Mо традиция в края на всяка година философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели оценяldт 2021 г. и да правят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година – година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Ето и гледната точка на проф. Ивайло Дичев за отиващата си 2021.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
– Сбъдна се очакването ми, че политиците ни ще се уплашат за местата си и ще намерят компромис. Излъгах се в надеждите си българинът да поумнее по теми като ваксинацията, Зелената сделка, Истанбулската конвенция, Северна Македония и тъй нататък.
Как бихте обобщили тази трудна година?
– Политиците играят пред все по-празен салон.
Кои бяха важните уроци на 2021-а?
– Нашето идеологизирано поколение трябва вече да си ходи. Трябва да дойдат не просто нови хора, но и нови политически идеи.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
– Изненада ме партията на Трифонов. Какво искаха, защо ги последваха толкова хора, как така с лекота приеха катастрофалния спад на гласове. Изненада ме и неспособността на партиите да излъчат кандидати за президент и особено „Демократична България“. Знаехме, че вече няма авторитети в България, но не чак толкова.
Изненада ме също истеризирането на ГЕРБ – една силна и организирана по-рано партия почна да се държи съвсем абсурдно, панически. Нещо такова видяхме и при ДПС, които се обидиха, че не им се призна махането на Пеевски, и го върнаха напук.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
– Каква криза – природното състояние на Хобс, война на всеки срещу всеки. Те се караха през цялото време, отказваха да си говорят, два съдебни процеса за клевета текат, доколкото знам. Върнахме се в началото на 90-те, когато пак трябваше да се събаря една могъща тоталитарна партия, а СДС се роеше до 14 партии и партийки. Само дето сега прескачаме „командира“ Костов и попадаме направо в компромиса Симеон 2.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
– Радев остана в историята. И то не защото той свали режима на Борисов, а защото стана олицетворение на гражданската решителност. Самият Борисов по детински си го нарочи като едноличен противник, от което славата на победата отиде при президента. Но в нашата система е заложен структурен конфликт между президент и изпълнителна власт, който рано или късно ще се разрази – да видим какво ще стане тогава, ще разцепи ли той коалицията.
Коя е думата на 2021-а според вас?
– Пишман.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Хаотично. За да е ефикасно, гражданското общество трябва да е много по-организирано, когато атакува, да го прави в добре премислени моменти и наистина масово. Непрекъснати недоволства от всичко са контрапродуктивни.
Автор: Ивайло Дичев
Източник: „Дневник“