Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Бил е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и посланик на България в Румъния (2009-2012).
– Посланик Радомирски, всички дипломатически усилия дотук за спиране на военната експанзия на Русия в Украйна удрят на камък. Защо? Каква е голямата цел на руския президент, въпреки че първата – бързо да пречупи съпротивата на Украйна, сякаш се провали?
– Трудно е на този етап от войната в Украйна е да се каже кои и какви са били целите на военната операция. Някаква яснота за това ще имаме сред прекратяването на военните стълкновения. Тогава ще можем да определим и коя от тях от е била „голямата цел“. Сега може само да се предполага, че като основна цел в Москва искат да се проведе сериозен разговор за бъдещето на международния ред, след като той беше постепенно и непоправимо разрушаван от големите геополитически играчи.
Войната в Украйна създава предпоставки за такъв сериозен подход към бъдещето развитие на нашия свят, но досегашните неудачни опити за преговори по основните въпроси на международната сигурност не дават основания за оптимизъм.
Според Вас първата цел на Русия е била бързо да се пречупи съпротивата на Украйна. Да, това беше основна теза на предвоенната информация, но според мен едва ли военните в Кремъл са мислили по този начин. Смятам, че така нареченото „забавяне“ се дължи на предварителните ограничения, поставени пред военните от руското политическо ръководство. Очертава се желание да бъдат сведени до минимум както загубите на руските войски, така и на цивилното население в Украйна. Последното е особено важно за мира след войната, независимо как ще бъде форматирано бъдещето политическо устройство на Украйна. Освен това по този начин се прави опит да бъдат запазени основни икономически и инфраструктурни обекти, които могат да се окажат не само екологично опасни, но и необходими за следвоенното възстановяване на страната. Основна военна цел на този етап са обектите на военната инфраструктура. Косвено доказателство за това е следното сравнение. Независимо доколко верни са данните за загубите, оповестявани от двете страни, прави впечатление, че декларираните жертви сред гражданското население са почти толкова, колкото са унищожените танкове и бронетранспортьори.
– Консолидирано ли е според Вас руското общество? Възприемат ли се аргументите на руския президент, с които стартира военната операция и които все още са актуални?
– Не се наемам да отговоря на този въпрос. Това ще стане ясно след като отмине сегашната информационно-пропагандна война, която не позволява, ако не си „на терен“ да правиш такива оценки.
Ясно е, че има отделни представили на руския елит – Ургант, Галкин и други, които не са съгласни с политиката на Кремъл спрямо Украйна. Но има и други, които изказват подкрепа на аргументите, приведени от Путин в речта му от сутринта на 24 февруари. Що се отнася до протестите и арестите в Русия те са важен знак за процесите в руското гражданско общество, но от това, което се съобщава те са сравними като цифри с протестите по време на последните избори.
Според мен консолидацията на руското общество може сериозно да бъде застрашена, ако първо, рязко нарасне броят на загиналите руски войници и, второ, при това още по-важно, ако руското ръководство не се справи с лавината от финансово-икономически проблеми, които сегашните санкции причиняват на икономиката и пряко влияят на благосъстоянието на обикновения руснак.
– Възможен ли е така нареченият „дворцов преврат“? Лансират се подобни версии, но дали те са част от войната на пропагандния фронт.
– Разбира се! Всеки политик е уязвим от подобен развой, независимо от системата, която го е издигнала. И това се осъществява чрез кръгове, смятани за близки до него. Но този вариант поне засега, и то разглеждан отдалеч, повече прилича на инструмент от информационно-пропагандната война. Волтер, по време на споровете за ролята на църквата след френската революция, беше казал „Бог няма, но не казвайте това на слугата ми, защото ще ме убие през нощта“!
– С мащабните удари, разрушенията и жертвите е отворена една огромна рана. Самата Украйна е превърната в рана. Дали тя ще зарасне след прекратяване на военните действия?
– Тази рана е от много десетилетия и сегашната ситуация я „разкървави“ още повече. Поради това нейното зарастване след прекратяване на военните действия ще бъде основен проблем. Но за това ще трябва много време (при това в исторически мерни единици), което за съжаление дава основание да очакваме сериозна гражданска въоръжена съпротива в първите години след войната, независимо от нейния изход. Осъществяването на денацификацията ще предизвика отпор в определени среди от украинското общество, които без съмнение са привърженици на тази отвратителна идеология.
– Засега САЩ и НАТО избягват всички ситуации, които биха направили от локалния конфликт гореща международна война извън територията на Украйна. Дали обаче друга сила не би се изкушила от разрастване на конфронтацията? Или самите те при определени обстоятелства да преосмислят позицията си?
