Държавната консолидационна компания (ДКК) е новата мишена на служебното правителство. Холдингът, създаден през 2010 г., с годините се превърна в мастодонт, обединяващ важни държавни предприятия, и в любима черна каса на управляващите. Преди дни министърът на икономиката Кирил Петков обяви, че ДКК е излишна и порочна структура за отклоняване на бюджетни средства, която трябва да бъде разформирована. От състава на ДКК първо ще излезе „Монтажи“. После ще бъдат извадени „Екоантрацит“ и Екоинженеринг“, за да се върнат там, където им е мястото – на подчинение на екоминистъра, реши служебното правителство.
„Преструктурирането цели да спре безконтролното изразходване на средства от бюджета. Компании шапки като ДКК са били предпоставка за изтичане на нашите средства“, обясни Кирил Петков. Но призна, че разглобяването на холдинга ще е трудно и продължително – вкл. и защото част от дъщерните фирми са заложени като обезпечения по заеми на „майката“.
Под шапката на ДКК днес
съжителстват държавни дружества, които нямат нищо общо
– военни заводи като ВМЗ-Сопот и „Авионамс“, млекопроизводителят „Ел Би Булгарикум“, Летище Стара Загора, институтите по виното и по розата, минни и строителни предприятия, губещи и печеливши, перспективни и залязващи. В общия кюп са дори отдавна „умрели“ предприятия като „Тежко машиностроене“ и като славния някога износител на агростоки „Булгарплодекспорт“, които от години са в ликвидация и инкасират само загуби и разходи, вкл. и за заплати на ликвидатори и синдици.
В мегахолдинга, който управлява активи за над 1 млрд. лева, но дори си няма сайт, работят на щат 20-ина души. Дали са гении, които разбират едновременно от строителство и оръжейна търговия, от производство на кисело мляко, вино, розово масло и от рекултивация на стари рудници и т.н.? Или са „бойкоизбрани“, назначени да изпълняват поръчки, но не обществени, а частни?
В последните години холдингът, тънещ в загадъчна потайност, привлече вниманието, защото кабинетът „Борисов“ изненадващо му повери половин милиард за спешни ремонти на 418 опасни язовира, а три години по-късно се оказа, че „санирането“ на водоемите е доникъде.
През 2019 г. ДКК купи право на строеж в София тех парк – за 22 декара, срещу 21.688 млн. лева, ползвайки заем от ББР. Както се разбра впоследствие, холдингът се готвел да инвестира в градежа на небостъргач за близо 200 млн. лева, изпълняващ ролята на правителствен център. И дори чевръсто намерил изпълнител – консорциум от частни фирми. Без конкурс, както се сещате.
Служебното правителство спря този мерак. И обяви, че холдингът, който отклонява парите на данъкоплатците, служейки за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, трябва да бъде закрит, но това изисква пълен мандат, ако не и повече…
(Из)раждането на ДКК
През 2006 г. Румен Овчаров, министър в кабинета „Станишев“, лансира идеята за Държавна консолидационна компания – холдинг, който да събере остатъците от държавните предприятия след голямата приватизация, да ги управлява и продава, а приходите да се инвестират в инфраструктура, вместо да се трупат във фискалния резерв (по закон постъпленията от приватизацията се насочват към Сребърния фонд – неприкосновен запас, който не може да се използва за нищо друго освен за допълване на ниските пенсии).
По ирония на съдбата не БСП, а ГЕРБ сбъдва идеята на Овчаров. Компанията е учредена през 2010 г. от първия кабинет „Борисов“. В капитала й влизат по 33% от акциите на ЕРП-тата, останали държавни след продажбата на основните дялове (67%) на ЧЕЗ, Енерго про и ЕВН. Планът е остатъчните пакети да се пуснат на фондовата борса, като продавач не е държавата, а нейното дружество ДКК. Това позволява приходите от продажбите да се отчетат като печалба на ДКК и така да отидат не в Сребърния фонд, а в държавния бюджет като дивиденти. По това време България се бори с последствията от световната финансова криза, бюджетът е „постна пица“, отчаяно се нуждае от пари и ходът на министър Дянков с финтирането на Сребърния фонд изглежда донякъде оправдан.
