Те не са просто хора, които искат да станат президенти. В съревнованието помежду им участват не само идеите им, личният им чар и капиталът на биографиите им. Кандидат-президентската надпревара на 2021 г. за първи път от десетилетия е и още нещо: борба на символите.
Не че тримата основни кандидати са търсили това. Просто медиите, социалните мрежи, а и партиите откроиха техни жестове и вещи, които имат символично значение.
Така кандидатът, подкрепен от ГЕРБ – Анастас Герджиков започна да се свързва с тогата си на ректор на Софийския университет. Кандидатът, подкрепен от БСП и още три партии – Румен Радев е представян като човека с вдигнатия юмрук. А зад кандитата, подкрепен от „Демократична България“ – Лозан Панов ненатрапчиво може да се забележи съдийската тога.
Кой как използва символите
„Тогата срещу юмрука“ е най-лаконичното обобщение на борбата на символи. Изрече го режисьорът Евгени Михайлов, който е в Инициативния комитет, издигнал ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за кандидат за президент. Михайлов имаше предвид съревнованието между Анастас Герджиков и Румен Радев.
Но и политиците не са изоставали в тези определения.
- „Преди 5 години Борисов се скри под полата на госпожа Цачева, сега се крие под тогата на ректора“, каза на 1 октомври Румен Радев.
- „Юмрукът на Радев се стовари върху българската демокрация“, каза пет дни по-късно Бойко Борисов.
„Между политическата фигура президент, между академичната фигура ректор и фигурата от съдебната система – съдия, и публичните им двойници има голяма разлика“, каза за Свободна Европа проф. Александър Кьосев. Според него в съзнанието на хората те се тълкуват по различен начин, за което допринасят и медиите.
България не е изключение от световния опит на политолози и комуникатори. В него се смята, че успехите на една или друга кампания се дължат основно на въздействието на наратива. Той, от своя страна, често е свързан с метафори и символи, които се използват.
Най-популярните примери са с изправената ръка на нацисткия поздрав, знакът на победата на Чърчил (V) и “желязната завеса”, за която той говори, или “връщането на контрола” и червеният автобус, които бяха в основата на кампанията за Брекзит.
През тази есен в България основните кандидати за президент за първи път се срамуват от това да бъдат свързани пряко с партиите или партиите се срамуват от тях, отбелязва главен асистент д-р Мила Минева от катедра „Социология“ на Софийския университет (СУ). Досега кандидатите за президенти бяха ясно политически/партийни кандидати, обикновено сблъсъкът беше ляво-дясно“, каза тя пред Свободна Европа По думите й, въпреки че битката е на „граждански“ кандидати, всъщност те символизират ведомственост – през институциите, с които са ангажирани.
Вдигнатият юмрук на президента
На 9 юли 2020 г. в България започнаха масови протести с искане за оставката на кабинета „Борисов 3“ и главния прокурор Иван Гешев, които продължиха няколко месеца. Един от поводите за тях беше нахлуването на прокуратурата в президентството.
В същия ден Румен Радев се включи в протеста, а на излизане от сградата на президентството вдигна високо юмрук.
Този жест беше интерпретиран от ГЕРБ като символ срещу единството на нацията.
„Президентът Румен Радев умишлено руши демокрацията и умишлено разделя обществото. Крайната му цел е президентска република и еднолична власт. Той се вдъхновява от диктатори и с вдигнат юмрук и зове за бунт и метеж“, каза тогава председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова в Народното събрание.
Тази интерпретация не е съвсем вярна, тъй като вдигнатият юмрук няма еднозначен смисъл.
Според проф. Александър Кьосев той значи едновременно няколко неща – закана за бой, единство и сила.
„Президентът Радев се опита да ни убеди, че го използвал само с второто и третото значение, но, разбира се, употребата беше с цялата многозначност“, казва той и добавя, че в случая, когато се радва на подкрепа и в ситуация на „завладяна държава“, действията му са били легитимни във функцията му на държавен глава.
Според Мила Минева вдигнатият юмрук действително е символ за битка и противопоставяне, но в случая за значението му е бил важен контекстът на употребата му.
„В този смисъл вдигнатият юмрук, струва ми се, е асоцииран с граждански жест на протест. Радев го използва именно така – слизайки на площада при протестиращите, той вдигна юмрук в знак на солидарност с каузите и исканията на протеста“, казва тя.
Минева припомня още, че последната употреба на символа на юмрука беше по времето на протеста на „Ранобудните студенти“, който беше насочен срещу назначения в 43-ото Народно събрание, по време на кабинета „Борисов 2“.
„Изображението, което използваха, беше директна заемка от сръбското протестно движение „Отпор“, каза още Минева.
Всъщност след началото на 20 в. вдигнатият юмрук се използва най-вече като символ за противопоставяне срещу репресиите и е знак за солидарност, често използван във връзка с левите идеи и работническите организации, или най-общо със „социалната революция“.
Символът е използван още преди края на Първата световна война от работнически издания във Великобритания.
Като поздрав той започва да се използва от комунистически и антифашистки организации. В края на 20-те и началото на 30-те той става основен за паравоенната организация Съюз на борците на червения фронт (Roter Frontkämpferbund). Те се превръщат във военно крило на Комунистическата партия в Германия по време на честите улични сблъсъци между враждуващите политически организации във Ваймарската република. По-късно юмрукът, стиснал роза, става символ на социалистическия интернационал.
