С точно 14 дни разполагат политическите партии в България, за да издигнат своите предложения за държавен глава. Формално срокът за това е до 12 октомври, когато трябва да приключи регистрацията на кандидатите в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Ключовата дума в това изречение обаче е формално. Причината – демократичната традиция изисква предвидимост на посланията и добра разпознаваемост на кандидата. Ето защо в развитите демокрации основните политически играчи излъчват своите номинации месеци и дори година преди деня на изборите, а не в последния ден на възможния законов срок.
В България това не се случва.
В началото на септември и ГЕРБ, и „Демократична България“, и ДПС твърдяха, че ще обмислят какво ще правят и не след дълго ще обявят ходовете си. Двайсет дни по-късно имена отново няма. ГЕРБ и ДПС решиха да имат кандидати, но все още не ги съобщават, докато „Демократична България“ все още не казва ще има или няма да има кандидат.
„До края на законовия срок ще обявим какво ще правим“, каза пред Свободна Европа съпредседателят на коалицията Христо Иванов.
В неделя бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че името на кандидата ще бъде съобщено в последния възможен срок, за да бъде предпазен от атаки на опонентите.
В събота ДПС взе решение да излъчи свой кандидат. Структурите по места ще правят предложения до 3 октомври, а след това номинацията ще бъде избрана. Тя ще е строго партийна, твърдят от партията.
Така, в края на септември единственият сериозен претендент за президентския пост е настоящият държавен глава Румен Радев, който в понеделник представя Инициативния комитет, подкрепящ номинацията му.
Само един се изправя срещу Радев
Трима души вече обявиха пред медиите, че ще се кандидатират за президентн. Това са бившият вицепремиер от началото на прехода Александър Томов, бившата телевизионна водеща Цвета Кирилова и лидерът на антизападната партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.
На последните няколко избора „Възраждане“ е близо до 4-процентната бариера за влизане в парламента, но засега не успява да я прескочи. Кандидатурата на Костадинов на този етап е единствената, издигната от политическа сила с реални избиратели.
Основните послания на Костадинов са три – отпадане на всички ограничителни мерки заради COVID-19, което той нарича „връщане към нормален обществен живот“; провеждане на референдум за излизане на България от НАТО; както и отказ от курса към въвеждане на еврото.
Заради факта, че Костадинов засега е единственият партиен опонент на настоящия държавен глава, той и анизападните му тези получават широк медиен отзвук. Всичко това може да помогне за успеха на „Възраждане“ на парламентарните избори, които ще се проведат заедно с президентските, на 14 ноември.
„Кандидат-президентът като локомотив“
„Ясно е, че кандидат-президентът ще бъде нещо като локомотив, който дърпа напред и партийните листи за Народното събрание“, коментира пред Свободна Европа социологът от Галъп Интернешънъл Първан Симеонов.
Според него партиите, които имат силни кандидат-президентски двойки, ще имат и по-голям успех на парламентарните избори.
„Такъв развой е съвсем логичен, заради мажоритарния вот, какъвто е президентският“, каза още той.Красив и героичен губещ трудно се намираПърван Симеонов
Симеонов обаче смята, че заради факта, че „Радев е силна кандидатура, на никого не му се иска да се яви на избори срещу него“.
„Без да предрешаваме изборите, до голяма степен, кандидатите на останалите формации ще се явят в ролята на красивите губещи. А красив и героичен губещ трудно се намира“, коментира той в отговор на въпрос защо останалите партии и коалиции не са издигнали все още собствени кандидати.
С въпроса защо се бавят в процеса на номинациите потърсихме ГЕРБ и „Демократична България“. Това са основните партии, от които се очакват бъдещи ходове.
БСП вече има решение, че ще подкрепи Радев за втори мандат. Подкрепа за действащия президент са изразили още от „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов, „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ), както и новата формация на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, „Продължаваме промяната“ (ПП).
ГЕРБ ще излъчат кандидат „съвсем скоро“
На въпрос защо нямат все още кандидат-президентска двойка заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов отговори пред Свободна Европа, че това скоро ще се промени.
