Два кошмарни месеца от войната – кратък опит за прогноза

От другата страна, Европа и САЩ също ще трябва да понесат болка. Израсналите в мир поколения, които свикнаха да приемат благините на мира за даденост, ще трябва да разберат какво значи война – не само по телевизията. Не само в Третия свят. Ще има рецесия, фалити, обедняване, страх, несигурност, недоволство, разделение, протести. Управляващите елити ще бъдат изправени пред трудни решения и оттам толерантността им ще се съкрати.

Европа ще трябва да се събуди от либералната си дрямка и да приеме, че е абсурдно да храни и да пази правата на тези свои граждани, политически сили и дори правителства, които искат края ѝ. Защото конфликтът вече не е само идеологически, а екзистенциален – автокрация срещу демокрация, Съветски съюз 2.0 срещу Европейски съюз. A la guerre comme à la guerre.

Европа ще трябва също да осъзнае (най-сетне на дело) и това, което е казвал още един от отците ѝ основатели – че се състои само от малки държави, но не всички от тях още са разбрали колко са малки. Т.е. европейците – от германците до малтийците и от скандинавците до българите – ще трябва да свикнат с мисълта, че значат нещо само заедно. И че „заедно“ в крайна сметка значи повече власт на съюза, по-бързи решения.

Само че, ако Европа иска да бъде по-дълбока, поне засега не може да остане толкова широка – в по-дълбок ЕС няма да има място за национален фрийстайлинг и евразийски носталгии а ла Орбан или а ла Радев.

Военното положение вероятно ще принуди Европа да осъзнае, че не може да продължи напред единствено с вход, както досега, че може да ѝ потрябва и принудителен, а не само доброволен изход, какъвто е сегашният член 50 от Договора, използван за Брекзит. Ако ЕС не пробие в структурата си принудителен изход, което обективно е трудно, може да постигне същия ефект с шоково увеличаване на разликата между двете си „скорости“ – ядро (да речем еврозоната) и периферия, състояща се от всички извън нея.

Ако последните държат да си играят с Евразия, ще могат да го правят на воля, но цената за това ще бъде, че досегашните им европейски блага ще преминат в ядрото, а досегашното „пълноправно членство“ на периферниците ще се изпразни от съдържание. Т.е. , ако искат още блага и сигурност, ще им се наложи да кандидатстват в истинския ЕС т.е. в ядрото отново, да чакат, да преговарят, да изпълняват критерии.

През това време Путин няма да кротува. Най-важното за Путин днес е, че той няма път назад. След всичко, което вече направи, да отстъпи значи да падне. Излишно е да се обяснява какво значи да паднеш от най-високото място в Русия.

Щом няма път назад, Путин ще воюва отчаяно. А отчаяно означава – с всички средства. И ЦРУ, и британското разузнаване вече говорят за сценарии, в които Русия прибягва към тактическо (т.е. с малък обсег и малка мощност) ядрено оръжие или към химическо оръжие.

Стигнем ли до такава точка, прогнозата става трудна. Възникват най-малко три въпроса: (а) ще изпълнят ли руските военни заповед за употреба на ядрено оръжие или друго оръжие за масово поразяване и ако не изпълнят, до какво ще доведе това? (б) ако изпълнят такава заповед, как ще реагира НАТО? Ще се глобализира ли войната в Украйна? (в) при сценарий (а) какво идва след Путин? Степента на неопределеност е голяма, такива са и рисковете.

Употребата на тактическо ядрено оръжие може да стане опасен прецедент и заразителен лош пример в други горещи точки на света. 

Изходите от започналата битка за Донбас са два: (а) Русия успява да завземе Донецка и Луганска област, Путин обявява победа и преговаря, поставяйки условия на Киев и на Запада, заплашвайки да продължи настъплението. Конфликтът става замразен с периодични обостряния както през последните осем години; (б) руската офанзива се проваля както на север от Киев, Украйна си връща сепаратистките анклави и Крим. Това е политическият край на Путин, защото военното поражение е съчетано с финансово-икономическа катастрофа. Незизвестността след сегашния господар на Кремъл не създава повече комфорт от оставането му на власт.

Независимо какво остане от Украйна след края на войната, можем да бъдем сигурни, че Западът ще излее в него гигантска финансова и военна помощ. Украйна ще трябва да стане витрина, която всеки ден и нощ да подкопава с примера си моралните и политическите устои на руския режим. Възстановяването на Украйна ще бъде колосален инвестиционен и бизнес проект, от който ще бъдат изключени тези, които са били колебливи или „неутрални“ по време на войната. България, поне засега, е в последната категория.

Според един американски генерал в един момент хуманитарната трагедия в Украйна ще стане такава, че НАТО ще бъде принудена да установи зона, забранена за полети над контролираната от Киев част от Украйна. Това е най-вероятно при евентуален край на активните бойни действия и примирие.

НАТО ще стегне редиците си във всяко едно отношение. Неохотните, колебливите, нелоялните ги очакват трудни дни. Ще свърши търпението към тези, които не харчат достатъчно за собствената си сигурност, камо ли за приноса си към колективната отбрана. САЩ ще бъдат достатъчно натоварени военно и финансово с помощта за Украйна, със сдържането на Китай, с икономическите последствия от войната, за да могат и да искат да плащат за сигурността на европейците – независимо кой ще бъде следващият им президент. И тук България е в числото на неподготвените, изостаналите, несигурните.

Изводът е: без истинска промяна, а не като тази, която „продължава“, лошо ни се пише.

Автор:Веселин Желев