Показно по пропаганда изнесе във вторник олигархът Иво Прокопиев и неговия медиен кръг по овладяване на „мейнстрийма“. В рамките само на няколко часа манипулацията, че МВР искало депутатския имунитет на народния представител от опозиционната ДПС Делян Пеевски обиколи десетки малки и големи медии… всичките или собственост на каолиновия крал Прокопиев или взети от него на ръчно управление.
Логичният въпрос тук е само един – защо? Каква е причината
Прокопиев и медиите му така озъбено
да се опитват да лансират в обществото не просто невярна, а юридически абсурдната информация, че вътрешното ведомство иска имунитета на депутат? Абсурдна, защото подобно право е единствено в правомощията на прокуратурата. Която на свой ред пък трябва да е събрала уличаващи доказателства срещу въпросния народен представител, за да стигне до искане на имунитета му. Както стана ясно от последвалата проверка на информацията, искане за имунитет нямало, имало само сигнал. При това от добре известния кръжок-бухалка на Цветан Василев БОЕЦ…
Но да се върнем на въпроса „защо“. Отговорът е много прост – защото Прокопиев започна да лъсва и излиза на светло. По-точно аферите му, както и медийните му манипулации срещу основния му враг Делян Пеевски. След като още през ноември депутатът обяви, че вече няма да мълчи, а ще назовава поименно олигарсите у нас и чии конци дърпат, на Прокопиев явно му стана тясно около врата.
Макар да успя да
се намърда във властта чрез двете си проксита
„Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, дните му на задкулисен кукловод на държавата явно са преброени. Особено в момент, в който държавата се клати от сериозни кризи – пандемия, рекордни сметки за ток, смазваща инфлация и видимата невъзможност на личните му политици да овладеят ситуацията. За капак и прегръдката на прокопиевите човечета с държавния глава и Столетницата доведе до лъсване на търгашеската им същност. До факта, че единственото, което интересува тази група и кукловода й са овладяването на парите на данъкоплатците, евросубсидиите и властта.
На този фон Прокопиев явно се тресе от страх, че всеки момент ще рухнат и градените с години лъжи срещу най-големия му враг Делян Пеевски. Първият сериозен сигнал за това бе оповестеното преди дни решение на
Нюйорския съд да прекрати делото по т.нар закон „РИКО“
срещу депутата. Процесът бе една от мините с фалшиви новини, която каолиновия крал заложи зад океана в опита си да разчисти от пътя си Пеевски. Щом обаче делото изтече в канала заради липсата на доказателства и основания за съществуването му, на Прокопиев явно вече му е ясно, че не е далеч и мигът, в който публично ще бъде обявено и че санкциите по „Магнитски“ се базират на манипулации и пробутани от него съшити с бели конци лъжи.
Междувременно аферите на самия Прокопиев и видимото овладяване на медиите у нас от него и кръга „Капитал“ също започна все повече да се набива в очите на задграничната публика. Само 24 часа преди да залее мейнстрийма с фейка за искания имунитет, в белгийското издание „Ню Юръп“ се появи
публикация за аферите на Прокопиев.
В нея черно на бяло се посочва, че той държи над 25 собствени медии у нас и владее още десетки. При това цялата тази медийна империя е построена с пари, „усвоени“ от държавата по време на престъпната приватизация в страната, в която каолиновия бос е бил деен участник. А той самият е наречен „сляпото петно на българския медиен пейзаж“.
На този фон едва ли има учудени, че Прокопиев прибегна до своята любима тактика за организиране на
бърза, но ефикасна димна завеса над обществения ред.
Димките са любим прийом на всеки, който иска да обърне „дневния ред“ на обществото, за да не се вторачват хората в неговите прегрешения. За да се реализира димката е нужно да бъдат изпълнени няколко основополагащи условия. Първото е да има олигарх с власт, пари и медии, който много държи да си живее на тъмно и за неговите афери да не се шуми много-много. Второто е да има под ръка някой, който да си поиграе с думите, така че в крайна сметка да се роди пропагандата „искат имунитета на Пеевски“.
А фактите са прости – няма искане за отнемане на депутатския имунитет на Делян Пеевски, за каквото твърди сайтът „Сега“. Според изданието ГДБОП поискала това от спецпрокуратурата, въпреки, че нито дирекцията,
нито МВР имат правомощия да искат имунитета
на който и да е народен представител. От самата ГДБОП изглежда са наясно с това, защото дори не са потвърдили пред „Сега“ твърдението, че службата „е стигнала до извода, че има съмнения за извършени престъпления и депутатският имунитет на Пеевски трябва да бъде свален, за да бъде разследван“.
Потвърдили са само, че са предали преписката по сигнала на БОЕЦ на спецпрокуратурата. Това съобщи и пресцентърът на МВР. Спецпрокуратурата е получила по компетентност единствено сигнала на БОЕЦ. Право да иска имунитета на народен представител от парламента има само главният прокурор.
А ето и още малко факти.
Преди броени дни падна и опитът на същия кръжок БОЕЦ
да замеси Пеевски и в Барселонагейт. Както и поредният кьорфишек за имагинерни незаконни средства. НАП обяви, че е направила проверка на народния представител и заключенията са, че той не дължи нищо. Ударът беше жесток, защото реално последната проверка на Пеевски бе извършена от НАП, ръководена в момента от кадъра на „Продължаваме промяната“ Румен Спецов. Тоест, ако е имало за какво да се хванат, със сигурност са щели да го направят… Но явно няма и затова сега страхът у боса на „промяната“ се засилва.
За капак като народен представител Делян Пеевски участва активно в антикорупционното законодателство, подготвяно от ДПС, което премахва т.нар. „златни паспорти“ и предвижда пълна проверка на всеки инвестиционен БГ паспорт, както и отнемане на гражданство, ако се окаже, че вложенията са проформа. Пеевски участва и във внасянето на законопроекта, премахващ „ин хаус“ процедурите и „раздаването на пари от джипка“. И по собствените си заявки вероятно ще продължи да участва в законопроекти, слагащи прът в дългогодишните навици на олигарсите, в това число на Прокопиев, да източват държавните ресурси в лична полза. И да бъдат „слепи петна“ в българското правосъдие. А точно от това се бои разградският каолинов бос.
Източник: „ТРУД“