Обикновено по празници в цивилизования свят е спокойно. Не и в България. Я Бойко Борисов ще се сети, че трябва да разбира и говори за нещо извън магнолии, я Румен Радев ще даде посока на моралния ни компас. И тези празници не бяха изключение.
Докато Борисов обаче остана опозиционен лидер, въпреки че представянето на тезите му в най-големите телевизии е все едно още е начело, то Радев си е действащ президент. Нещо повече – той е главнокомандващ на българската армия. Официално това влиза в сила, когато сме във война, но официално и Русия не обяви война на Украйна. Затова и не може да бъдат подминати приказки от устата на Радев като: „Има политици, които са готови да заложат бъдещето на България в интерес на своите користни цели. Никоя политическа демагогия няма правото да залага живота на почтения работещ човек и да унищожава постиженията на човешката цивилизация„.
Кои са тези политици? Поименно, моля. Коя е политическата демагогия? А какво е демагогия – не беше ли стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“? Служи ли си с емоционална реторика и пропаганда, за да се възползва от предразсъдъците, чувствата, страховете и суетата?
Или казано по друг начин – Радев защо не говори с имена и конкретни примери, а с общи клишета? „Войната е най-зловещият враг на труда„. Мерси, че каза – защо не каза и, че Земята е кръгла, че Слънцето изгрява от изток. Всъщност точно това каза г-н (п)резидентът – Слънцето изгрява от Изток. Но понеже е минимум ужасно срамно да го каже направо сега, когато в Украйна се случват такива зверства заради източния сатрап Путин, кара на чувства.
За войната в Украйна който не е разбрал, да го разбере – това е конфликт за правото да избираш. Путин не желае Украйна да поеме път, различен от руската сфера на влияние и изобщо не счита, че украинците трябва да кажат искат или не искат нещо да се случи с тяхната държава. Той не счита и Украйна за самостоятелна държава. Путин не иска да бъде застрашен – лично той, а не Русия. За неговото управление заплахата остана само външна, след като разчисти всичко, което можеше да му се опълчи в Русия. И действа превантивно – не защото има силна директна заплаха за него отвън, а защото може да има. Затова приказките за мир с такъв като него са като приказката за лисицата и курника, за четенето на Евангелието от вълка (кажи „а“ – агне; кажи „к“ – козичка). Много добре британският премиер Борис Джонсън го определи за крокодил. С крокодила има мир, когато му избиеш зъбите.
През годините назад българските политици гледаха своя личен интерес пред обществения и затова сега, когато дойде голямата криза, България не е силна държава. Когато си много силен, можеш да правиш каквото искаш, защото имаш големи възможности. Когато не си, добре е да правиш така, че силните да те подкрепят, за да си спечелиш по-добри възможности. В Европа не остана държава, за която да не е ясно каква политика води спрямо Путин. Дори държави като Швеция и Швейцария предприеха драстични за политическата си история действия – Швеция се цели в членство в НАТО, Швейцария се включи към евросанкциите срещу режима на Путин.
И преди някой да писне отново какво искал „народът“, нека погледне тези три анкети – тук, тук и тук. Не са представителни, но ги използвам за пример понеже на троловете толкова им е акълът, съсредоточават се към по-директните „заплахи“ когато им се постави задачка да влияят. Та на въпроса – колко е логично да не искаш да дадеш военна помощ, но да искаш да дадат на теб при нужда и да пожелаеш да изпълниш желанието на изнудвач? Кой изнудвач като му дадеш каквото иска, спира да иска и не идва за още? Колко е логично, ако това е „народът“, да следваш сляпо волята му?
Наистина е най-добре да има референдум в България – но той да е с вариация на следния въпрос: „Искате ли хора без капка мозък да участват по какъвто и да е начин в общественото управление“? Защото иначе все ще има някой Решетников да спъва дори малката наченка на прогрес …
Автор: Ивайло Ачев
Източник: Actualno.com
*Заглавието е на Glednatochka.com