Доц. д-р Стойчо Стойчев, ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, направи обстоен обществено-политически анализ на случващото се в държавата пред изданието „Труд“.
– Да започнем със социологиите, които излязоха тези дни, доцент Стойчев. ГЕРБ дръпват напред пред „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ качва, почти се изравнява с БСП?
– Това са нормални процеси, които можеше да се очакват. Като цяло не виждам да има промяна в двублоковата структура на партийната система, която се оформи миналата година, като двата блока са „Промяната“ плюс БСП, ДБ и ИТН от едната страна, от другата са партиите на статуквото ГЕРБ и ДПС. При вторите имаме някакъв вид мотивация, по-висока мобилизация за гласуване, особено след задържането на Бойко Борисов и след гафовете на правителството. От друга страна, имаме голяма ерозия в ИТН, която си беше очаквана, и се прояви на последните избори, ерозия в ПП заради все по-очевидните проблеми с тези хора, чисто персонално те не са подготвени за тези постове, които заемат, въпрос на случайност са. Голямо разочарование в тях има и от т. нар. русофили. Македония е тема табу за леви и десни националисти. Мисля, че има преливане вътре в този протестен вот към „Възраждане“ по тази линия и потенциал към Стефан Янев за сметка на ИТН и на ПП. Подкрепата за „Демократична България“ се ограничава до нормалните за нея нива. Тя изпусна оня златен шанс през ноември миналата година, когато Кирил Петков се появи. Ако не беше той, можеше те да оберат отлива от ИТН, и да формират една по-балансирана и по-разумна коалиция, която да върви по-адекватно. За съжаление това не стана и те губят в момента от това, но предполагам, че все повече разочаровани от ПП ще се върнат към „Демократична България“. Така че вътре в рамките на блоковете има динамика, особено в протестния вот. Сега има някаква степен на демотивация, след като Борисов вече не управлява от доста време и не е това плашило, което беше до миналата година. Това намалява чисто протестния вот и ГЕРБ излиза на първо място.
– Въпросът е при евентуална победа в едни нови избори с кога ще управлява ГЕРБ?
– Да, ясно е, че оттук нататък еднопартийни управления поне в близките 6-7 години са невъзможни, ако се запази тази избирателна система. На първо място ГЕРБ трябва да работи много активно да излезе от изолацията от останалите политически сили. Те все още се отдръпват от някаква колаборация с ГЕРБ. И е много важно да се каже на каква принципна основа ще стъпи единодействието с ГЕРБ. Това са партиите от ЕНП. Въпросът е ГЕРБ да успее да махне тази стигма от себе си на носители на корумпиран стар управленски модел и да станат отново желан коалиционен партньор примерно за партии от типа на ДБ и ПП. Трудно е дори вече да се спекулира за коалиция с БСП с антиевропейското поведение на Корнелия Нинова. Със Стефан Янев също няма да станат нещата, доколкото той е човек на президента – а ние знаем, че голямата вражда е между Борисов и президента Радев. Този сблъсък е непреодолим и от двете страни, няма да има протягане на ръце, няма да има разведряване и компромиси. Затова всякакви коалиции с формации около Радев – пропутински и антиевропейски – са невъзможни за ГЕРБ.
– Президентът започна да се разграничава от „Продължаваме промяната“?
– При него големият проблем е да каже защо толкова ги рекламираше през есента. Радев има висок рейтинг на доверие, но това носи преди всичко отговорност, хората му вярват и като им каже – това са момчетата, които ще направят промяната, отидоха и гласуваха за тях. И след два месеца излиза, че той не си е свършил работата, че тези хора са неадекватни и че ще хвърлят държавата в хаос.
– Плашилото ГЕРБ продължава обаче да се размахва. За дупките по пътищата е виновна ГЕРБ, а Атанас Атанасов каза по една телевизия, че и за двете външни политики, за които говори министър Генчовска, пак са виновни ГЕРБ и това е тяхна провокация?
– Тези хора определено няма да престанат, защото на тях все някой отвън трябва да им е виновен за проблемите. Очевидно това е Борисов, те няма да спрат да го правят. Друг е въпросът кога хората ще спрат да им се връзват и да им вярват. Това ще стане твърде скоро. Новите са изхарчили милиарди за една година и един лев не е отишъл за строителните фирми. Работата отива до под кривата круша и виждаме, че тя изобщо не е приоритет на това управление, нито социалната политика. Министър-председателят пък се занимава само с Македония, а той не е получавал мандат да ходи там. Хората го избраха да прави промяна, а не да вкарва Македония в Европейския съюз, с което непрекъснато се занимава. Как да няма две външни политики, след като Генчовска на едно събитие не е отишла и едно изказване по тази тема не е направила. Тези неща влизат в разрез с очакванията на хората, които чакат решения с цените, с инфлацията, фалити, банкрути, за които няма как да бъде виновна ГЕРБ. Хората обикновено обичат да стигматизират някого, но Бойко Борисов не е Ахмед Доган и много трудно може да му се създаде митът около Доган. Защото ДПС звучи все още негативно, според мен абсолютно неоснователно, но е факт. Такова нещо за ГЕРБ не може да се направи. Борисов е много по-популярен от Доган и никога не се е докарвал дотам да го сравняват с образи като Костов, царя и Доган. От всичките тези популярни личности, които са били много харесвани и след това много силно мразени, Борисов е най-малко мразен и най-много харесван. Има харизма, която колкото и да е изтъркана, човек си казва „по-добре е еднокнижникът с Винету, отколкото харвардът, който не може да чете изобщо“.
