„Американците са най-големите копелета в света.“
Не, това не са думи на някой твърдолинеен комунист или ислямски фундаменталист. Изречени са от Фред Рандъл в началото на 90-те години на миналия век по повод американската политика спрямо Южна Африка. По онова време Рандъл е втория човек в Африканерското съпротивително движение, след покойния Йожен Тер-Бланш. За незапознатите, това е партията на белите африканери, която възниква с идеята, че апартейдът в ЮАР през 70-те е твърде мек и либерален. Но да не се отплесваме…
Тези дни дойде признанието на Държавния департамент на САЩ, че американският посланик в София Херо Мустафа работи за признаването на някакво си „македонско малцинство“ в България, а също и за легализирането на забранената организация ОМО „Илинден“. На практика това е формално потвърждение на тезата, че поне от една година насам „Козяк“ е впрегнал своята агентурна мрежа за подкопаване на официалната българска позиция по македонския въпрос.
Преди една година медиите, финансирани от фондация „Америка за България“, масирано и сякаш по команда атакуваха българското вето върху приемането на РСМ в ЕС. В същите медии се появиха и статии на грантово зависими интелектуалци в подкрепа на македонистките тези за македонски народ и македонски език. Стигна се и до резолюция срещу България в Европейския парламент, в която, макар и в бележка под линия, се споменава ОМО „Илинден“ (инициативата за резолюция бе на българските евродепутати Радан Кънев и Елена Йончева, като първоначалния замисъл бе тя да е фокусирана върху проблемите с върховенството на закона у нас, но в крайна сметка се засегна и „македонския“ казус).
Съединените щати открай време се намесват във вътрешните работи на кого ли не, та не можем да се надяваме нас да ни подминат. Естествено, възниква въпроса защо американците правят мръсно на свой лоялен съюзник в НАТО, обслужвайки македонистката доктрина на Белград и Москва? Но те не за пръв път не са в час със ситуацията на Балканите…
По-важните въпроси обаче засягат нашите си, вътрешни мекерета, нежели външния натиск от САЩ.
Като начало, МВнР смята ли да връчи остра протестна нота на американския посланик по случая?
И докога ще търпим чужди държави да развращават нашия политически и обществен елит чрез разни техни фондации? Защо „Америка за България“ продължава да съществува? Ако някой българин основе фондация „България за Америка“ в САЩ и тръгне да прави аналогична дейност, много бързо ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел няма да се стигне дори до съд – в МОСАД знаят как да се погрижат за такива елементи…
Дават ли си сметка българските избиратели, че САЩ играят на нашия терен с поне три партии – „Да, България“, „Продължаваме промяната“ и „Републиканци за България“? И ОК ли са тези избиратели да гласуват за политици, които прокарват чужди интереси?
Въобще, американската „пета колона“ у нас е не по-малко вредна и опасна от руската такава. А като стана дума за руската, веднага възникват следните въпроси:
Защо русофилската общност у нас е значително по-многобройна от българите с руски корени? Прочее, потомците на белогвардейската имиграция ходят ли на „Копринка“?
Как е възможно слагачеството спрямо Русия да бъде толерирано като една от възможните политически гледни точки? Не е ли обидно за българското национално самочувствие Николай Малинов да е кандидат за президент? Защо изобщо такъв политик съществува?
Да не забравяме и външното влияние от други посоки. Действията на мюсюлмански фондации, финансирани от Турция и Саудитска Арабия, сред българите-мохамедани. Германските партийни фондации, всяка подкрепяща своите български „посестрими“. Въобще, батакът е пълен…
Толкова ли нямаме воля да извършим реални действия за отърсване от чуждите зависимости? Отдавна не сме в 90-те години, когато заради мизерията политици и общественици бяха принудени да се продават за паница леща.
Между другото, сега се вихри спор относно конституционните ограничения върху българите с двойно гражданство. Е, като виждаме колко продажници са се навъдили без двойно гражданство, смятайте какъв ще бъде интереса на чуждите разузнавания към политиците със съответното чуждо гражданство…
*мекере – 1.Част от чекръка, която служи за навиване на формираната нишка. 2.Подлец, подлизурко.
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Автор: Димитър Петров
Източник: tribune.bg