След КСНС: Позицията на България спрямо Скопие остава без промяна Не можеше и да се очаква нищо друго. Ние сме се хванали в капана на крайната, категорична, радикална и монологична позиция. Сами си сложихме този капан и сами му позволихме да ни захапе с острите си зъби.
Ама имало консенсус. Че как да няма консенсус – всички се страхуват да кажат, че кралят е гол. Че позицията е неудържима и ни поставя в изолация, че не ни решава нито един проблем, а настървява хората в Македония срещу България.
Всички са За, естествено. За да тръгнеш срещу всички се изисква мъжество и лидерство. Къде по-лесно е да се правиш на по-по-най-големият патрЕот. Къде по-леко е да следваш талвега на популизма и да трупаш политически точки без особени усилия и без да му мислиш много-много.
Премиерът отива в Скопие с вързани ръце и вързани крака, със запушени уста и прехапан език. Как се прави диалог, когато ти казваш – това са моите искания и те не подлежат на никаква дискусия. Приемай или върви по дяволите! Защо изобщо ще ходи тогава?
България показва, че никога не пропуска да пропусне доброто решение.
Но нищо. Поне ще видим как ще се измъкваме от ситуацията, която е като винт – с всяко завъртане влиза все по-навътре и се изважда все по-трудно.
Както писах, искаме от държава, в която 90% от славяните са с български корени, да зачита правата на българите, сякаш те са някакво там ситно и дребно като камилче, беззащитно и неспособно да отстои себе си малцинство. Отваряме вратата за засилване на амбициите на различни „малцинства“ в България, включително и на абсурдните български македонци. Тласкаме македонските албанци към Албания, защото тя е безспорна за ЕС. Поощряваме апетитите към Албания и на косовските албанци. Стимулираме Сърбия и Гърция де факто да граничат една с друга в Македония, да разпространяват своето влияние и да прокарват своите интереси – политически, икономически, финансови, социални, медийни.
Държавата, която първа призна независимостта на Македония последна ще се съгласи Македония да стане член на европейската общност от нормални и демократични държави.
Наистина спрямо Македония може да се каже:
Хубава работа, ама българска…
Автор: Николай Слатински
Източник: Фейсбук профил на автора