изгряха благодарение на него, е факт. Докъде ще стигне тази раздяла, не мога да предположа.
Гледните им точки по някои чувствителни теми са диаметрално противоположни – като например ветото на България за процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС и войната в Украйна.
– Сякаш се прескочи трапът с изпращането на оръжие за Украйна. Следващата мина е Северна Македония – ще я прескочат ли и нея толкова лесно?
– Не бих се съгласил, че трапът с войната е прескочен. Последствията от нея тепърва ще застигат България и българите ще усетят все повече недалновидната политика на правителството.
Искам да обърна внимание и на други европейски държави, като Унгария и Гърция, които заеха по-балансирана позиция спрямо събитията в Украйна. Икономическата изгода от тяхното сътрудничество е факт – Унгария продължава да получава ядрено гориво и продължава да работи с “Газпром” на добри цени. Гърция също продължава да работи с “Газпром”. А България е избрала трудния път, който в крайна сметка ще се отрази на джоба на всеки един българин. Така че трапът не е прескочен.
А пък по отношение на Северна Македония ще бъде още по-трудно преодолян и там подобна мимикрия, каквато направиха с гласуването в Народното събрание, няма да мине. Доколкото разбирам, подготвяната от Министерския съвет позиция – специално подчертавам МС, а не МВнР – е България да поеме ангажимент да не ползва ветото си преди старта на преговорния процес и да има възможност да налага вето по време на процеса.
Това обаче на практика не е механизъм, който би могъл да работи. Защото преговорният процес на една страна членка следва определени теми и България не би могла да обвърже темите на преговорните глави с основната ни обструкция към северномакедонците, а именно правата на българските граждани в Северна Македония.
Затова смятам, че този аргумент не би трябвало да заблуждава никого от управляващата коалиция. Той цели единствено да заблуди обществото и мнозинството в НС, за да може правителството да вдигне ветото тихомълком, без да понесе последствията от реалното значение на това действие. Разбира се, може и кабинетът да се отрезви и да не подходи по този начин. Едно е сигурно – ако България вдигне ветото, то завинаги ще загубим възможността да защитим правата на онези граждани в РСМ, които се чувстват българи – нещо, което ми се струва недопустимо за всеки един кабинет, независимо дали е оглавяван от Кирил Петков, или не.
– Северна Македония може да предизвика предсрочен вот. В същото време обаче президентът Радев каза, че това е най-малкото, от което имаме нужда, а Кирил Петков и Христо Иванов прогнозират възход на “Възраждане” при нови избори. Като включим партиите на Стефан Янев и Мая Манолова, всъщност на едни нови избори няма ли да има възход на партии, чиито позиции малко или много съвпадат с тези на президента, особено по външнополитически теми?
– Аз също бих се присъединил към позицията, че сега не е време да правим избори. Въпреки това смятам, че правителството на Кирил Петков тласка България в грешната посока. Ако се случи да има нови избори – глас народен, глас Божии. И след като хората припознават по-скоро гледната точка на президента, то нито една партия в НС не може да си позволи да изрази друго становище към вота на българските граждани, които очевидно не желаят България да се въвлича в този конфликт, съвсем разбираемо защо. Управляващото мнозинство трябва да вземе предвид това обстоятелство.
– След като общественото разделение вече е про- и анти-Русия, как се позиционира президентът в политическия пейзаж?
– Позиционирането на Румен Радев в този нов разкол е пробългарски. Той нито е про-, нито е анти-чужда държава. Пробългарската позиция в случая се ознаменува с факта, че българското правителство и държавно ръководство би следвало да зачете интереса на гражданите си във формирането на външнополитическата си позиция.
А интересът на гражданите със сигурност не е въвличане на България в един конфликт, чийто край не може да бъде победа по военен начин на едната или другата страна. Нито Украйна може да победи Русия, нито Русия ще победи Украйна.
И това означава, че България ще се позиционира неблагоприятно, когато светът седне на масата на преговорите, защото войната рано или късно ще се преодолее, но позицията на нашето правителство по отношение на събитията в Украйна ще бъде запомнена от руснаците. Това по един или друг начин ще ни повлияе отрицателно, защото нищо не може да измести конкурентноспособността на руските енергоносители, които захранват нашата икономика.
– В НС има 5 твърди проатлантически партии – според вас те съответстват ли на настроенията извън парламента?
– Всяка една от тези 5 партии си има своя електорат. Развоят на събитията от 24 февруари насам и разделението на света дават отражение върху сантимента, който българските избиратели имат към отношението за политика.
И това ще се отрази и върху политическата тежест на проатлантическите партии, които заявяват категорична принадлежност към НАТО и подкрепа за Украйна, което контрастира с мнението на една значителна част от българските граждани. Отношението на българския народ към войната по-скоро се припознава с неутралитета, отколкото с гледната точка на Украйна или Русия.
– Но видяхме, че в центъра на София се стигна дори до физическо противопоставяне. Очаквахте ли го?
– Когато се стигне до насилие между отделни граждани, никой не може да се радва. Но това е отговорността, която носи българското правителство за поляризиращия ефект на войната в Украйна върху българското общество. Вместо кабинетът да се опита да обясни на гражданите какви са основите на този конфликт, че светът не е започнал от 24 февруари, че преди тази дата са се случвали много процеси, които са влияели дългосрочно на голямата геополитика. 24 февруари реално е резултат на процеси в продължение на 2 десетилетия и повече. Управляващите пропускат това обстоятелство, а това рефлектира върху мира в страната и хората са обострени. Това е много опасно и Кирил Петков трябва да излезе и да успокои хората, че България няма да бъде въвлечена в тази война. И че България ще направи всичко възможно, за да гарантира интересите на своя народ, а не интересите на Вашингтон или Брюксел.
Автор:Винсент Тановски
Източник: „24 часа“