В следващите години обаче „Борисов и ко“ откриват други приложения на ДКК и започват да я укрепват, вкарвайки нови и нови предприятия на нейно подчинение, вкл. и водещи представители на оръжейния бизнес като ВМЗ, „Авионамс“, „Кинтекс“, НИТИ. Противно на всякаква логика, наред с тях под шапката на ДКК бяха натикани институтите по розата и по виното, „Сертификация“ – лаборатория за изпитване на строителни материали, „Монтажи“ – строител на промишлени обекти, учебни комплекси, автосервизи и т.н. Смениха се много министри на икономиката и никой не успя да обясни какви са ползите от тези „съжителства“. Едва сега Кирил Петков каза очевидното – няма нито логика, нито смисъл в съществуването на ДКК.
С годините ДКК се е превърнала в капела невидимка, в черна дупка, която засмуква държавни предприятия и бюджетни средства и оттам насетне не се знае какво се случва. Информация започна да се прокрадва едва когато третият кабинет на „Борисов“ съвсем се разпищоли и започна да прилага мащабната схема „инхаус“ – правителството уж възлага директно на държавно предприятие важна и спешна обществена задача, поверява му огромни суми без обществена поръчка, а после държавното предприятие на тъмно преразпределя задачите и парите към частни партньори от таен списък, съставен по един-единствен критерий – фирмата да е от „обръчите“ около властта. Така се случи с предприятието „Автомагистрали“, номинирано за „бързото“ довършване на АМ „Хемус“ и за уж неотложните ремонти на опасни свлачища. Схемата сработи и с ДКК за язовирите. И беше на път да се приложи и за правителствения небостъргач в София тех парк.
Поемайки властта, служебният кабинет грабна чука и
тръгна да разбива заварените „черни каси“
От там като от същински кутии на Пандора изскачат загуби, дългове, схеми, странни прехвърляния на активи и на задължения, шуробаджанащина плюс нагли директори, окупирали се в кабинетите си с неприлично високи заплати и току-що подновени петгодишни мандати. Шефът на ДКК Ясен Спасов дори отказа да се срещне с новия „принципал“ и обяви, че ако Кирил Петков има въпроси, трябва да ги зададе писмено и ще получи писмени отговори.
Който и да управлява занапред, яка да му е гърбината – чака го миньорски труд за разбиване на канарите от корупция и безотговорност. Това е добрият сценарий. Има и лош – следващите управляващи да влязат в „обувките“ на предишните и да открият, че са много удобни.
Червената лампа за изкушенията на властта примигва дори сега, при служебния кабинет. Малко е странно, че Кирил Петков понечи да извади от ДКК „Монтажи“, но вместо да прати предприятието на подчинение на строителното министерство, го взе под опеката на своето Министерство на икономиката, без да обясни защо. Регионалният министър Виолета Комитова щеше да натири фирмите с авансите за „Хемус“, ядосваше се на надписаните сметки и на безобразните поръчки за пътни ремонти, но напоследък странно се умълча. Служебният министър на енергетиката е необяснимо пасивен на фона на крещящите проблеми в ресора му. След първоначалните критики срещу ББР и срещу (не)работата на Фонда на фондовете, създаден да финансира обещаващи малки, стартиращи, иновативни предприятия, министър Кирил Петков смени ръководствата, сложи свои хора и вече е предоволен от резултатите. Освен че е рано за оценки и възторг, вече се чува мърморене, че нищо не се е променило съществено – само паричните потоци се пренасочват от едни кръгове към други… Дано да не е вярно.
Автор: Юлиана Бончева
Източник: „СЕГА“