Разбира се, „Повелителят на мухите“ нямаше да е част от литературния канон, ако не описваше толкова добре лекотата, с която насилието може да ескалира. Преди дни руският депутат Алексей Журавльов пусна заплаха, която изглеждаше като почерпена тъкмо от световете на Голдинг. Той охотно обясни как ракетата „Сармат“, може би най-опасното ядрено оръжие в момента, може да прелети до Лондон за 202 секунди и заключи с бърза равносметка: „Имало е Британски острови, вече няма Британски острови“. А после разигра актьорски паниката по време на краткия летеж на ракетата и как никой няма да има време за отговор и размисъл, докато накрая ракетата ще поздрави всички и ще каже „Прелетях“. Друг и малко по-съобразителен гост в предаването му каза, че Лондон също разполага с ядрено оръжие и че ако патосът му се сбъдне, то това ще сложи край на планетата. Такъв някой има и в „Повелителят на мухите“ – едно очилато момче, което до последно се опитва да съхрани здравия разум, но приключва зле: пръсват му очилата и тъй нататък.
Макар и изказването на Журавльов да е отделен безумен изблик, то води към наблюдението, че би трябвало да се намираме някъде по средата на „Повелителят на мухите“. Тоест, един от последните моменти, след които връщане назад няма. Смисълът на ядреното въоръжаване по същество цели възпиращ ефект: то би трябвало да блокира собственото им използване заради сигурния световен катаклизъм – и заради пределната яснота, че такъв катаклизъм ще сбъдне популярното наблюдение за Четвъртата световна война, която, в случай, че е имало Трета, ще се води с камъни и пръчки. В същото време обаче най-характерният белег на военните времена е ефектът на покера – увеличаването на поетия военен риск, вследствие от непрекъснатото наддаване на рискове по време на целия конфликт. Една от причините почти всяка война от далечното минало да не е прераствала в световна е, че не е имало техническата възможност това да се случи.
Депутатът Журавльов настояваше, че „ние непрекъснато трябва да показваме тази картинка“ – снимката, на която е изписано за колко секунди „Сармат“ достига до съответната западна столица. Непрекъснатото ѝ показване обаче е най-лошото, което можем да си представим: да се живее в сянката на ядрена война е немислимо. Абсурдът, който излъчва подобно послание, се вижда най-ясно при паралел, вече забравен и спомен от мирните времена: че слънцето има още 8 милиарда години живот. Според „Сармат“ имаме 200 секунди. Повелителят на мухите би ни насочил към втория хронометър.
Само че и мухи няма да има.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com