Четворната управленска коалиция и първите „стрес-тестове” за солидарност и кооперативност

Най-четени

Loading

Преговорите за формиране на четворна коалиция, която да формира мнозинство в парламента и излъчи най-после редовно правителство, вървят към успешен край. Злонамерени или просто скептични наблюдатели твърдят, че тя неизбежно ще бъде нехомогенна, заредена с противоречия и поради това неефективна и краткотрайна. Оптимистите са предпазливи, тъй като „такова животно” у нас още не сме виждали. Все още са оскъдни смислените анализи относно реалните рискове и шансове пред раждащото се ново управление. Често се пише и говори твърде повърхностно или тенденциозно, за което има някои реални причини.

Първо, след началото на прехода

трудно можем да се похвалим с „образцова” управленска коалиция,

въпреки че всички подобни правителства изкараха пълния си мандат (кабинетът на Иван Костов, подкрепян от ОДС, правителството на Сергей Станишев, излъчено от Тройната коалиция и „Борисов -3” през 2017-2021 г.). От това произтича парадоксалният на пръв поглед извод, че у нас коалиционните управления оцеляват на сто процента. Но нито едно от трите не бе запомнено с добро и даже бяха представяни като еманация на корупцията и злоупотребата с власт.

Второ, коалицията се превърна в символ на задкулисни сделки за получаване и осребряване на власт. Участниците в тях гонеха своите групови и лични интереси, а не се стремяха да постигнат възможно най-добър баланс на интересите на своите избиратели. За което неизменно биваха наказвани от народния вот.

Трето, във всяка коалиция рано или късно възникваха непримирими противоречия, но не на принципна основа, а най-вече по въпроса кой ще плаща трапезата на властта. Най-важната особеност на българската коалиция е, че всеки от участниците се стреми да присвои заслугите и да стовари на останалите вината за неизпълнението на поетите пред избирателите ангажименти.

Във всяко от горните твърдения има доза истина, но това не доказва априорната непригодност на коалиционното управление в български условия.

Проблемът не е в самата форма на упражняване на властта,

а в недъзите на конкретните участници и най-вече на начина на конструирането й. А що се отнася до европейския и световния опит, то има достатъчно примери за многобройни (четворни, петорни и дори шесторни) коалиции, които са се справяли със задачите си, въпреки че повечето от тях не са просъществували дълго поради една или друга причина.

Вярно е, че очертаващата се българска управленска коалиция включва твърде разнородни партии, най-вече от гледна точка на фазата на жизнения им цикъл. ПП са в мощна възходяща тенденция, ИТН преживява тежко „детско заболяване”, ДБ има проблеми с идентичността, а БСП просто не може да спре пропадането си и започва да изглежда обречена (поне в този си вид). Общото е, че всяка от четирите е изправена пред заплахи и рискове, с които задължително трябва да се справи, ако иска да продължи да играе някаква роля в българската политика. Може да звучи странно, но сериозни предизвикателства вече има и пред ПП, които са натоварени с най-тежкото политическо бреме – бремето на големите надежди и свръхочакванията. Това обаче е тема за друг анализ.

За разлика от предишните два неуспешни опита

през тази година, сега партиите изглежда са разбрали, че изграждането на съвместно управление е въпрос на живот и смърт. А няма по-мощен двигател от инстинкта за живот. Затова наблюдаваме невиждана сдържаност и смиреност, въпреки опитите на БСП да си придава някаква особена тежест. Иначе казано, ако не настъпи някакъв немислим катаклизъм, коалиционно правителство ще има; въпросът е колко ще издържи, какво ще успее да свърши и кои фактори биха могли да го разтурят.

Първите трудни препятствия изглежда бяха преодолени успешно – изработването на подробно коалиционно споразумение и договарянето на формула на бъдещия кабинет, вкл. разпределение на отговорностите по ресори. На тази основа вероятно ще премине без особени сътресения и персоналният състав на кабинета. Особено внимание заслужава безпрецедентният за България подход при изготвянето на коалиционното споразумение, който на практика спестява месеци труд за съставяне на мандатната програма на бъдещото правителство. (Що се отнася до съдържанието му, то подлежи на отделен анализ.) Също така, решението всяка от партиите да отговаря изцяло за поетите ресори (министерства) вероятно ще се окаже по-добро от практиката на взаимен контрол чрез по-ниското ниво на политическите кабинети.

Има обаче и рискове. Доколкото можем да съдим по публичната информация, редица трудни проблеми бяха заобиколени чрез отлагане или пределно общи компромисни формулировки. Но, както е казал мъдрецът, белият лист търпи всичко. Някои от най-противоречивите и непопулярни решения скоро ще станат обективно неизбежни. Тогава коалицията ще бъде подложена на

първите „стрес-тестове” за солидарност и кооперативност.

По всяка вероятност в близките месеци инстинктът за оцеляване ще сдържа егоистичните реакции, но е трудно да се предвиди докога ще е ефективна тази бариера.

Проблемът се усложнява от това, че трудните управленски решения са концентрирани в няколко области, следователно отговорността за тях ще се носи от конкретни министри и от излъчилите ги партии. Тук сплотеността и готовността да се поема солидарна отговорност на Министерския съвет като колегиален орган ще бъде решаваща, защото видяхме пукнатини да се образуват дори в подчиненото на съвсем друга политическа логика второ служебно правителство.

Освен това, поне по предварителни намерения, де факто коалиционното споразумение ще бъде подписано между ПП и всяка от останалите три партии. Ако това се потвърди, на практика ИТН, ДБ и БСП няма да имат официални взаимни ангажименти. От тактико-политическа гледна точка стъпката е ясна, но дали ще има негативно отражение, предстои да видим.

Накрая, има преки заплахи, произтичащи от специфичните вътрешно-партийни проблеми на някои от участниците.

Към момента най-нестабилна е ситуацията в БСП,

защото там предстои решаваща лидерска битка. Към момента преговорното поведение на партията е подчинено изцяло на личното оцеляване на Нинова, а това може да предизвика сериозни трусове при различни варианти на развитие на процесите, тъй като очевидно председателят на партията контролира почти цялата парламентарна група.

Независимо от изложените разсъждения, решаваща ще се окаже способността на коалицията и нейното правителство да решават неотложни и трудни нормативни и управленски задачи. Ако работата потръгне, полза ще имат всички участници и най-вече българското общество.

Автор: Александър Маринов

Източник: „Банкеръ“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Нидал Алгафари: Колкото и да говорят срещу Пеевски, той е евроатлантик, запази достойнството си

Делян Пеевски, колкото и да говорят срещу него, е евроатлантик. Запази си тази позиция. Да, отнесе много шамари. Това...

Вижте още