Отношението към ДПС не е етническо. Изолацията, в която попадна ДПС от години насам няма общо с етническите отношения, а се дължи на две съвсем различни обстоятелства, обобщава в свой обществено-политически коментар на случващото се в страната политологът Огнян Минчев.
Първо, участието на ДПС във властта – както на регионално, така и на национално ниво – е свързано с развихрянето на най-мащабната корупция, позната в българската история. Толкова мащабна, че едва ли може да става дума за „корупция“ в същинския смисъл на думата. Корупция означава злоупотреба с институционално положение и отклонение от предписаната норма. При ДПС нямаме отклонение, нямаме злоупотреба. При ДПС корупцията е издигната в ранг на грижливо и всеобхватно разгърната система за заобикаляне и неглижиране на закона с цел мащабен грабеж на националното богатство в полза на определена задкулисна корпоративно-мафиотска група. Тук нямаме корупция – тук
имаме завладяна държава
Второ, сметката за безочливия грабеж на ДПС на власт плащат по правило коалиционните партньори на Сарая. Динената кора на ДПС настъпиха последователно царят и НДСВ, Станишев и БСП, Бойко Борисов и ГЕРБ – макар скрупульозно да се пазеха от открита коалиция със Сарая, пак Станишев и БСП – помните ли срамното унижение на Станишев след оставката на Орешарски… След това пак Бойко Борисов и ГЕРБ. През последната година Сарайската компания дори се изписа като борец с „произвола на ГЕРБ“. Ти да видиш…! Е, кой да подаде ръка за партньорство на ДПС при тази история на коалиционните взаимоотношения? Били в изолация… Ами като спрат да грабят като невидели и като спрат да пързалят всички останали да плащат сарайската сметка на грабежа – няма да са в изолация.
Но проблемите на ДПС „в изолация“ не свършват дотук. ДПС се сърди с автентичен гняв, не на шега… Да не би Карадайъ и сайбията на Сарая да не разбират защо тяхното движение е попаднало в подобна политическа самота? Напротив, те много добре знаят как се държат на власт и какво правят, за да отблъскват останалите участници в политическия процес, които също далеч не са цвете за мирисане от гл. точка на корупция и злоупотреба с власт. Проблемът е, че водещите фигури в ДПС са убедени, че имат право да се държат по този начин. Защо ли? Ами преди всичко, защото те „пазят етническия мир“.
Държат контрола върху мюсюлманските малцинства в България,
спират – доколкото могат – апетитите на Анкара и Ердоган да контролира българските турци и мюсюлмани. Е-е, това не може непрекъснато да бъде себап, да бъде даром – това струва пари, това предполага власт и изисква власт. Вие може да си имате закони – никой не ви пречи да си ги имате. Нашето си е наше и никой няма право да го поставя под въпрос. И не е ваша работа какъв е делът на това, което по наше право си е наше.
Е как така – би възкликнал някой. Нали сме в Европа, нали сме длъжни да сме правова държава… Ако изобщо сме държава, правото е само на самата повърхност. Оттам надолу започва истинското разпределение и преразпределение на властта. И виновни за злоупотребата с правото и закона са далеч не само лидерите на ДПС. Няма българска партия, управлявала страната през последните 30 години, която да не е дала своя структурен принос за разгръщане на системата на институционализирана всеобща корупция като част от олигархичния модел на управление на държавата. Вярно – ДПС е начело по своя принос като относителен дял. Не толкова по размера на придобитото, колкото по мащаба на разгръщане на алтернативната конструкция на завладяната държава – алтернативна на номиналната, разписаната в конституцията и законите държава. Тук разликата между ДПС и останалите корумпирани партийни елити се изразява и в една деликатна, чисто манталитетна особеност на Сарайските политици.
Докато българските етнически корумпета по върховете на властта знаят, че нарушават закона, знаят, че носят вина за това системно нарушаване, висшите активисти на ДПС
разглеждат грабежа като легитимен акт
на своето присъствие в политиката. След като са на власт – това им се полага. Ама не било законно… Абе, купихме цялата ви правосъдна система да сте спокойни, че всичко ще е „по закона“, и пак не кандисвате! Ето откъде идва автентичният гняв на лидерите на движението. Грабежът е неотменим атрибут на присъствието във властта. Не законът – властта определя на кого колко. Така е откакто свят светува – така и ще бъде… Толкова за изолацията на ДПС. Тя не е етническа. Защото етносите – както турският, така и българският или другите – нямат общо с тези отношения на властови произвол. Те са само сцената, на която състезаващите се за власт проектират собствената си алчност и ненаситност в ограбването на обществото и държавата.
Автор: Огнян Минчев
Източник: „Фактор.бг“