Получаваме предложение от абсолютен монарх – от човек, който няма ангажимент към парламентарен процес, към политическо партньорство, към договаряне на основни позиции с потенциални партньори и дори с опоненти. Трифонов не само не ни казва схемата – Трифонов ни казва, че ще избира и управлява извън процедурите на това, което се нарича парламентарна демокрация. Той снизхожда – благоволява да предложи нещо, което останалите са длъжни да приемат. Take it or leave it.
Нека посмеят да не го приемат. Тогава Трифонов заедно със „суверена“ (който му отдели около 10-12 на сто от гласовете си в подкрепа) ще накажат справедливо и сурово осмелилите се да не се съгласят със самия „суверен“ и неговия Пророк. Нито останалите „протестни партии“, нито другите – „непротестните“ партии, нито ние, простите граждани имаме право да дискутираме, да опонираме.
Той е снизходил – „Аз казах“
От тук нататък с неясен статут остават възможните по-конкретни аргументи. Като например този за състава на проекто-кабинета на Трифонов. В него разпознаваме три политиччески фигури – премиера Василев, Любомир Дацов и Николай Радулов. Другите са млади, най-вероятно кадърни, образовани хора с езици. Както и хора без политически биографии. Хора без политическа база на подкрепа. Хора, влизащи в кабинета като личности. Които могат да бъдат подлагани на задкулисен – „личен“ натиск. И тук бих искал да напомня корена на моите разногласия с Илиян Василев и неговите съмишленици през последната година на обществени протести срещу статуквото и на политическа криза в опити то да бъде променено. От самото начало на този протест аз считах, че най-важното в него е да бъдат поставени ясни и дългосрочни цели за реформиране на българската държава, които трябва да се „разпишат“ конкретно като политическа стратегия за промяна. Самообявилите се лидери на протеста и техните „инфлуенсъри“ лансираха обратната теза: „Дайте да ги махнем тези (ГЕРБ – б.м.), пък после ще му мислим.“ Докато протестните лидери отложиха мисленето „за после“,
дълбоката основа на олигархичното статукво мислеше и действаше „тук и сега“
Ядрото на задкулисието разигра сценария за постепенно изтласкване на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта (постепенно – за да бъдат своевременно подменени след като са политически доизтощени – и въпреки основното искане на протеста за „оставка веднага“) и заменянето им с нова конфигурация на повърхността на политическия процес, която да отговаря на няколко условия. Първо, да бъде нова – „свежа“, популярна … популистка. Второ, да бъде безапелационно послушна, взета изцяло на ръчно управление от сарайското задкулисие. Трето, да бъде вождистка – антидемократична, за да изпълнява поръчки, които нямат шанс да преминат нормално през публичен парламентарен или административен процес, дори и да е в голяма степен номинален като българския.
Е, честито, г-да протестъри
Оставихте мисленето „за после“. Ако забелязвате – „после“ дойде. Поставени сте пред свършен факт и неблагоприятен избор – или приемате диктата на Слави и на тези, които го направляват, или влизате в още по-дълбока политическа криза. Да, така е драги Илияне. Да, така е г-н президент Радев – не е достатъчно да вдигнеш юмрук. Необходимо е и да стратегираш своите стъпки до желаното бъдещо състояние, към което се стремиш. Освен, че искаш някой да излезе, а други – да влязат. Трифонов не притежава институционална позиция. Той не е депутат, не е кандидат за премиер, не е дори свързан в институционални връзки на ръководство със собствените си депутати. Той ще нарежда – останалите ще изпълняват или ще се бунтуват, по свой избор. Бунтуващите се ще си ходят – най-вероятно и логично. Задкулисието ще управлява – по-арогантно, по-еднолично, по безотчетно и по-безотговорно отколкото когато и да било досега. Имаме ли все още полезен ход?
Автор: Огнян Минчев
Източник: „Фактор“