Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите,казва Джордж Оруел. Сентенцията приляга чудесно на прокуратурата, която многократно е демонстрирала, че Законът е врата в полето, а моралът лесно може да се замени с клиентелизъм.
Последният пример за това е делото за източните милиони на автомагистрала „Хемус“, в което държавното обвинение открито саботира с отказа си да се договори с единствения обвиняем, за да разкрие същинския лидер на корупционната схема.
Споразуменията се оказаха табу, когато действително са в полза на разследването. 42-годишният Борислав Колев, който е привлечен към наказателна отговорност за пране на пари, е изразил готовност да разкаже на кого е предал 53 милиона лева, предназначени за строителството на магистралата.
В замяна на това обаче е поискал от прокуратурата да остане под домашен арест, да му бъде позволено да пътува в чужбина след определен период от време, да получи по-леко наказание. Наблюдаващият прокурор е отговорила, че подобни извънсъдебни договорки са в противоречие на закона, посочиха от Софийска градска прокуратура.
В същото време Наказателно-процесуалния кодекс казва: „След приключване на разследването, по предложение на прокурора или на защитника, може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото“. След което споразумението се внася от прокуратурата в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
Пазарлъците са специалитет на Гешев
Практиката да се сключват споразумения е добре позната на главния прокурор, който прибягва до нея по едни от най-шумните дела. Пример за това е разследването за фалита на КТБ, което Гешев описа в обвинителен акт от 1360 тома.
Към наказателна отговорност са привлечени бившия банкер Цветан Василев и още 17 души, но не е счетоводителят Бисер Лазов, който има пряко участие в корупционната схема. Точно обратното – той е основният свидетел на прокуратурата, на чието показание се крепи обвинението.
„Забележете, прокуратурата по делото КТБ си избра един човек, когото от обвиняем направи свидетел, за да го ползва. Питайте прокуратурата за този човек и защо тогава е постъпила така, а сега по друг начин“, посочи вътрешният министър Бойко Рашков.
Лазов не е единственият, който избегна правосъдието срещу показания. Бившия изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев първо беше сред обвиняемите, но в последствие делото срещу него беше прекратено и той стана свидетел на прокуратурата.
Друг подобен пример е делото срещу бандата за отвличания „Наглите“. Па него защитен свидетел беше Валентин Михайлов-Ихтиманския, който беше уличен като участник в няколко отвличания, но не получи обвинение, защото свидетелства в полза на прокурорската теза по делото срещу останалите членове на групата.
Срамни договорки
Главния прокурор дори беше проверяван за престъпление срещу правосъдието именно заради такива споразумения, които е договарял директно с обвиняеми.
През 2019 година разследващия сайт „Биволъ“ публикува записи на Гешев, докато е бил в Софийска градска прокуратура, на които се чува как се пазари с лидер на организирана престъпна група за данъчни измами и неговия адвокат.
Групата е разбита след спецакциите с гръмките имена „Недосегаемите“ 1 и 2 през 2011 година. Гешев става наблюдаващ прокурор по делото, след като изненадващо е командирован в Софийска градска прокуратура със заповед на бившия заместник-градски прокурор Роман Василев.
Това се случва след първите арести и запори на банкови сметки на обвиняемите. Гешев веднага иска по-лека мярка за неотклонение на сочения за лидер на организирана престъпна група Владко Димитров. „Обвиняемият“ е съдействал на органите на разследването и е дал обяснения, в които признава за извършеното престъпление от него и останалите участници от организираната престъпна група“, казва Гешев пред съда.
Именно това беше и едно от условията на обвинения за пране на пари от „Хемус“ Борислав Колев, за да съдейства на разследването. Сега обаче прокуратурата го обяви за недопустимо.
След това Гешев пристъпва към тайно споразумение с обвиняемите по досъдебното производство, като то става факт на 3 август 2011 година. Тайно, защото нито МВР, нито ДАНС, нито НАП, които събират доказателства по делото, научават за прекратяването му.
Споразумения на килограм
Всъщност държавното обвинение не пести от споразумение, дори когато доказателствата срещу подсъдимите са в изобилие и са ясни крайните извършители. Такъв е случаят с разбитата през 2019 година нелегална фабрика за цигари в пловдивското село Труд, която тогавашният премиер Бойко Борисов окачестви като „най-голямата досега“.
Тогава лично Гешев присъстваше на спецакцията в халето за контрабандни тютюневи изделия. Малко след това обаче, всички задържани – общо 12 души се отърваха с мижави присъди. Това се случи благодарение на споразумения с подсъдимите – украинци и един молдовец, които напуснаха страната с условни наказания от 3 години.
А четиримата български граждани влязоха в затвора, но само за около година. И докато работниците се отърваха леко, сочените за лидери на престъпна група – Антон Арабаджиев, Александър Арабаджиев и Ивайло Костурски, които прокуратурата обвини за нелегалната фабрика, още са на свобода, което поставя въпроса защо са сключени споразумение с тях, след като по никакъв начин не са спомогнали за разследването. Натиск или некомпетентност – това могат да бъдат единствените обяснения за направените договорки.
Пиар успехите
Остава усещането, че прокуратурата използва споразуменията единствено за лъскане на имидж. От една страна, постигнатите присъди, независимо дали са условни, надуват статистиката. От друга страна, помагат на държавното обвинение да отчете дейност по-шумни дела.
Последното е досъдебното производство срещу братята Пламен и Атанас Бобокови и бившия заместник-министър на околната среда Красимир Живков, които през 2020 година бяха обвинени за злоупотреби при депонирането на отпадъци.
Прокуратурата успя да сключи споразумение с трима от обвиняемите – Габриел Савов, Васил Богданов и Айгюн Еминов, които признаха вината си и получиха условни присъди. В същото време обаче, през декември съдът за пореден път върна делото на наблюдаващите прокурори заради процесуални грешки, ограничаващи правата на подсъдимите Бобоков и Живков.
Лоша практика
Сключването на споразумения между обвиняеми и прокуратура не е български патент. В другите държави обаче разследващите използват тази практика, за да съберат достатъчно доказателства за по-тежко престъпление на по-голям бос или престъпна група. У нас нито едно от споразуменията по-големите дела не е довело до свидетелски показания, които да гарантират подобно нещо.
Получава се точно обратното – когато се открива възможност пред прокуратурата да договори съдействия от страна на ключов свидетел, за да стигна до основния извършител на престъпление за 53 милиона лева, държавното обвинение прави обратен завой. Дори се стигна дотам, че шефът на ГД БОП Калин Стоянов да бъде привлечен към наказателна отговорност за оказан натиск върху магистрати.
От всичко изложено дотук става ясно, че прокуратурата проявяват двоен и троен аршин, когато стане дума за споразумение с обвиняеми. В определени случаи е съгласна на договорки, а в други не иска и да чуе за такива практики. Това поставя въпроса дали институцията всъщност наблюдава частния, а не обществения интерес. 53 милиона лева са си 53 милиона лева, както биха заключили независимите кибици за българското правораздаване.
Автор: Мартин Георгиев, вестник „Сега“