През последната седмица чухме идеи и предложения какво да се прави в българската икономика, колкото не са били обсъждани години наред. Богатата реколта намерения е вторият сериозен резултат от преговорите в публичен формат по политиката на бъдещата коалиция.
Първият е самата коалиция, т.е. съгласието на народните избраници да поделят властта и отговорностите за управлението. Само преди месеци звучаха страстни проповеди, че коалиция е „мръсна дума“ и че по-добре „избори до дупка“, отколкото партиите да сгазят своите свещени „червени линии“. Точно обратно убеждение ще откриете в архива на тази рубрика; с предупреждение, че
умението да се постига консенсус,
включително с трудно съвместими чужди идеи, е първият минимален тест за годност на всяка партия или подобен проект. След втората поправителна сесия 6 от 7 групи в избрания парламент покриват този минимум. Сега им предстои втори изпитен тур, на който ще трябва да покажат умения от висшия политически пилотаж: да съчетаят огромното количество идеи, нахвърляни на масата на преговорите. Изисква се истински майсторлък, като видим колко са несъвместими направените, одобрени и подпечатани с широки усмивки предложения. Толкова мащабна икономическа програма не е договаряна след преговорите за присъединяване към Евросъюза. А онези преговори продължиха цяло десетилетие. Турция вече 30 години преговаря – и още не са се договорили двете страни. А у нас имахме двойно повече, цели четири страни – и успяха да затворят всички преговорни глави за няма десет дни. Това постижение можем да определим само като
умопомрачителна ефективност
Не по-малка ефективност, енергия и трудолюбие ще трябва да покаже и правителството, което новият парламент ще излъчи – ако е рекъл господ / иншаллах – за да успее да изпълни заръчаното на втората в най-новата българска история кръгла маса. Защото управленската работа, с която се нагърбиха договарящите с Програма „Рай“ *), е толкова много, че ако промяната продължава със същата скорост, с която протичаха процесите от зората на демокрацията досега, на новото правителство ще са му нужни поне 10-15 години. За да свърши толкова работа, кабинетът трябва да вдигне поне 3-4 пъти по-бързи обороти, приблизително двойно по-висока скорост, отколкото предполагаха историческите 800 дни на Негово Величество. Какви са шансовете за успех?
Засега е рано да се каже,
поне не докато не видим конкретните мерки и параметри, сиреч бюджет, инвестиционна и законодателна програма. С днешна дата можем само да пожелаем успех. Иначе както идеите от кръглата маса, така и одобрените с Програма „Рай“ намерения са просто чудесни. Някои от тях са свръхоптимистични, предпазливо казано. Има и трудно разбираеми, макар и много красиви. Дилетантска анкета, която си позволих сред студентите ми, показва, че най-голям интерес и объркване предизвиква предложението
България да стане финансов хъб.
Оказа се, че дори моите студенти – до един с бакалавърска степен по икономика, които след месеци ще се дипломират като магистри („майстори“) по финанси, всички с опит кой във фирма, кой в банка – не могат да дефинират „финансов хъб“. Модната дума „хъб“ (hub) всъщност е древна, среща се в ръкописи от XI век. И означава „главина“ – онзи централен детайл от колелото на каруцата, чрез който то се държи на оста и за който се захващат и тръгват към околния кръг спиците. Значи България ще стане център, около който ще се въртят финансите – на Европа или поне на околните страни. Малко вероятно е точно около нас да се завъртят, като вземем предвид реалностите на съвременния свят. С изключение на една съседна братска страна, финансовият потенциал дори на околните държави в пъти превишава възможностите на България. Не винаги е било така. Било е време, когато родната икономика е превъзхождала не само повечето съседи, но и значителната част от европейските страни. Но „финансов хъб“ никога не е била. Та бих си позволил един съвет към програмистите на проекта „Рай“:
безпочвеният оптимизъм е отровен
Икономиката е като агрономията – трябва да познаваш почвата и околната среда, за да избереш какво да сееш и разсаждаш. Иначе нищо няма да поникне, а който чака реколтата, гладен ще стои. И много ще се разочарова. Аз например бих искал да отгледам в двора баобаб. Много ми харесват, толкова красиви дървета. Обаче всеки разумен човек знае, че в България баобаб няма да вирее, напразни ще са усилията. Аналогично и финансов хъб няма да върже. Дълго е обяснението **), но с няколко думи: капиталът не се задържа там, където чувства омраза, алчност и дори ако подозира опасни аберации в икономическата логика. Не става финансов хъб там, където цари популизъм, публиката изпитва нескрита радост всеки път, когато някого обвиняват и съсипват, където органите могат да се нахвърлят върху нарочени фирми и хора, а възможностите за защита са ограничени. Но не е беда, че от България финансов хъб няма да излезе. Можем да изградим стабилна, ефективна и бързо развиваща се икономика и в периферията на финансовия свят. Примерно скандинавските страни съвсем успешно се справят.
– – –
*) Редно е да наречем споразумението на новата четворна коалиция Програма „Рай“ по името на търговския център (mall), където бе договорена – „Рай“ (Paradise).
**) Една подредена теория как функционира капитализмът предлага Макс Вебер. Как, къде и защо никнат финансовите хъбове обясняват трудовете му „Борсата“ (Die Börse, 1896) и „Икономика и общество“ (Wirtschaft und Gesellshaft)
Автор: ЕМИЛ ХЪРСЕВ, д-р ик.
Източник: „СЕГА“