Виртуалните животни фигурират в системата на ветеринарните власти, но не и във фермите. Чрез тях се усвояват субсидиите за пасища. Това заяви пред БНР председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.
Той припомни, че след броени дни се очаква Министерството на земеделието да публикува официалните данни от преброяването на земеделските стопанства, направено миналата година. Преброяването се прави в страните членки на ЕС на всеки десет години и е основа за формиране на политиките в сектора, за който Европейският съюз отделя близо 40 на сто от общия си бюджет. По неофициална информация на бранша виртуалните овце у нас са над 200 хиляди.
„Схемата е проста – подава се информация в съответната община, от там не се прави физическа проверка, а справка в системата. Така се получава, че „фермерът Х „има“ налични в момента 1 000 овце, а дали ги има, дали не – никой не си прави труда да провери“, уточни Караколев.
Общината разпределя на съответния фермер хиляди декари пасища от общинския или държавния поземлен фонд, на база на тази информация в системата. „Този фермер заявява тези пасища, но при него липсва самото правно основание да ги получи“, отбеляза председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
„Може да се стигне и до 10 декара да се дават на една овца. Това на практика означава, че се раздават до 10 000 декара на един стопанин с 1 000 овце. Тези хиляди декари водят след себе си субсидии между 30 и 50 лева на декар. Можете да сметнете – с едни 10 хиляди декара пасища съответният бенефициент ще получи половин милион“, каза още Караколев.
Според него собствениците на виртуални животни успяват да получат реални пасища срещу пари. „Плащат си на тоя, който разпределя тези имоти. Вероятно някой служител на въпросната общинска администрация“, каза още Караколев.