Ако от снощи до днес все още се опитвате да откриете десетте разлики от занимателните детски книжки между поведението на Станислав (Слави) Трифонов и Бойко Борисов, забравете – не се мъчете. Редакторът си е направил лоша шега с вас и само ви губи времето.
Облегнат удобно на дивана, Трифонов дава интервю в кавички, защото от другата страна на микрофона не стои питащ журналист, а дългогодишният му шоу съратник, зам.-председател на „Има такъв народ“ и председател на парламентарната група – Тошко Йорданов. Въпросите са въпроси-отговори, интервюиращият говори с „ние“ и често приглася на заключенията на председателя. Нещо като номинираният от Борисов за проектоминистър на туризма и водач на листа на ГЕРБ – Любен Дилов-син – да прави интервю с лидера. Или нещо като живите фейсбук излъчвания от села и паланки, организирани в пълна секретност от медиите, но пък незнайно как за тях са разбрали всичките местни фенове на председателя и са дошли да ръкопляскат.
Но и Трифонов, и Борисов си имат оправдание – журналистите са „мисирки“, по лидера на ГЕРБ. А вчера този на „Има такъв народ“ надгради – били мисирки, защото от 11 години само обикаляли около Борисов да го снимат как реже ленти.
За Трифонов било и „невъобразимо облекчение“ да не се показва. Защото публичността водела със себе си и навлизане в личното пространство, научихме още от „интервюто“. Лидерът на ИТН е стигнал до това заключение след десетилетия на тв екран и на първите страници на десетки вестници. Непосредствено след като партията му получи най-много гласове за съставяне на правителство и взе мандата.
Борисов, казва още Трифонов, управлявал еднолично държавата. Факт – неоспорим. „Аз…, да не говоря в първо лице единствено число, ние – правим това, което сме решили“, чухме още вчера. И не повярвахме на ушите си. Защото и да спреш депутат на ИТН в кулоарите и да го попиташ „Извинете, колко ви е часът?“, човекът срамежливо ще подмине. Пък ако случайно се е видял принуден от доброто възпитание да проведе светски разговор, пряко сили ще ви отговори с „Не знам“. Нищо че носи часовник на ръката. На този принцип, в ОНЗИ петък следобед, същата тази парламентарна група не можеше да отговори и на простия и резонен въпрос – ще бъде ли представен и кабинетът заедно с министър-председателя.
И като заговорихме за министър-председател, някак странно продължават да висят твърденията, че Петър Илиев не е бил никога, ама никога!!!! артикулиран от ИТН като кандидат за поста. Странно, защото колкото и да не ти харесва, информацията има способността да изтича и в ОНЗИ петък не остана парламентарна група, която да не сподели, че именно адвокатът ще е в папката за президента. А Николай Хаджигенов и публично го обяви. Така да се каже – не звучи много диалогично да обвиняваш потенциалните си партньори в лъжа. Освен ако ти не си ги излъгал, остава вариантът – сговорила се организирана престъпна група.
„Има ли доказателство, че съм предложил Петър Илиев?“, пита лидерът на ИТН във вчерашното интервю. Прав е – няма. Но и колкото по-скришно се върши една работа, толкова по-любопитни стават хората и слуховете и спекулациите, от които Трифонов така се дразни, стават неизбежни.
Любопитен е и моментът с атаката по тримата служебни министри. Но не защото е признак за двоен стандарт да номинираш министър (или премиер), предположено плагиатствал от колега юрист, докато обвиняваш Асен Василев в… кражба на интелектуална собственост – история, разнасяна още през 2013-а (когато бе служебен министър в правителството на Марин Райков). Любопитен е, защото по Василев и по Кирил Петков в рамките на два дни имаше изказвания и питания по публикации в любими на всяка власт сайтове (като „Пик“) и от Тошко Йорданов (ИТН), и от Любомир Каримански (ИТН), и Филип Станев (ИТН), и от… Димитър Главчев (ГЕРБ) – докато същите тези министри бяха паралелно атакувани от ДПС. Не стана много ясно и как Асен Василев на Трифонов му бил „много ляв“ – докато успешно вървят преговорите с левицата и нейните социални искания.След Асен Василев, „Има такъв народ“ атакува и Кирил Петков
И ако навремето Бойко Борисов обясняваше, че Христо Иванов натискал за съдебна реформа, за да стане главен прокурор, то сега Слави Трифонов обяснява, че Христо Иванов искал постове и забравил за съдебната реформа. (?!) А може пък „Демократична България“ просто да не иска да се опари по начина, по който се опари Реформаторският блок с ГЕРБ, а „Изправи се БГ! Ние идваме“ – както се опари БСП при кабинета „Орешарски“. Като общото между двата случая е ДПС. В първия – заедно с ГЕРБ и левицата саботира реформата, във втория не само назначи, но и после уволни правителството. Нищо чак толкова трудно за разбиране. Или всичко е, както се казва – суета?
Автор: Пламена Игнатова
Източник: „Клуб Z“