На втори тур в изборите за президент се явиха достойни кандидати, макар и с различни политически и ситуационни виждания – единият професор и ректор на Софийския Университет (повтарям – Софийския), а другият – български офицер. Всякакви интерпретации върху имената, позициите или професиите, са проява на лош вкус и всъщност казват повече за интерпретиращите, отколкото за интерпретираните. :
Което води и до наистина трагичната избирателна активност, която е невъзможно да бъде оправдана дори с мъртвите души в избирателните списъци.
Защо Румен Радев победи?
Причина номер едно е, че той единствен успя да обедини цялата анти-ГЕРБ реторика и вот – нещо, което не успя да постигне нито една партия, макар неговите другари от ПП да се опитаха.
На второ място, защото не допусна големи гафове през мандата си.
Контрата на този въпрос е очевидна и нека обърнем внимание на слона в стаята – Крим, който е по-скоро малко слонче. Дълго време властваше митът, че не само основното разделение в обществото, но и основен фактор за гласуване, е русофили – русофоби. Причините за този мит са исторически и в немалки периоди – и в Третото Царство и в Прехода, той е бил напълно верен. Ако го разграничим от делението комунисти-антикомунисти (което е различно!), в днешни дни става все по-малко определящо.
Защото русофили/русофоби е решаващ фактор за гласуване, само за статистически незначителна част от избиратели. Вижда се и от резултатите на партията на Малинов и от непомръдналите спрямо прогнозите резултати след репликата за Крим. Всички останали, на които им е приписвана една или друга позиция по този параметър, имат далеч по-големи теми, които мотивират за или против. Показателно е, че около 70% от избирателите на „Демократична България“ и около 70% от избирателите на „Възраждане“ са подкрепили Румен Радев. От конюнктурни съображение и непропорционален медиен излаз, може да останете с впечатление, че борещите се с „r0snacite“ са огромен брой, а не няколко, едни и същи хора. Разбира се, тази борба се осъществява в условията на почти пълен контрол на държавата от страна на Козяк, а не когато реално има някаква опасност от руска намеса.
Единственото значимо и важно събитие от предизвестените избори беше, че ясно си проличаха действително имащите подобна русофобска позиция, от тези, които са една голяма поза. Точно както месец преди това си пролича, че приказките за върховенство на закона са лъжа и са само за другите, но не и за „наш‘те“. За някои, като агентите Ивайло, Сашо, Богдан и т.н., това е своеобразно завръщане у дома – те са напълно ясни и прозрачни. По интересни еквилибристики бяха нужни от всички, които само допреди седмица искаха „лустрация“, „демонтаж на МОЧА“, „декомунизация“, „Мацква“ и т.н. Какъв лупинг само! Как всички демократични лелки-живеещи-в-чужбина трябваше да носят вода от десет кладенци, за да съчетаят двете позиции. Щеше да е много полезно за изчистване на тези говорили от системата, ако ставаше дума за нормални човешки същества, а не за истерични и лицемерни сектанти, които утре ще върнат пак старата плоча, все едно вчера нищо не се е случило. С любезното съдействие на проправителствените (на служебното, както и бъдещето) медии, които са майстори в това да създават паралелна реалност, която да обслужи паралелната им (доскоро) държава.
Най-яркият пример за това беше ситуацията с вота за ДПС през изминалата седмица. Десетки хиляди символи, стотици страници и нито една думичка за това кой махна ограничението за изборни секции извън страните от Европейския съюз. Нито дори споменаване, че такова ограничение е имало и че е било въведено точно, за да се избегне подобен вот.
