Първите сигнали за промяната в света се появиха с настъпилата пандемия от COVID 19. Сякаш и природата ни разбра и искаше да ни предупреди, че не всичко ни е наред. Всяка държава се спасяваше сама. Затвориха се граници, области, градове. Хората се отчуждиха, не контактуваха, даже бягаха един от друг.Трудно е сега да се каже дали успяхме да „победим“ пандемията, но още по трудно е да кажем какво ни остави като наследство – направихме ли необходимите изводи или повече „оглупяхме“.
Сега вече и с така наречената специална военна операция срещу Украйна, светът още повече се промени. Разрушения, жертви, бежанци, санкции, „приятелски и неприятелски“ държави и т.н., все такива неща, наречени с общо име „език на омразата“, които още повече и повече разделят света. Провежда се една невиждана до сега информационна война с много „истини“ за какво ли не – обвиняване в шпионаж, провокации, „търсене“ на предатели и т.н. Даже се стигна и до лични нападки, президентът Байдън нарече във Варшава президента Путин „касапин“ и че „не може повече да остане на власт“, а Белият дом с незавидна бързина по- късно уточни, че „САЩ не искат смяна на управлението на Русия“.
Цените на стоките и горивата растат непрекъснато нагоре. Твърде е вероятно, ако войната продължи дълго, мизерията да обхване много държави, както в Европа, така и по света. Ние също не сме пропуснати, това проличава, както в супермаркетите, така и в бензиностанциите. Възниква въпросът „ще започне ли голямата война – войната за оцеляване“?
А сегашните тенденции са, че някой държави искат войната да продължи много време „до последния украинец“, както някои вече се изказаха. Това се потвърждава и от факта,че секретаря по отбрана на Великобритания обяви, че на донорската конференция – 35 държави са решили да предоставят на Украйна тежко въоръжение с голям обсег, бронирани машини, средства за ПВО и за брегова отбрана и др. Всичко това, няма ли да доведе до нови разрушения и много жертви между военнослужещите от воюващите страни и цивилното население на Украйна! Вярно че с това – войната ще продължи по-дълго време и държавите участващи в войната (макар и косвено) се увеличават.
Следейки ставащите събития, може определено да се подчертае, че от ден на ден „мостовете“ за преговори за примирие се разрушават и намаляват. Медийната пропаганда в провеждащата се информационна война вместо да съдейства за сядане на масата за преговори, с противоречивите си мнения, оказват отрицателно въздействие. Преговарящите екипи на двете страни, правят опити за решаването на някои хуманитарни коридори, но на другия ден те не се осъществяват по неизвестни причини и започва прехвърлянето на топката.
Ако изключим Турция и Израел, никоя друга европейска държава не е поставила въпроса, че трябва да се седне на масата за преговори за спиране на войната. Трудно ми е да кажа защо е така, затова отговора оставям на Вас.
За това е крайно време да се запитаме, всички ние гражданите на този континент – На къде отиваме? Не се ли страхуваме, че наближаваме онази червена линия, преминаването, на която има непредсказуеми последици.
Автор: Ген. Цветан Тотомиров
Източник: Frognews.bg