Нещо доста странно се случи през тази седмица в политиката ни. Служебният финансов министър Валери Белчев, чието име със сигурност не е от най-известните, на практика постави ултиматум на бъдещото управление – до края на годината да приеме държавния бюджет за 2022 година. Не само това – той ще внесе проект в Народното събрание, защото така спазвал закона. Гръмки думи, внушаващи грижа за България и дори желание да се помогне на следващото управление – със свършена процедура и готов проект, та да не трябва да се прави тепърва.
Всъщност законът изобщо не задължава който и да е парламент да приеме бюджет за следващата година през настоящата година. Хубаво е да става така, но е предвидено и какво да правим, ако не стане. Отделен въпрос е и, че като ще се приема бюджет за догодина, проектът следва да е готов до края на октомври. Белчев се оправдава, че тогава нямало парламент, но какво му пречеше да има проект и той да бъде внесен, когато има Народно събрание? А не сега да бъде говорено, договаряно, писано – и то без никой от евентуалните бъдещи управляващи.
Законът за държавния бюджет се счита за най-важният в държавата. Логично – с него се разпределят парите на всички ни. Той е огромната отговорност на управляващите – именно те определят какво ще се харчи, казват какво очакват да бъде събрано от данъци и го събират, внимават заявеното и разписаното в закон да не се превърне само в пожелание. И точно заради това заявката от Белчев за налагане на бюджет, за който той няма да носи отговорност – няма той да го изпълнява, е повече от смущаваща.
Като погледнем малко назад кой е Белчев и като си спомня как бившият пиар на ББР Стефан Антонов използва повече от силни думи по негов адрес, няма как да не изпитаме сериозно съмнение – маша ли е Белчев и на кого?
Логичното обяснение е намеса на Румен Радев – все пак служебното правителство той го назначи. Налагането на държавен бюджет е силен лост върху бъдещо управление – за каквито и промени да се бори то, разпределението на парите може да отвори или да затвори съответните възможности да се правят значими реформи. Дали това е обяснението, няма как да знам – но предвид заявките на Кирил Петков как нямало кой да му се обади по телефона и да каже да направи нещо, без да го убеди, може би тези действия са напомняне, че „Продължаваме промяната“ ще е много зависима от външни сили. По няколко процента, със „срамни резултати“ (по Бойко Борисов), но на принципа, че малкото камъче може да обърне каруцата. И ако не се съобразяваш, няма да продължиш промяната. Няма как да не свети ярко червената лампичка – Кирил Петков и Асен Василев, предвид биографиите им и показаното досега, ще се съгласят ли да правят голямата промяна, когато някой друг им е написал на какви пари и за какво ще се харчат ще могат да разчитат? Кое е това управление, което е било успешно, след като друг му е начертал така да се каже практиката? Теорията са политическите обещания, а практиката е изпълнението им и то на първо място зависи от парите, с които разполагаш. Държавните пари. И като си спомним как Асен Василев заговори, че бюджет може да се приеме до края на януари, 2022 година, но Белчев след това направи съвсем друго …
Има и друго обяснение – пробив от страна на предишното управление. Драмата с ДКК ясно показа, че Бойко Борисов е в позиция да оказва постоянно напрежение и да се намесва, за да не стане промяната такава, че да го удари непоправимо.
Големите бури под повърхността често остават скрити немалко време, преди да се усетят от всички. Но ако са достатъчно големи, стават видими и то много. Така че ще трябва да почакаме и да видим – ураган ли има или желание да се помогне? В политиката безкористност обаче няма!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: Actualno.com