Сигурен съм, че тези свободни и независими медии, пълни с професионалисти, неучастващи в ничия кампания, са го пропуснали напълно, напълно случайно. Ето само малък брой примери:
– „Номерът мина“. Как ДПС спечели в Турция (svobodnaevropa.bg)
– Защо ДПС си върна гласовете в Турция (capital.bg)
– Ходът с Карадайъ за президент мобилизира вота за ДПС в Турция (capital.bg)
– Кой колко загуби? Всички без ПП потънаха, ДПС изплува заради вота от Турция – Mediapool.bg
– Гласуването в Турция: Всичко се случва за 1 минута – Mediapool.bg
Поне забавлението беше гарантирано и Демократична България влязоха в ролята на тодорживкова, партизанска полунелегалност. (Т.е. той се крил от „фашисти“, които не са го търсили). По същият начин, те отидоха на спират масовия турски вот…който така и не се състоя.
Защо Анастас Герджиков загуби?
Сам по себе си професор Герджиков не допусна грешки и беше солиден през цялата кампания. Проблемите бяха на подкрепилите го от ГЕРБ. Посланието за „Наистина Обединени“ беше прилично за мирно време. В нажежената политическа обстановка обаче, да тръгнеш с послание за обединение, при условие, че си в политическа изолация, издава само и единствено слабост. Може да екстраполираме и, че всички изборни успехи на ГЕРБ са били, когато се излъчва точно обратно – сила. Както споменахме и при парламентарните избори – не е хубаво, когато те плюят да си мислиш, че те вали дъжд. Всъщност това е кампания, която нямаше за цел победа, а само почетна загуба – в този смисъл целта е постигната. Имаше логични причини и дори писта за пацифистична алтернатива на френетичната политическа говорилня, но очевидно тя не успя. Не успя още на вторите избори през лятото. Всички загуби след това не се дължат на машините или Бойко Рашков – дължат се единствено на това, че не се отиде на война, ами се мрънкаше в ъгъла кой би бил подходящ партньор и колко би било прекрасно всички да се прегърнем и да тропнем едно хорце (но не пред Народния театър, защото един кандидат-вицепрезидент ще ни се кара).
Румен Радев спечели втори мандат, което както писахме беше повече от ясно, а вторият тур беше само проформа. Очевидната причина за това е ясно канализирана анти-ГЕРБ реторика, на която той стана носител. Анастас Герджиков направи това, заради което беше издигнат – за почетна загуба на балотаж. В този смисъл той беше безрискова кандидатура. За евентуална победа, колкото и минимална вероятност за това да имаше, трябваше да бъде поет по-голям риск. И загубата, и рискът нямат нищо общо с личността на професор Герджиков, който беше достойна кандидатура – за разлика от издигнатата преди пет години Цецка Цачева, която беше израз на арогантно високомерие. Румен Радев се възползва или дори беше облагодетелстван от грешките на всички други, които няма кого да обвиняват освен самите себе си – не избирателите, машините или пола на Цачева. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи.
Всички опозиционни партии бяха изправени пред почти невъзможна задача и продължиха сами да си пречат. Освен вече изброените фактори – анти-ГЕРБ вота и безрисковата кандидатура (за разлика от Петър Стоянов, например), както и играта за почетна загуба, друга причина е, че обявиха кандидатите си седмица преди започване на кампанията. Дори в токсичната българска среда е далеч по-добра идея кандидатът да се знае година предварително и избирателите да могат да се запознаят с него. Анастас Герджиков имаше месец за кампания, а Румен Радев – пет години.
На второ място – дори за кратка кампания не стана ясно дали проф. Герджиков се разграничава или подкрепя предишното управление. Подобна Шрьодингерова позиция не привлича избиратели, дори напротив – отказва даже част от твърдите ядра. Истеричната политическа ситуация изисква да се заеме позиция за или против – ако не го направиш, други ще определят каква да е тя.
На трето място задължително трябва да се спомене, че някой пак изпусна Росен Плевнелиев по телевизиите.
Поуки едва ли ще бъдат извлечени, разбира се.
*Заглавието е на Редакцията на Debat.bg
Автор: Николай Облаков
Източник: „ТРУД“