Още с първите стъпки на новото правителство във властта и особено след свикването на КСНС заради Северна Македония, в публичното пространство плъзна мълвата за новия политически проект около президента Румен Радев. А когато Корнелия Нинова запази лидерския си пост в БСП, „злите езици“ уточниха, че този политически проект ще е ляв.
Какви бяха аргументите на „влъхвите“, бабували на този нов ляв политически проект?
Президентът бил разочарован от „отрочето“ си Кирил Петков – не слушал какво му се говори, не се съобразявал с ментора си, искал да се еманципира, правел прибързани неща в ущърб на националните интереси. Затова Радев се дистанцирал от него така рязко и еднопосочно, че днес малцина си спомнят как „Продължаваме промяната“ бе родена и възмъжа като (про)президентска партия.
Другият довод също звучи… особено, да речем. Вътрешнопартийната опозиция обвинява Нинова, че не само е превърнала лявата БСП в консервативна партия, ами продължава да я дърпа все по-надясно. И затова много социалисти и леви хора, останали разочаровани от окопаването й на лидерския пост, с радост щели да напуснат и да преоткрият себе си и лявата идея в новия проект на Румен Радев.
Първо – Радев отправя някои критики и предупреждения към новото управление, но това не значи, че се дистанцирал и отрекъл. Тонът и лексиката му са доста по-различни от тези, които използваше спрямо кабинета на ГЕРБ. А новите управляващи наистина
имат нужда от периодично дърпане на уши.
Второ – нито Кирил Петков е човек на президента, нито „Продължаваме промяната“ е творение на Румен Радев. Държавният глава просто му даде път в политиката, назначавайки го за служебен министър. Оттам нататък обаче Петков сам си реши какво и как да направи.
Трето – Румен Радев едва ли би жертвал втория си президентски мандат заради личен политически проект. Подобен ход се прави в два случая: когато имаш набрана инерция и нямаш никакъв шанс да победиш съперниците, и в края на втория успешен президентски мандат – защото конституцията ти забранява трети.
И четвърто – пред очите си Радев има „светлия“ пример на своя предшественик Георги Първанов и политическото му фиаско с проекта АБВ. За провалените партийни кариери на другите бивши държавни глави няма да говорим, защото те са се връщали в партиите майки, а не са си правили собствени „такива“.
С други думи, ако трябва да обобщим казаното дотук, след приключване на президентската си кариера Румен Радев едва ли ще тръгне да прави собствена партия. Нещо, което по никакъв начин не отменя факта, че в лявото политическо пространство има място поне за още един политически проект.
Първа заявка за създаване на нова лява партия
даде неуморната Мая Манолова, чиято гражданска платформа „Изправи се.БГ“ остана извън парламента на последните избори.
„Имаме нужда от нов мащабен социален проект, който да защити хората в икономическа криза. Ние сме на ръба на кратер, от който ще изригне вулкан от социални проблеми. Водят се разговори, ще се включат различни организации. „Изправи се БГ“ ще е част от тази платформа, но няма аз да съм лицето. Търси се широко обединение. БСП не са двигател на тези процеси“, уведоми широката общественост Мая Манолова и уточни, че новата формация няма нищо общо с вътрешнопартийните процеси в червената „столетница“.
Политическата кариера на Манолова започва в Българската социалистическа партия. Години наред тя беше едно от парламентарните „остриета“ на БСП по времето на Сергей Станишев и Михаил Миков, т.е. от 40-ото Народно събрание (юли 2005 г. – юни 2009 г) чак до 42-ото Народно събрание (май 2013 г. – август 2014 г.), на което тя беше дори заместник-председател.
През юли 2015 г. Мая Манолова напусна БСП, защото бе избрана за национален омбудсман.
Четири години по-късно – през 2019-а, тя опразни и този кабинет, защото реши да стане първия независим кмет на София. В интерес на истината тя не само се опита, но успя да привлече и десните гласове на своя страна, но това… предопредели загубата й. Защото левите се обидиха от този флирт и част от тях просто не излязоха да гласуват.
В последните години бе водач на гражданската платформа „Изправи се.БГ „, която в коалиция влезе в 45-то и 46-то Народно събрание. Там Манолова се отдаде на своята хиперактивност – както в социалната сфера, така и в комисията по ревизията на Бойко Борисовото управление, чийто председател беше.
Явно след конгреса на БСП, на който не беше приета оставката на Корнелия Нинова, а
в червените редици настъпи поредно разделение,
Манолова видя нова светлина в политическия си тунел – създаването на нова лява партия. И сега събира недоволни от Нинова, недоволни от управлението през последните години, защитници на всевъзможни каузи и борци за различни права.
Доколко обаче подобно обединение, пък било то и в лявото пространство, наистина ще бъде автентично ляво? И доколко самата Мая Манолова е възприемана като автентичен ляв политик?
За да се роди нова успешна лява партия, нейните „бащи“ и „майки“ са длъжни да (си) отговорят поне на три важни въпроса.
Първо и най-важно –
има ли необходимост, а и възможност, от нови леви политики?
По-всичко изглежда, че има, най-вече свързани с проблемите на неравенствата, които от година на година стават все по-големи. Един жизнеспособен нов ляв проект трябва непременно да стъпва на нови идеи и политики за справянето с тях. Засега това не се вижда на хоризонта.
Второ – има ли електорална ниша, извън традиционния твърд електорат на БСП?
Трето – има ли нови качествени личности, които да поведат новия проект, или ще се разчита на завареното и „отцепено“ положение? И то лидери, които си съществуват вън и независимо от БСП и фракциите на „Позитано“, защото всички знаем какво се получава, когато едни до болка познати бивши започнат да се правят на чисто нови.
Така че същинското преструктуриране на лявото предстои и обещава да бъде интересно. За разлика от преструктурирането на дясното, което… все още само предстои!
Автор: Елизабет Дафинова
Източник: „Банкеръ“(1