Доскоро Митов, както и лидерът на партията Бойко Борисов бяха неофициално лансирани варианти като силни партийни кандидатури. И двете опции бяха отречени.
Като номинация, която може да разшири електоралния потенциал на ГЕРБ пък беше споменаван Петър Стоянов, но той прекрати спекулациите с името си и каза, че няма да се кандидатира.Съвсем скоро ще бъде обявен кандидатът ни за президентДаниел Митов
„В момента политическата ситуация е до такава степен необичайна, че всякакви стандартни подходи са подложени на преосмисляне“, каза Даниел Митов. Той допълни, че в ГЕРБ продължават обсъжданията на номинациите, направени в последните седмици. „Съвсем скоро ще бъде обявен и кандидатът ни за президент“.
Пазенето в тайна на номинацията на ГЕРБ до последния момент не е прецедент. И през 2016 г. кандидатурата на Цецка Цачева беше обявена непосредствено преди началото на предизборната кампания. Тогава кампанията започна на 6 октомври, а името на Цачева беше представено четири дни по-рано, на 2 октомври.
В неделя Бойко Борисов каза, че подходът и този път ще бъде същият. Преди седмици той коментира пред Свободна Европа, че основният въпрос, който трябва да се реши, е дали номинацията да бъде тясно партийна или да се търси опит за фигура на обединител, който да увлече повече хора след себе си.
„Демократична България“ е в сложно положение
И ако от ГЕРБ казват, че номинацията им ще бъде съобщена „съвсем скоро“, то коалицията „Демократична България“ казва още по-малко.
„Ще обявим решенията на нашите колективни органи. И, разбира се, всичко ще се случи в законовия срок“, каза съпредседателят на ДБ Христо Иванов. Според него коалицията е длъжна да постигне максимално представителство в следващото Народно събрание.
„Ето защо имаме да преценяваме много неща и да вземем своите решения“, каза той.ДБ ще издигне кандидат за президент, който да е антипод на РадевАтанас Атанасов
Далеч по-категоричен звучи председателят на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов.
„ДБ ще издигне кандидат за президент, който да е антипод на Румен Радев – със строг граждански профил, да не е бил в службите за сигурност и армията“, каза той пред БНТ преди седмица.
Мненията в коалицията дали трябва да се издига кандидат са разнопосочни. Една от причините беше призната отново от Атанас Атанасов.
„Има социологии, които показват, че немалка част от избирателите ни биха гласували за Румен Радев още на първи тур. Аз не съм гласувал за него, но той беше флагманът, който се противопостави на Борисовата държава“, каза Атанасов няколко дни по-рано пред Нова телевизия.Обсъждат се всички възможни опцииХристо Иванов
„Ситуацията е безпрецедентна, а решенията са трудни“, казва пък Христо Иванов. А на въпрос дали, ако ДБ обяви кандидатура за президент в последния момент, това няма да бъде на практика загуба на изборите, Иванов каза:
„Като казвам, че ситуацията е сложна, имам предвид и това“.
На въпрос дали в ДБ се обсъжда и вариант коалицията да не издигне своя кандидатура, Иванов отговори:
„В момента се обсъждат всички възможни опции“.
„Има формации, които дължат кандидат“
Според социолога Първан Симеонов „Демократична България“ е една от политическите сили, които дължат издигането на кандидат.
„Когато си основен играч, позицията, че няма да имаш собствена номинация, е трудно обяснима“, каза той.
В анализа си Симеонов посочи, че това ще бъде послание към твърдите ядра.
„Иначе за тези хора, които са част от либералната общност, но искат да подкрепят Румен Радев, се появи шанс и това е проектът на Кирил Петков и Асен Василев“, смята още той.
Симеонов обясни още, че в ситуация като настоящата кандидат-президентската двойка е инструмент и за парламентарните избори.
Крайният срок, в който партиите и коалициите могат да излъчат своите номинации е 12 октомври. На 13 октомври ЦИК ще определи номерата в бюлетините с жребий, а на 15 октомври се открива предизборната кампания.
Автор: Полина Паунова
Източник: „Свободна Европа“