Две седмици след като по предложение на ГЕРБ парламентът наложи мораториум върху цените на тока, лидерът на партията Бойко Борисов „прозря“, че това е много вредна мярка, и призова тя да бъде незабавно премахната, тъй като “изкривява пазара“. Той дори обеща подкрепа от ГЕРБ.
„Какво бих препоръчал на колегите: Веднага да отменят мораториума, ако трябват гласове, веднага ще им ги дадем. Този мораториум не трябва да го има в този му вид, защото той до такава степен изкривява пазара, че само на електроразпределителните дружества на първи април трябва да платим милиарди, защото те в момента губят заради тези разлики, а договорите им са железни и ще ни осъдят“, каза бившият премиер. Той не коментира фактът, че инициатор на вредната мярка бе именно ГЕРБ.
Мораториумът беше предложен от ГЕРБ и приет от депутатите със 158 гласа „за“, 4 „против“ и двама въздържали се на 16 декември. Първоначално той трябваше да действа със задна дата – да се вземат предвид цените на 1.01.2021 г. После депутатите се усетиха, че има още едно повишение на цените – от юли, и се поправиха. Според последната редакция мораториумът ще влезе в сила от 1 януари 2022 и да действа до 31 март 2022 г., като цените ще се замразят на нивата си към 16 декември 2021 г.
Според Борисов трябва да се свика извънредно заседание на парламента още утре, за да се обсъдят и приемат предложените от него мерки. Той обаче каза, че ГЕРБ няма да предлага заседание и няма да внесе решение за отмяна на мораториума, като не пропусна да изтъкне успехите на “модела Борисов“. “Нямаме никакви претенции към авторството на този модел, но той е работил толкова много години, че е доказан“, каза лидерът на ГЕРБ. Не стана много ясно какво се има предвид под модела „Борисов“.
Работодателите отдавна недоволстват от компенсациите, предложени от правителството, защото те няма да покрият загубите им. Вчера ръководствата на БСК, АИКБ, БТПП и ССИ и Федерацията на големите индустриални енергийни консуматори се срещнаха с президента, за да потърсят помощ за решаване на кризата с цената на тока. Румен Радев е поел ангажимент да разговаря с останалите институции, които имат отношение към този проблем.
Работодателите поискаха и спешна среща с премиера Кирил Петков, както и да се свика Консултативният съвет за национална сигурност.
До момента Петков не е реагирал на апела на бизнеса. Няма информация и дали президентът ще свика КСНС.
„Ние показахме на президента нашите разчети и възможни варианти за това, което би било справедливо обезщетение за този иззет ресурс от българските предприятия. Информирахме го за това, че дори не са необходими средства от републиканския бюджет за компенсиране на всички небитови потребители и че, в края на краищата, едно справедливо компенсиране не просто няма да ни позволи да затънем като икономика, а може да ни даде огромен шанс за икономически растеж“, коментира пред БНР Добри Митрев, председател на БСК.
Работодалите настояват да няма таван на размера на компенсациите и те да покриват 75% от разликата между високите борсови цени на тока за небитовите потребители и регулираната цена, която плащат домакинствата. Правителството предложи компенсацията да не надхвърля 30% от средномесечната борсова цена за четирите зимни месеца.
„Ако цената на тока след Нова година надхвърли 1000 лв. за мегаватчас, компенсациите няма да ни свършат никаква работа“, заяви пред БНР Васил Велев, председател на АИКБ. Той обясни, че президентът проявил разбиране към проблема на бизнеса, който също така бил проблем на всички небитови потребители – болници, училища, детски градини и общински структури. „Той сам ще прецени как може да помогне, така че да се намери оптимално решение“, посочи Велев на забележката, че президентът няма прерогативи да решава подобни въпроси.
С държавния глава работодателските организации са обсъдили създаването на експертен консултативен съвет по енергетика, който не само да гаси пожари като цените на тока, а да предлага решения, свързани с енергийната стратегия на държавата и Зелената сделка. „В момента добрите енергийни експерти не си говорят помежду си, затова е необходимо да се създаде този съвет“, посочи Велев.
На 4 януари – първия работен ден след Нова година, ръководствата на работодателските организации ще се срещнат, за да анализират ситуацията и енергийните цени в момента и да вземат решение за бъдещите си действия.
„В момента има успокояване на цените на електроенергията, но това е само защото част от предприятията не работят между Коледа и Нова година“, обясни Велев. По думите му България има златна възможност да извлече ползи от ситуацията с високите цени на тока в цяла Европа, ако на българските фирми бъдат възстановени огромните средства, които се изземват в момента от производителите на електроенергия. „Може да се включим в преразпределението на веригите за доставки и да увеличим заплатите“, посочи Васил Велев.
ДЕФИЦИТИ
За момента правителството не дава знак да има намерение да променя правилата за компенсации за бизнеса за 2022 г., въпреки че и на последното си заседание разпредели нови стотици милиони за справяне с последиците отт ценовата криза. Кабинетът е взел решение държавният бюджет да покрие натрупаните дефицити на електроразпределителните и преносните дружества в периода от месец юли до края на годината в пълен размер. По закон тези оператори купуват енергията за покриване на технологичните им разходи на свободния пазар, но прогнозната цена за това е фиксирана за съответния прогнозен период и е много под реалните борсови цени. Правителсвото вече одобри компенсации за октомври и ноември за тези оператори в размер на 110 лв./мвтч, но днес е взело решение да покрие пълната разлика между определената от КЕВР прогнозна цена и реалните разходи. През декември ще продължи и програмата за подпомагане на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, като за двете програми ще бъдат отпуснати допълнително общо 410 млн. лв. Парите са от икономии по централния бюджет. Кабинетът утвърди и други 450 млн. лв. за компенсации на бизнеса до края на март, 2022 г. Тези пари бяха разпределени с решение на Народното събрание, като сега правителството само прехвърля сумата по бюджета на Министерство на енергетиката.
Източник: „СЕГА“