В съвременната война, пък и не само нея, изключително ефективно средство за мобилизиране на народа си е дехуманизацията на врага. Разпространява се информация, която да покаже, че врагът е вероломен и жесток, че действията му са мизантропски и в разрез с всички мислими човешки и социални ценности.
Когато става дума, обаче, за подлата и мръсна война на рашистите срещу Украйна, не е нужно да се прибягва към умишлено и тенденциозно, към пресилено и хиперболизирано дехуманизиране на врага – достатъчно е просто да се разказва какво този безумен и безнравствен враг прави!
Башибозукът на мародерите от Мордор върши такива жестокости, демонстрира такова животинско, скотско поведение, показва такова свирепо и уродливо лице, преминава отвъд всякакви разумни и мислими граници на човешкото поведение, че самата истина за него и само истината за него са достатъчни, за да стане ясно колко далеч от каквато и да е хуманност е пъкленият враг.
И при други войни е имало зверства и свирепости, но за толкова малко време толкова зверства и свирепости не са извършвани. Рашинските орди надминаха всякакви предели, те се показаха като чудовища без съвест и морал – гадни, противни, отвратителни и грозни.
Ако се замисли човек, това можеше да се очаква.
Путин поквари руското общество. Той изгради държава, в която правото на силата е над силата на правото. Държава, в която острите нокти и железните зъби определят кой кого и кой колко. Държава, в която олигарсите притежават основните ресурси на страната, а близостта да самодържеца гарантира безумен жизнен стандарт, докато инфраструктурата по места се руши, хората са държани в ръкавици със стоманени шипове от спецслужбите и всяко опозиционно поведение се наказва със затвор или смърт от наемническа чеченска или чекистка ръка.
В подобни условия на липса на правила като основното правило на живота, общественото съзнание се уврежда и престава да формира позитивни ценности. Всеки е изправен пред личен избор – да вие ли по вълчи с вълците в обществото на вълчите закони или да запази личния си интегритет и да опази чиста съвестта си.
Когато дали да си морален, нравствен, почтен, достоен е въпрос на личен избор, то това значи, че обществото е започнало да деградира, да се разобществява, десоциализира, дезорганизира.
Никога личните избори не са били определящи за избора на обществото. Обществото е колективно цяло и общностно тяло и то трябва да изгражда и вгражда норми и правила, общоприложими за всички.
Годините на безпределната власт на Путин погазиха всички разумни и приемливи норми на обществено поведение. По-силният, по-богатият, по-високопоставения в обществото, имащия повече връзки и взаимни зависимости е по-силен, по-успешен, по-значим и по-прав.
Така много хитри и ловки, предприемчиви и с щракащо пипе руснаци разбраха какво се иска и започнаха да се приспособяват, да градят кариери и богатства – с подкупи и конфликти на интереси, с обезпечаване на „крыша“ (покрив, закрила, патронаж, протекция), с измами и лъжи, със спекула и бързи финансови удари.
А понеже огромна част от обикновените руснаци не ставаха за такива дейности, те не можеха или не смееха да прибягват до тях, ала ценностната им система се рушеше. Те не постъпваха безнравствено или беззаконно, само защото не им стигаха пресметливост или смелост. Но душите им вече бяха покварени. Те усвоиха главното – само глупаците спазват правила, само наивниците не крадат, само будалите не мамят останалите, само лековерните си позволяват лукса да са почтени. Те с ярост и зле прикрита злоба съзнаваха – не можеш да си вълк, но знай, че ако ти падне възможност да си покажеш зъбите – хапи, ръфай, разкъсвай, изкормвай, насилвай.
Във вълчето общество има място и за хиени и чакали – те чакат вълците да се наядат, после огризват остатъците. Но отдаде ли им се възможност за слаба и беззащитна плячка, показват хиенския си и чакалския си характер.
Путин тотално разврати руското общество именно като общество, поквари го, уби съвестта му, оскверни човещината му, направи го безчувствено и егоистично.
За разлика от соца, Путин не предложи на обществото нещо позитивно, някаква идеология, някакви ценности, някакви императиви.
Соцът внушаваше на съветските хора, че са субект при преследването на една възвишена идея, при строежа на едно – някога в бъдещето – хуманно общество.
Путин превърна руснаците в обект на своите имперски замисли, в пушечно месо за своите мегаломански амбиции, в тор, върху който да избуят гротескните му мании за величие.
Последствията от властването на Путин ще бъдат вкоренени дълго в душата на руското общество, ако това е душа, а не вместилище на абсурдни мании, обсесии, комплекси и фобии.
За жалост, Путин започна тази ужасна война с Украйна и вътрешните проблеми на руското общество излязоха на повърхността и станаха цивилизационен проблем.
Това даде поле за изява на утайките на руското общество. Войната разчопли коричката на безличието, аутсайдерството, маргиналността, алколизирането, оскотяването у редица дънни прослойки на Русия. И под тази коричка блъвна и бликна гной. Изскочи на повърхността онова, което страхът и посредствеността таяха в себе си. Отрищи се почти людоедска жестокост – тази на излишния и употребяван за маниакалните циклофрении на Путин фейкличност, тази на проваления в живота си човек, на нещастното творение, за което режимът на Путин пет пари не дава, на полуиндивида, служещ именно за пушечно месо и за нищо повече от пушечно месо. На двукракото същество, което знае само едно – убий или ще бъдеш убит, унищожавай или бягай.
Ето това виждаме в тази война – гангрената на обществото-чудовище, създадено от Путин, слузта, която изтича от увредените жлези на това общество. Безчинствата, които се извършват в такива потресаващи мащаби и с подобен човеконенавистен мащаб не са поведение на някои отделни войници или офицери – те са поведение на онова, в което Путин превърна Русия.
И на мен ми е жал за онези милиони руснаци, които са част от подобно общество, които изпитват погнуса от такова поведение на Русия, но много погрешно са решили, че като си мълчат и остават самите те честни и почтени, то покварата, причинена от управлението на Путин няма да ги опетни, няма да се лепне по тях като неотстранимо петно.
Каква горчива заблуда! Каква катастрофична трагедия!
Русия се опозори с тази война и позорът ще бъде за целия руски народ. Утре, когато се чуе руска реч накъде в демократичния свят, хората ще гледат на тези хора с презрение и погнуса, ще им обръщат гръб, ще се възмущават от тях, ще ги избягват.
Въпросът е ще мине ли някой ден Русия през катарзис, през самопречистване, през извинение за деянията си, през отхвърляне на всичко, което е свързано с путинизма…
Не знам. Не съм убеден.
Но се надявам, че това може да се случи. Сигурен съм, че трябва да се случи. За да не се превърне Русия във вечен символ на злото, на безчовечността, на военните пестъпления и на дъното, до което може да стигне един народ под властта на чудовище от глутницата на тираните и сатрапите, смятани за възможно най-безчовечните хора, които е родило нашето Човечество..
Автор: Николай Слатински
Източник: „Дневник“