– Не смятам, че сегашният конфликт ще доведе до разрастването му, по Вашите думи, в гореща международна война извън територията на Украйна. Това обаче, което предстои да видим са редица локални военни конфликти без директното участие на големите геополитически играчи, но инспирирани от тяхното съперничество в условията на разрушен международноправен ред, възходът на Китай и проблемите, които изпитва досегашният хегемон.
Живеем в преход от една към следващата историческа епоха, чиито политически и икономически характеристики едва сега започват да се очертават. От една страна около англосаксонския център се очертава формирането на мрежа от съюзи, коалиции и блокове, чиято цел е противопоставянето на държавите от Хартленда. Най-обща представа за това ни даде Срещата на върха за демокрация, която се проведе във Вашингтон през последния месец на миналата година. На нея присъстваха половината от държавите-членки на ООН. За осъждане на руската агресия през този месец в ООН вече гласуваха над 140 страни. Предвижда се втора среща на върха в края на тази година. Ако на нея присъстват повече от три четвърти от държавите-членки на ООН и демократите запазят болшинството си в Конгреса на САЩ след междинните избори пред ноември т.г. може да се очаква изолирането на Китай, Русия и техните потенциални съюзници и партньори в съществуващите международни организации.
Напускането на Съвета на Европа от Русия преди няколко дни и на ПАСЕ вчера е знак, че това може да бъде повторено и в други институции.
В подобна ситуация може да се усили опасността за това някои от геополитическите играчи, според Вашите думи, „при определени обстоятелства да преосмислят позицията си“.
– Какъв е Вашият прочит на тревожния сюжет с биологичните лаборатории в Украйна? Възможно ли е оттук да тръгне провокация, която да пренесе конфликта на нова, по-мащабна плоскост?
– За този проблем се говори отдавна и експертите предупреждаваха за свързаните с него опасности. Подобни лаборатории има и в много други държави. Преди две години стана ясно, че една от тях е в Ухан и това и досега се използва както от американците, така и от китайците в информационната война между тях. Неприятен привкус остава от факта, че американският президент (очевидно информиран за опасностите) преди години издаде забрана за работата на подобни лаборатории на американска територия.
И този въпрос, както някои други, които не са „политически коректни“ спрямо наши партньори и съюзници, бързо замря в нашето обществено пространство и „не е интересен“ за българските медии.
– В каква посока се накланят позициите /интересите/ симпатиите на геополитическия колос Китай? Пекин не иска да попадне под удара на западните санкции, но и не може да предаде партньора си Русия.
– Сегашната ситуация сближава по необходимост Китай и Русия, но техните исторически взаимоотношения, както и националните им интереси в доста аспекти се различават. Поради това техният съюз е по-скоро ситуационен, отколкото стратегически. Конкретно за войната в Украйна в китайските социални мрежи има определено изразена подкрепа на руската позиция и аргументация, докато официалните изявления са балансирани. Китай гласува в ООН „въздържал се“ и отправи призиви за прекратяване на военните действия. От друга страна САЩ направиха няколко особено дразнещи Пекин ходове през последните две седмици. Бившият държавен секретар Помпео и бившият съветник по националната сигурност Болтън бяха поканени на специална церемония в Тайван и наградени за приноса им към „независимостта“ на острова. Последваха и визити на няколко високопоставени служители от администрацията на Байдън, по време на които бяха отправени обидни за континентален Китай квалификации и твърдения. А вчера президентът Байдън е подписал закон, забраняващ публикуването на карти, в които Тайван е обозначен със същия цвят като континентален Китай. Тоест, това е още един знак, че САЩ вече не съблюдават договореността си с Пекин за „един Китай“.
В резултат на това Китай изкара значителна част от военноморските си сили в Тайванския проток.
Според някои коментатори САЩ прилагат и към Китай тактиката, вкарала Русия в сегашната война – да бъдещ принуден да прибегнеш към военна сила за решаването на жизнено важен за националната ти сигурност.
– Старият международен ред се руши, а новият не е изграден. Все пак долавяте ли някакъв силует? Къде ще е мястото на Европа и на България в него?
– Отчасти отговорих на това в един от предишните Ви въпроси. Най-общо казано започна формирането на „алианс на демокрациите“. Това според мен може да бъде разглеждано като прелюдия към създаването на тромаво сдружение от държави, което ще бъде използвано от Съединените щати като идеология за нов кръстоносен поход в ескалиращия геополитически конфликт с Китай и Русия.
