Сравнението на позицията, която се избира изцяло демократично, с краля на всички богове от римската митология може да изглежда малко лицемерно в държава, която преди векове насилствено смаза своята монархия.
И все пак през последните 50 години конституцията на Франция еволюира. Тя си засвидетелства повече власт, която може да бъде ефективно използвана при възникването на различни казуси, и тази власт е главно в ръцете на президента.
„Имаме президент във Франция, който председателства републиката, който контролира правителството, който контролира парламента, който контролира Конституционния съд. Това прави супер президент, като Юпитер, както ние наричаме Макрон“, каза Кристоф Шабро, старши преподавател по публично право в университета Люмиер Лион 2.
„Сякаш се върнахме към 1830 г., когато в европейските монархии кралят започваше да губи правомощията си от министър-председателя, но все още запазваше голяма част от властта“, добави Шабро.
Критици казват, че парламентът на Франция се превръща в гумен печат, който одобрява кандидатурата на президента. Политици пък призовават за нова конституция, която да балансира властта между институциите.
„Президентът на републиката във Франция има по закон много повече власт от всеки друг президент в Европа“, каза Делфин Дюлонг, професор по политически науки в Университета Париж-I, Пантеон-Сорбона. „И на практика успешните президенти също са използвали изключително широко своите конституционни права.“, допълва професорът.
Началото на петата република на Франция
Настоящата конституция на Франция датира от 1958 г., когато известният генерал Шарл дьо Гол сформира нова република след въстание в Алжир.
Тогавашния президент Рене Коти каза, че Франция е на ръба на гражданска война на фона на бунтовете и че ще назначи „най-известния от французите… който в най-мрачните години от нашата история беше наш лидер“ да ръководи правителството.
По-късно същата година дьо Гол е избран от политиците за първи президент на новата Пета република.
Предишната република датираше от края на Втората световна война и даваше повече власт на парламента, създавайки нестабилност и конкуренция между политическите партии, смятат експерти.
Визията на дьо Гол за новата република беше главно да засили правомощията на изпълнителната власт. „Дьо Гол искаше президент, който не е ограничен“, обясни Дюлонг. „В съзнанието му президентът беше над политическите партии и трябваше да бъде политически неутрален“.
Промените, които последвали от тогава насам обаче само се отклоняват от първоначалната визия, създавайки президентския режим, който действа днес.
Всеобщо избирателно право
Една от основните промени, които допринесоха за настоящото френско председателство, беше конституционният референдум от 1962 г.
В опит да укрепи легитимността си като президент, дьо Гол проведе референдум за това как да се избира президентът.
Населението подкрепи референдума, като гласува с 62% в полза на избора на самия президент, а не на политиците.
Този ход едновременно укрепи властта и легитимността на президента, но и политизира ролята му, казват експерти.
„(Президентът става) задължително лидер или шампион на политически лагер. Така че получава се политизиране на президентската роля“, каза Дюлонг.
Дьо Гол последва този ход като разпусна парламента и проведе нови избори, с което си възвърна мнозинството.
Президентски мандат
Появи се проблем, наречен съжителство – когато президентът и парламентът идват от противоположни политически партии. От началото на Петата република това се е случвало три пъти през 1986, 1993 и 1997 г.
Последният път десният президент Жак Ширак беше принуден да посочи социалиста Лионел Жоспен за свой премиер, след като свика предсрочни избори.
Тогава, през 2000-ната година, Ширак представи закон за промяна на конституцията, ограничавайки президентския мандат до 5 години вместо дотогавашните 7. Въпросът беше поставен на населението на референдум, като 73% гласуваха „за“.
„Президентът олицетворява общия интерес и приемствеността на републиката. Ще го избирате по-често. Вашият глас, вашето решение ще имат по-голямо значение. Вашият демократичен дълг ще бъде засилен“, увери тогава Ширак.
Референдумът означаваше, че президентските избори ще се провеждат в тандем с парламентарните с интервал от около месец, което гарантираше, че всеки, който спечели президентския пост, ще спечели парламентарно мнозинство.
„Не променяте политическото си мнение за един месец. Така че изборът на законодателния орган често ще даде същото мнозинство като този на президента“, каза Шабро.
Това е вярно за всеки президент оттогава, включително Макрон, който спечели мнозинство в парламента само месец след избирането му с чисто нова политическа партия и с депутати, които преди това бяха непознати на избирателите.
Може ли системата да се промени?
Критици смятат, че системата трябва да се промени, за да възстанови баланса между институциите, така че не един човек да взема всички важни и големи решения, и то без да носи отговорност за тях.
„Съвсем наскоро видяхме във Франция, че главно президентът, подкрепен от съвета, е този, който взема решенията по време на пандемията“, каза Дюлонг.
„Но тъй като президентът не може да бъде атакуван, премиерът Едуар Филип е този, който е изправен пред съда от недоволните.
Крайнолевият кандидат за президент Жан-Люк Меланшон е сред тези, които призовават за Шеста република, която да „премахне президентската монархия“ чрез нова конституция.
Но Шабро от Университета в Лион казва, че премахването на член 9 от Конституцията, който определя президента като ръководител на съвета на министрите или кабинета, също може да възстанови баланса в системата.
Друга промяна може да бъде премахването на президентските избори, така че президентът да се избира от депутати, сенатори и местни съветници, както първоначално беше записано в конституцията от 1958 г.
„Всички казват, че французите са привързани към президентските избори, че това е демократично право, към което не може да им бъде отнето. Това предстои да разберем“, каза Дюлонг, добавяйки, че ако гледаме процента на въздържали се и празните бюлетини от 80-те години на миналия век, ще видим, че президентските избори са в криза.
Много от промените, които доведоха до сегашната система, получиха подкрепата на населението, като дьо Гол обедини властта си чрез референдуми.
„Всеки път, когато президентът натискаше бутон, той печелеше. През 1962 г. дьо Гол например натисна бутона за референдум и спечели. Той натисна бутона за разпускане на парламента и спечели. Така всеки път френският президент засилваше собствената си власт“, каза Шабро.
Източник: Mediapool.bg