Онзи ден Радев и Янев в синхрон критикуват партиите, че не са могли да изградят коалиция за правителство. И това, след като президентът стана политическа страна и под неговия юмрук се оформи коалицията, която всъщност
не проработи и се разпадна в НС
Провалът обаче е и на обединителя и стратега на „протестът“. Вече е ясно, че протестиращите бяха употребени от Радев за да се защити от правосъдието и обвиненията срещу него и срещу хора от администрацията му, а партиите на протестиращите му трябваха само за да легитимират него самия като лидер. (Радев подписа указа за назначението на Гешев, въпреки исканията на протестиращите граждани, а се активира, като радетел на съдебната реформа, след като президентството беше изобличено в конфликт на интереси, лобизъм злоупотребяващ с властови позиции и нарушаване на законови процедури).
Днес вече не са му нужни. Той има администрация, стратегически съвет и служебно правителство.
Сега, партиите на протеста
започват да му пречат по стъпалата към едноличния успех,
защото си позволяват да предизвикат предсрочни парламентарни избори, които застрашават комфорта на изборите за президент. Изпокарани, вероятно е те да излъчат свои партийни кандидати за президент и да размият вота за Радев, а той да чака подкрепата им едва на втория тур.
Сега, Радев има за цел да унижи и делигитимира партиите на протеста. Уважителен е само към „хилядите честни социалисти“. Само БСП ще сътрудничи перфектно на неговия президентски проект. Радев може да погълне електората на провалилите се протестни формации, които вече са измествани от успешно разработените ПР образи на радевите министри-любимци.
Това е „държавническият“ план на Радев.
Да подмени партийната система,
да промени конституцията и да осигури власт за себе си и вярната му администрация.
Проблемът на иначе добре сработилия му план е, че:
– Advertisement –
1. България е много на запад от Урал и Демокрацията ни, колкото и да е крехка има история, ценности, памет и настояща система, която все пак функционира.
2. Радев има реална политическа опозиция, която има система от възгледи, достатъчно силни за да са антипод на личността му и вижданията му за България.
3. Колкото и за модерен образ да иска да мине, Радев е ретрограден като действия в политиката и като послания, а това не осигурява дългосрочен успех. Той е конфликтен и подривен имитатор на демокрация, с временна привлекателност и без особена идейна концепция.
Автор: Цветанка Андреева
Източник: „Фактор“