Не че ми се е случвало повече от два-три пъти да гледам 7/8 ТВ, но един от тях бе предизборната нощ през юли, когато „Има такъв народ“ спечели изборите. Тогава Тошко Йорданов обявяваше резултатите със самочувствието на човек, на когото е било ясно от самото начало какво ще стане и че победата на Слави е била предварително ясна.
Толкова ясна, че ако има някой, който да не я познае, това са само социолозите. На тях това им е работата, да не познават. За „Има такъв народ“ бяха настанали много народни времена и народът се оказа електорално удостоверен.
Проектът на Трифонов беше във възход и със здрави носещи колони. Първо, златният престиж от три телевизионни десетилетия. Второ, референдумът и трите милиона гласували. Трето, „Системата ни убива“, благотворителните концерти в подкрепа на майките на деца с увреждания и атаката срещу Валери Симеонов. За финал: статусната война срещу Борисов, която ясно показа, че социалните мрежи са най-важния фактор в натрупването на политическа подкрепа.
Колкото и „Има такъв народ“ вече да изглежда като разгадан проект, и колкото и това разгадаване да го декласираше все по-назад, би трябвало да се признае нещо. То е, че Трифонов изигра водеща роля като първия политик, който ще нанесе масивен удар срещу Борисов и ГЕРБ. Години наред имаше всички необходими условия този модел да се разпадне, но нямаше друго: таран. Таранът е задължителното политическо условие за това определени количествени натрупвания да се материализират в електорална промяна. Както Борисов беше таранът срещу Тройната коалиция и тя никога не успя да възобнови силата си, така и Трифонов беше таранът срещу ГЕРБ и след пролетта на 2020-та за Борисов е невъзможно да върне влиянието си.
После Трифонов допусна серия от изумителни грешки – за тях вече говорихме тук. Накратко: Петър Илиев, Николай Василев, ненужната атака срещу Кирил Петков, странното поведение спрямо коронавируса (Трифонов е ваксиниран, но Тошко Йорданов унищожава „медицинския фашизъм“), липсата на каквато и да било физическа поява. Изчегъртването на ГЕРБ се оказа нещо, което не е по силите на „Има такъв народ“. Но понеже тъкмо това се очакваше от „Има такъв народ“, суверенът започва да го изчегъртва. След нанасянето на първия удар, таранът остава разглобен пред портите и няма сила за нещо повече, освен за недоволство към Татяна Дончева и „ще те намеря“ по адрес на хората, които твърдят, че Петър Илиев е плагиат. И така и никой не призна, че е така – въпреки че Тошко Йорданов препоръчваше Крумови закони и отрязване на крайници за репортерски лъжи.
Какво остава за Трифонов оттук нататък? Остава нещо, в което по принцип вече го подозираме – че за него е много по-удобно да има спомагателна, вместо водеща роля. Резултатът, който получи на последните избори, вероятно е и резултатът, към който „Има такъв народ“ се прицелваше от самото начало. Един по-дълъг и по-плавен престой в политиката, в който да стажуваш с умерена подкрепа, докато не придобиеш способността да управляваш. За Трифонов остана да е бек вокал в коалиционния бенд.
Понякога боят настава така: не се стига до бой.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com