– Борисов е втори по популярност сред политическите лидери, докато рейтингът на Петков се срива главоломно…
– Точно така. Кирил Петков много разочарова. Имаше високи очаквания към него като харвардски възпитаник, който обещаваше някакви световни проекти без някой въобще да ги е искал от него – пет мостове, шест тунела, електромобили. В един момент се видя, че това са празни приказки. На всичко отгоре той буквално се подигра с идеята да се раздава справедливо правосъдие с гротесктната акция срещу Борисов. Сериозните хора, които не харесват ГЕРБ и лидера му, видяха, че това нещо е контрапродуктивно. Те нямаха един нормален аргумент, дори не поискаха удължаването на срока за задържане. И да прехвърлят всичко на Гешев – а него дори формално го няма в тази акция. Така че много гафове направи това момче Кирил Петков. Не знам как е доживял дотук, явно е роден под щастлива звезда. Защото такъв тип шарлатанство в политиката много бързо се вижда. В бизнеса ще лъжеш, ще създаваш митове и легенди, там нещата са доста по-конфиденциални и не могат да те хванат веднага по бели гащи. Докато в политиката веднага лъсва кое е адекватно и кое – не. И, разбира се, изключително детинските им вътрешнокоалиционни отношения с ИТН, скандалите покрай Каримански. Такъв тип инфантилно поведение отблъсва много от сериозните хора, които гласуваха за Петков и Василев като за образовани хора с потенциал. Сега си показват точно обратното лице. Никой не вярва вече на нещата, които Петков говори. В тях има 15-20 процента истина, всичко останало е изопачаване на факти, натаманяване на ситуации.
– Според вас възможно ли е ИТН да стане първата партия, която ще напусне управляващата коалиция?
– Дали ще напуска или не, няма никакво значение. Оставете партиите настрана, но за България не е добре да има парламентарни избори преди местните догодина. Всякаква дестабилизация в парламента би била вредна, включително и за опозицията. Със или без ИТН в коалицията ще се управлява по същия начин. Тази коалиция е само проформа, тя не поражда задължения, те ще си се дърлят и чоплят, което беше ясно от първия момент, въпреки че обясняваха на хората онлайн как в програмите им всичко било много еднакво, много сходно и бързо се видя, че няма нищо еднакво и сходно. Имат цивилизационни различия помежду си тези партии, не могат да се споразумеят за елементарни назначения. Явно на ПП u свършиха кадрите, просто вече нямат хора, щом номинираха шефа на парламентарната си група за управител на БНБ. Така се обезглавяват политически. Ние сме се набълбукали с кредити и приличаме да един хазартен тип, който всеки месец ходи в заложната къща, залага някакви неща и тегли бързи кредити, за да може да купува алкохол и така стигаме до лихварите, които ще ни строшат ръцете и краката, защото не можем да си платим вересиите. Буквално ни загробват страната. Без правителство да бяхме, щяхме да сме по-добре икономически, отколкото с това правителство. То лека полека ще си отива, въпросът е, че няма ясно изразена алтернатива, дори ГЕРБ да се върнат в някаква управленска коалиция. Те ще действат много по-плахо този път, ще им остане травма, че са изпаднали в опозиция, че е имало протести срещу тях – все травмиращи моменти. И трябва да мине доста време, преди да се окопитят.
– Тогава какво правим без ясна алтернатива?
– Мисля си, че президентът може да направи ново управление в рамките на този парламент, което да получи кредит на доверие от по-широк кръг избиратели. Не съм голям оптимист, но той може да се пробва да поуправлява още веднъж за няколко месеца и чак тогава ще изтрезнее от тези опити да залитаме по генерали и харварди, и ще си изберем като гърците след „Сириза“ пак традиционните партии. Ще имаме връщане към някакъв вид институционализирана нормалност.
– БСП и „Възраждане“ почти се изравниха, вашият коментар?
– Корнелия Нинова свали БСП на езика на публичното говорене на Костадин Костадинов. Тя взе неговите тези. Тя за неговия електорат ли ще се бори? Анти Истанбулската конвенция, твърдо за Русия, няма нищо социално, нищо синдикално. Лявото говорене в момента е на Ваня Григорова от „Подкрепа“. Нинова коренно измени лицето на тази партия и я превърна от една нормална лява проевропейска формация в лидерска партия от националистически тип. И с Костадинов ще си мерят електората, от един порядък са вече.
– „Продължаваме промяната“ се учреди като партия, макар и виртуална. Това ще допринесе ли за нейното стабилизиране?
– Не, не. Първо, това е закъсняло. Те регистрират партия, когато вече е изчезнал моментът за това. Хората сега ще почнат да бягат от тях, няма да идват тепърва да градят нещо. Второ, като цяло в българското самосъзнание думата „партия“ е нещо лошо, която се идентифицира с корупция и кражби. Тази работа с партия при тях закъсня и трябваше да се случи много по-рано, за да има импулс. Вярно, има хора, които ги подкрепят, но да си виртуална партия не означава, че ще ги привлечеш към себе си. Във виртуалното пространство ДБ има много голямо предимство.
– Налага се вече тезата, че новата партия на Стефан Янев ще спре възхода на „Възраждане“. Вие как мислите?
– О, да, разбира се. Стефан Янев ще се състезава в един сегмент с Костадин Костадинов и Корнелия Нинова. Пред тях той има много повече потенциал и качества. По-умерен е, по-благ, не налита на бой, стои спокойно и строго. Да не забравяме и нещо много важно за българската реалност – той е генерал и мъж. Костадинов не е генерал, а Нинова нито е мъж, нито генерал. Българинът избира генерал да го управлява, струва му се по-престижно, защото вдъхва доверие и респект.
Автор:Тодор Токин
Източник: „ТРУД“