Декларацията на американското посолство в София, провокирана от страстната увереност на Радев, че Крим е руски, ме изпълни с дълбока загриженост. Не защото го е казал – отдавна знаем, че е на руска каишка. Разтревожен съм, че българският президент е забравил, как той лично през август е подписал декларация със съюзниците от НАТО никой да не признава руския статут на Крим.
И се питам дали Румен Радев не страда от деменция или раздвоение на съзнанието? Да не би да преизбрахме човек, който всяка вечер пита жена си „Ти коя беше”? Значи ли това също, че психиатърката в неговия предизборен щаб е там само като медицинско лице?
Както и да е, сега американската посланичка научи с какъв човек си има работа, което означава, че медения и месец с новия президент, започнал на миналогодишните протести, е свършил. Напълно я разбирам. Сигурно е усетила накрая, че
докато говори с Радев, всъщност чува ген. Решетников,
а като слуша Решетников, разговаря с Путин. Така е в руската политическа традиция, г-жо Мустафа – всички са матрьошки, напъхани една в друга и никой не е това, което външно изглежда.
Поне сте наясно, че новият президент се опитва да бъде двоен агент без никакво прикритие. Той се мисли за равно отдалечен както от вашето посолство, така и от другото.
Не сте първия, г-н Радев, няма да сте и последният, който си мисли, че може да е неутрален между две велики сили, които воюват. България не е независим геополитически играч обаче. Не е била, няма как да бъде и в бъдеще.
България няма нито икономически, нито демографски, нито военен или технологичен потенциал, за да отстоява пред САЩ и Русия някакви глобални свои интереси. Ние сме
дребна регионална сила с Балканско значение
Нямаме нито петрол, нито ядрени ракети, нито население колкото индийското, че да гледат на нас като на ценен стратегически съюзник.
За да гарантираме своята сигурност, трябваше да изберем една от двете сили за съюзник. Неутралните позиции са само залъгалки за наивници. С такава политика на неутралитет Югославия се прости с половината си територия, както знаете.
За щастие, г-н Радев, избора ние вече го направихме. Пак ли забравихте? България доста трудно, но взе решение за присъединяване към НАТО и ЕС. Подписахме договор и сега от нас се иска да изпълняваме лоялно задълженията си, както го правят останалите ни съюзници. Срещу тази лоялност получаваме блага, които сами не можем да си осигурим. Или както казва нашият мъдър, но героичен народ – хем ЕС ни храни, хем НАТО ни брани.
Та при положение, че най-сетне случихме на свестни съюзници, които не плашат с ракети по повод и без повод, е съвсем неразбираемо защо отново българският президент ще сънува някакъв съюз с Русия. Пак ли е деменцията?
Да напомним тогава отново – Русия обявява НАТО и България за свой враг, а НАТО предупреждава Русия, че ако се закача с някой от неговите членове, ще налети на мощната евроатлантическа ракетна отбрана. Работата намирисва на война, а в такива случаи нашият героичен народ, по една вековна традиция се снишава в нивата и не се бута между шамарите, докато разправията не утихне. Я си спомнете, г-н Радев, как приклекнахте на снимката до Путин за да не стърчите над главата му. Значи и вие ги знаете тези традиции. Защо сега дърпате дявола за опашката? Байдън по-безопасен ли ви изглежда от Путин?
Г-н Радев, вие сте военен човек и трябва добре да знаете, че
не може да имаш двама командири
Нали помните как Борисов се опитваше да бъде равно отдалечен от НАТО и Русия. Какви усилия полагаше, да направи Южен поток, Турски поток, АЕЦ Белене, как широко си затваряше очите за руските шпиони докато отвън не ги извадеха на светло, и как разправяше че в Черно море няма да има военни бази на НАТО. И после как хукна да купува американски самолети и да целува ръка на Тръмп, за да види накрая Белия дом отвътре. Ако вървите по неговия път, далече няма да стигнете.
Знам, ще кажете че тези, които гласуваха за вас, точно такъв са ви искали. Демократите наистина не се притесниха нито от връзката ви с Русия, нито от вдигнатите юмруци, и гласуваха за вас, макар и с отвращение. Те така се бяха озверили и накървили, че за да удавят Борисов на всяка цена, бяха готови да потопят целия кораб. За вас гласуваха и онези 51% българи, които смятат Русия за съюзник, а не за противник. Те не се уплашиха от честите ви срещи с американския посланик, нито от инициативата „Три морета”. Те знаят, че когато трябва, пак ще кажете, че Крим е руски.
Обаче тези полезни идиоти послужиха единствено за преизбирането ви. Ако ще управлявате кораба, трябва да знаете, че той не върви едновременно в две противоположни посоки. Така както самолета не лети едновременно и нагоре, и надолу.
Затова се надявайте вашите протежета да направят правителство и да следват правилната посока. Иначе…техните неприятности ще станат наши неприятности, а нашите неприятности, сигурен съм, ще станат големи ваши неприятности в бъдеще.
Автор: Димитър Попов
Източник: Faktor.bg