„Демократична България“ играе с Лозан Панов за президентските избори?

„Демократична България“ е много вероятно да издигне за президентските избори през есента председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Този политически слух все по-упорито се носи напоследък в публичното пространство.

Информацията бе разпространена с пост в социалната мрежаи от бившия конституционен съдия Георги Марков, екс депутат от ГЕРБ и добър приятел на премиера Борисов в оставка.

„Разчу се новината, че кандидат за президент на ДеБъ ще бъде Лозан Панов. Соросоидите го подготвят още от декември 2015 г., когато в нарушение на Конституцията изчете написаната му от някой неолиберална политическа дитирамба. Естествено, Панов не може да победи Радев, но може да му помогне да вземе втори мандат, отивайки на балотаж. Ще видим…“, написа днес Марков, който напоследък се изивява като апологет на Бойко Борисов.

„Панов приключва мандата си като шеф на ВКС едва на 50 г. Явно няма да седне да продира вкъщи и има шанс да стане конституционен съдия ноември, избран от двата пленума на ВАС и ВКС, но може да стане и лидер на ДеБъ, тъй като Христо Иванов е правна и политическа нула. Лансираната от президента Плевнелиев Кристалина Георгиева има конституционни пречки да се яви на президентските избори, дори да иска.

P.S.: Познах, че ще има избори до дупка и 1991 г., и 2021 г.

ДПС има шанс за трети мандатоносител, тъй като имат опит в съставяне правителства на победените – 1992 г., кабинетът на Илия Павлов и 2013 г. на Пеевски. Меди Доган е измислим формулата – „пластично правителство“. За Радев е добре да затопли отношенията с ДПС. Президентската кампания започва…“, написа емоционалният юрист.

Реално, ако бъде приета промяна в Закона за съдебната власт, предложена от депутатите от “Изправи се! Мутри вън!” Мария Капон, Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Виктория Филаделфевс.редседателят на ВКС Лозан Панов, чийто мандат изтича на 15 февруари догодина, ще може да се кандидатира за президент тази есен, без да напуска съдебната система,

Законът забранява членството на магистрати в партии или организации, които засягат независимостта им. Но им се дава възможност да се кандидатират за избори като гражданска квота към партии. Това на практика би дало възможност на действащи магистрати да се пробват на политическото поприще, издигнати от партии и коалиции, под претекста, че са гражданска квота. Така значително ще се увеличат шансовете им за успех, но пък ще бъде поставена под сериозен въпрос независимостта им.