Той е натовски генерал с три чужди езика, но много хора го свързват с Русия. Не беше известен с радикални позиции, но само за ден част от протестиращите го видяха като символ на борбата с корупцията. Не е осъждал комунизма, но има антикомунисти, които го подкрепят. Той е президентът Румен Радев, който се кандидатира за втори мандат и беше подкрепен от БСП, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“.
„Политиците трябва да изглеждат като тебе. Всъщност, ти защо не станеш политик?“
Годината е 2008-ма, а въпросът идва от телевизионния водещ Слави Трифонов към командира на Трета изтребителна авиационна база ген. Румен Радев. 13 години по-късно и двамата вече са действащи политици на прага на исторически избори 2 в 1 – за президент и парламент.
За разлика от Трифонов, чийто път към политиката беше утъпкан от дългогодишно присъствие в телевизионния екран и десетки многохилядни концерти, появата на Радев беше по-скоро изненадваща.
Имиджът му пък беше създаден впоследствие – не толкова заради нещо, което той самият направи, а основно заради кампанията на главния прокурор Иван Гешев срещу него.
Румен Радев в началото. Москва
Преди да влезе в полезрението на политиците, професионалният път на Радев върви към обещаваща кариера на висш военен в армия от НАТО.
Той владее английски, руски и немски език, а като летец достига до най-високия връх – командир на Военновъздушните сили (ВВС). Само две години след като е назначен на този пост обаче, Радев изразява желание да го освободят и пенсионират. Това става през август 2016 г.
Още същия месец БСП и партията на бившия държавен глава Георги Първанов АБВ официално издигат президентската му кандидатура.
Номинацията му е предшествана от един форум, който задълго му слага клеймото на „човек на Москва“. Форумът е на партията на Владимир Путин – „Единна Русия“ и на него присъстват три ключови личности от България: председателката на БСП Корнелия Нинова, бившият президент Георги Първанов и русофилът Николай Малинов, който години по-късно ще бъде обвинен в шпионаж от българската прокуратура.
След срещата в Москва, Руският институт за стратегически изследвания на пенсионирания генерал от КГБ Леонид Решетников поръчва социологическо изследване за предстоящите тогава президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП.
Въпреки че тези събития го дамгосват като поддръжник на интересите на Кремъл, Радев печели с лекота президентските избори през ноември 2016 г. срещу кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева.
Той вече е избран, но все още не е поел поста, когато публично се изказва в защита на Русия. В средата на януари 2017 г. говори пред френския телевизионен канал France 24 и се обявява за вдигане на западните санкции, наложени на Москва заради анексирането на Крим през 2014 г.
„Де юре Крим е украински, той е на украинската карта. Де факто е руски. Не можем да пренебрегнем реалността, че в Крим има руски флаг. Това е реалността“, казва тогава Радев. Няколко дни по-късно, на 19 януари 2017 г., той и вицепрезидентката Илияна Йотова полагат клетва.
Месец по-късно президентът дава ново интервю, този път за Euronews, в което отново казва, че санкциите вредят едновременно и на Русия, и на ЕС, но този път отбелязва, че анексирането на Крим е нарушение на международното право.
Румен Радев като президент. София
Едва тръгнал по този път, Радев е принуден да се съсредоточи върху събитията в София. След загубата на Цецка Цачева в президентските избори, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подава оставката на второто си правителство (2014-2017).
Така още в началото на мандата си държавният глава е принуден да състави първия си служебен кабинет. Той е оглавен от бившия депутат от НДСВ и председател на 38-тото Народно събрание Огнян Герджиков.
Макар това служебно правителство да се опитва да извърши някаква ревизия на управлението на ГЕРБ, епизодично огласяваните разкрития така и не водят до сериозен скандал. Нито до някакво разследване.
На този фон основният приоритет на кабинета „Герджиков“ изглежда е подготвянето на сделка за шведските изтребители Gripen. Следващото редовно правителство на Борисов (2017-2021) обаче ревизира този избор и в крайна сметка купува американски изтребители F-16. Сделката не минава и без вето от Радев, но то лесно е преодоляно от парламента.
Румен Радев и Сотир Цацаров
В първата година от мандата си президентът изглежда пасивен по темата „правосъдие“. А точно тогава избухва един скандал, който злепоставя главния прокурор Сотир Цацаров като автор на заплахи към издател на критичен вестник.
Скандалът се прочу като „ЦУМ-гейт“ заради мястото, на което се развива действието със заплахите. Тогава главният прокурор отрича обвиненията, премиерът Борисов го подкрепя, а Инспекторатът към ВСС провежда формална проверка без реален резултат.