Като знак за противоборство той е възприет и от противниците на Франко по време на Испанската гражданска война, а през 70-те години в САЩ е и символ на феминисткото движение в серия от протести. По-късно знакът „Сила на жените“(Women power) често се използва в борбите за права на жените.
През годините вдигнатият юмрук е символ на борбата срещу расизма в американското общество. Ключов за това се превръща жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос. По време на награждаването им като шампион и вицешампион на спринта на 200 м. на Олимпийските игри в Мексико двамата вдигат юмруци с черни ръкавици, а жестът им се превръща в основен за движението за овластяване на тъмнокожите.
Най-популярното използване на вдигнатия юмрук в последните години беше отново свързано с движение за отстояване на права – „Правата на чернокожите имат значение“(Black lives matter), което придоби световна популярност след убийството на чернокожия Джордж Флойд в САЩ.
Тогата на ректора
Кандидатурата на ректора на Софийския университет Анастас Герджиков е символна по няколко причини. В най-новата ни история често се е случвало университетски преподаватели да бъдат издигани за президентския пост, но сегашният случай е първият, в който именно ректорът на най-голямата образователна институция в България се кандидатира за най-високия пост в страната.
„Той е човек, който не иска да е силен, а да е разумен, който не иска да му козируват, а да го уважават, който не дава команди, а задава посоки на движение“, каза в подкрепа на кандидатурата му членът на ГЕРБ и бивш депутат на партията Тома Биков. Бойко Борисов пък определи Герджиков като „ректор на всички ректори“, който „два пъти е избиран за ректор на най-големия университет“.
Самият Герджиков казва за себе си, че опитът му като ректор ще му помогне да балансира „между интересите на хора с различни интереси, така че всички да се почувстват удовлетворени от някакъв справедлив резултат“.
„Проф. Герджиков със сигурност разчита на идентфикацията с ректор на СУ и всъщност ще се опита да използва символния капитал на университета в предизборната битка в своя полза, т.е. той [самият] едва ли е особено разпознаваем, но позицията му е“, казва Мила Минева.
Ректорският пост винаги се е свързвал с голям престиж. Тази длъжност са заемали личности като Александър Теодоров-Балан, Васил Златарски, Александър Станишев и други.
Ректорът се схваща като високопоставен ерудит в академичната общност и високото му положение върви заедно с основния му символ – ректорската тога. Според сайта на СУ ректорската тога за пръв път е облечена от Благовест Сендов през 1974 г. Това става по време на тържества по повод 30-ата годишнина от преврата на 9 септември 1944 г. СУ свързва тогата с нейното антично проявление от времето на Римската империя.
Според проф. Кьосев тогата „въобще не може да бъде употребявана като символ“.
„Анастас Герджиков в публичното и политическото пространство не е ректор – той е гражданин, който се кандидатира на избори. Да бъде употребявана титлата „ректор“ за политически цели не ми се вижда правилно. Не смятам, че ректорската тога е символ на каквото и да е“, казва той.
Западните университети пък свързват университетските тоги със Средновековието. Тогава науката е обвързана с манастирите като храмове на познанието. Първите университети са свързани с духовните институции, а учените в тях възприемат този символ.
„Всъщност тогите и в академията, и в съда са пример за „изобретяване на традиции“. Това обаче не променя факта, че те имат символно значение – тъкмо затова се е наложило да бъдат „изобретени“, казва Мила Минева. По думите ѝ, заради „американските филми, с които живеем“, и двете тоги са се превърнали в символи за институциите, които се свързват и с престиж.
Между съдийската тога и гражданския протест
По аналогия с първото явяване на ректор на най-престижния университет на президентски избори, кандидатурата на Лозан Панов също е натоварена със символи. Това е първият съдия, председател на висше съдилище, известен и като един от „тримата големи“ в съдебната власт, който ще се опита да стане президент. Преди него това са правили членове на Конституционния съд, но опитите им са завършвали неуспешно.
„Издигаме кандидатурата на Лозан Панов, защото за нас това е човекът, който в най-голяма степен олицетворява като ценности, послания и действия това, за което ние се борим – върховенството на правото, независимостта на съда, реалната съдебна реформа“, каза Велислав Величков, председател на сдружението „Правосъдие за всеки“, което издигна кандидатурата на Панов.
Позицията на съдия неизбежно свърза Панов със символа на тогата. В последните години тя неведнъж пък беше използвана по време на протести на магистрати.
Исторически съдийската тога започва да се възприема като отличителен белег във Великобритания още в най-ранния етап от развитието на съдилищата. Облеклото на съдиите във Върховния съд например се установява през 14 в. по времето на крал Едуард III и се е придържало към правилото за обличане при посещение в кралския двор. Съдиите дори получават средства от короната за направата на облеклото им.
В България по времето на комунизма магистратите не носят тоги. Това започва да се случва чак в края на 90-те и дори не след усилие, положено от държавата. Първите облекла за магистратите се купуват по проект на неправителствената организация „Отворено общество“ през 1997 г.
Според Мила Минева, за разлика от Герджиков, който изцяло използва символа на университета, при Панов това е само отчасти.
„От една страна той използва позицията на съдия, но от друга – през цялото време се позиционира като „черната овца“ на съдебната система, т.е. като реформатора, готов да жертва собствената си кариера в името на съдебната реформа, накратко: съдия, но бунтар. Така едновременно кампанията е ориентирана през символния капитал на тогата и през символния капитал на гражданския протест“, казва тя.
Автор: Николай Лавчиев
Източник: „Свободна Европа“