Заложената в този алианс идея да се раздели света на два по своите ценности несъвместими лагера, между които може да има само ограничено общуване и още по-малко разбирателство, ще ни доведе до своя логичен завършек, където конфликтът е неизбежен.
Сблъсъкът между Китай и САЩ е продиктуван от геополитически съображения – нарастващата относителна мощ на Китай и опитът му да възстанови историческото си влияние в Източна Азия. Той обаче придобива идеологическо измерение чрез настояването на всяка от двете страни, че нейната система по-добре отговаря на нуждите на съвременния свят.
Геополитическите и идеологическите сблъсъци навлизат в опасна територия, когато се прехвърлят на арената на ценностите. Защото геополитическият конфликт може да бъде разрешен, както е правено много пъти в историята, по една или друга формула, осигуряваща баланс на силите, който обаче отчита интересите им.
Компромис е възможен между различни интереси, а не между различни ценности. Създаването на асоциация, която закрепва или циментира ценностна несъвместимост между системи от американски тип и системи от китайски тип, допринася за издигането на първоначалния сблъсък на интереси до ниво, където компромисът става почти невъзможен. Формализирането по този начин на възможността за конфликт принуждава всички страни, независимо дали им харесва или не, да избират на коя страна от противоборството да застанат. Подобно развитие издига до всеобщ геополитически мащаб сблъсъка между САЩ и Китай и го изостря още повече.
– Страните от Европейския съюз, включително България, ще бъдат принудени да отделят много повече пари за отбрана. Ще разклати ли това европейската, респективно българската икономика? При това – съчетано със санкциите срещу Русия, които ще се отразят негативно и на Европа.
– Определено да! Тръмп се опита силово да наложи на европейските си съюзници увеличаване на военните разходи и постигна частични успехи в тази област. Байдън успя обаче в далеч по-голяма степен и сега Европа заявява, че това е новият й приоритет. Особено важна е промяната на политиката на Германия, която декларира, че рязко увеличава бюджета си за отбрана – над 100 милиарда евро допълнително само за тази година. Това неминуемо ще се отрази на конкурентноспособността на европейската икономика, която освен това ще изпита и сериозни последствия от финансовата и търговско-икономическата изолация на Русия. Всичко това неминуемо ще се отрази и на нашата икономика.
По-големите военни разходи ще създадат известно усещане за по-голяма тежест на ЕС в геополитически план, но ще ограничат досегашното му икономическо преимущество. Доколко гражданското общество в Европа ще се примири със съпътстващите подобно развитие недостатъци за благосъстоянието на обикновените граждани е въпрос с повишена трудност.
Усилването на военните способности на ЕС ще позволи на САЩ да оставят европейските страни като противотежест на Русия в Европа, а американските усилия да бъдат концентрирани срещу Китай в Индо-тихоокеанския район.
– Как ще изглежда една нова Желязна завеса в XXI век?
– Най-общо казано като картата на Макиндер за Хартленда (Китай, Русия и някои от техните партньори в ШОС и ОДКБ) от една страна и англосаксонски съюз под формата на „алианс на демокрациите, от другата. Ще има борба между двете групи държави за това, все още неопределилите се страни (като Индия например) да бъдат привлечени към едната или другата противоборстващи групировки. Сегашните зигзаги в политиката на Ердоган създават възможност и от двете страни да му предлагат „вкусни хапки“, за да се определи към едната от тях.
Дали руснаците или американците няма да включат и нашата страна в предлаганото „меню“ е въпрос от най-висша екзистенциална важност за България.
Промяната на позицията на САЩ от подкрепа на Гърция към подкрепа на Турция по спора за тръбопровода EASTMED е показателна за такава възможност в това отношение. За съжаление, разделителната линия или както я наричате „нова Желязна завеса“ в тази променена геополитическа обстановка ще преминава много близо край нашата страна, което ще има съответните негативни последствия. Очевидно е, че нещо ново се подготвя в тази връзка. Неслучайно вицепрезидентът Камала Харис по нейна инициатива е провела снощи разговор с премиера ни, президентът ни се отправи спешно за среща с румънския си колега Йоханис, като в Румъния ще се срещне и с българските военни, разположени там. А американският министър на отбраната ще ни гостува до края на тази седмица.
Динамиката в международните отношения е толкова ускорена, че виждаме реализации на планове, за които до преди няколко месеца се смяташе, че са „конспиративни хипотези“.
Източник: „Епицентър.бг“