Тогавашният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов е основният радетел във ВСС за това „ЦУМ-гейт“ да бъде разнищен и провежда среща с президента. На нея той го призовава да създаде независима специална комисия, която да провери случая. Радев обаче отказва да взима отношение по темата. Аргументира се с това, че държавният глава няма разследващи правомощия.
Тогава Радев дори определя „ЦУМ-гейт“ като „крамоли“ във ВСС, които не са в дневния ред на обществото.
По ирония на съдбата именно „крамолите“ в съдебния съвет ще изиграят решаваща роля в политическото бъдеще на Радев две години по-късно, когато за главен прокурор е избран Иван Гешев.
Преди това да се случи обаче, Радев все пак прави стъпки, с които се позиционира като опонент на статуквото около Борисов и Цацаров.
Първо, през есента на 2017 г. той връща избора на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд с аргумента, че той е направен от състав на ВСС, чийто мандат изтича. Въпреки това изборът на Чолаков е повторен и от следващия състав.
Второ, по-нататък Радев започва да споменава името на депутата от ДПС Делян Пеевски в контекста на предполагаемите му бизнес отношения с премиера Борисов.
Трето, той утвърждава практиката си да връща закони, гласувани от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ често с подкрепата на ДПС.
Румен Радев и Иван Гешев
Към края на 2019 г. ВСС избира Иван Гешев за главен прокурор. Още преди гласуването Радев дава знак, че няма безкритично да подпише указ за назначаването му. Подходът му е различен от този на предишния президент Росен Плевнелиев, който през 2012 г. светкавично утвърждава избора на Цацаров.
Радев налага вето на назначаването на Гешев, но то е преодоляно с идентично мнозинство във ВСС през ноември същата година.
Още в първите седмици от мандата си главният прокурор сякаш „отвръща на удара“.
В края на януари 2020 г. пресцентърът на държавното обвинение разпространява записи от телефонен разговор на командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков с държавния глава. В него двамата обсъждат проверка на антикорупционната комисия за конфликт на интереси при назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС през 2014 г.
Според главния прокурор Гешев в записа има данни за укриване на документи и затова той иска тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) за имунитета на президента. Пита и кога държавният глава може да бъде разследван. Половин година по-късно КС потвърждава, че имунитетът на президента го пази от наказателно преследване.
Записите, разпространени от прокуратурата, тогава провокират критики към разследващите. Твърди се, че те са нарушили Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), тъй като той не предвижда възможност събраните по този начин данни да бъдат ползвани с друга цел, освен като доказателства в наказателно дело.
Откакто КС е оповестил решението си, нито главният прокурор, нито пресцентрът му са давали повече информация за развоя на разследването, в рамките на което са използвани въпросните СРС.
Вторият „удар“ идва седмици по-късно. Прокуратурата предприема разследване на съветниците на Радев Пламен Узунов и Илия Милушев. На 9 юли 2020 г. двамата са арестувани и подозренията срещу тях са използвани като претекст за нахлуване на прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита на свидетели към главния прокурор в сградата на президентството.
Именно този случай провокира същата вечер Радев и Йотова да се присъединят към масовия протест в София с искане за оставка на правителството на Борисов и на главния прокурор Гешев, а президентът да призове: „Мутри, вън!“
От този момент президентът открито подкрепя протестиращите, засилвайки публичните си критики към правителството и държавното обвинение. Неведнъж осъжда и полицейското насилие по време на протестите.
Пак служебен кабинет и избори
Мандатът на Радев приключва така, както е и започнал – със съставянето на служебно правителство. За разлика от 2017 г., в него влизат и хора, разпознавани чрез критичните си позиции срещу Борисов и Гешев.
Още в началото кабинетът на Стефан Янев си поставя за задача „изчегъртването на ГЕРБ“ от властта. Основните теми са кадровите смени в ръководствата на МВР и ДАНС, пресичането на контролирания и купен вот, изсветляването на обществени поръчки в строителството на пътища и ремонта на язовири, както и кредитите, раздавани от Българската банка за развитие (ББР).
Някои от членовете на кабинета „Янев“ толкова бързо качват рейтинга си, че двама от тях – Кирил Петков и Асен Василев, основават свой нов политически проект.
Румен Радев пък отправя поглед към втори мандат. Неговата номинация беше издигната първа – от инициативен комитет с разнообразен състав. Социологическите проучвания го определят като фаворит, макар че издигането на Анастас Герджиков и Лозан Панов се очаква сериозно да повлияе на крайния резултат.
Автор: Борис Митов
Източник: „Свободна Европа“