786 души са осъдени през 2020 г. за нарушаване на карантината.
Това става ясно от данните, предоставени от Върховната касационна прокуратура. Ефективно са осъдени 8 души, 244 са получили условни присъди, а 528 са наказани с пробация. През първата година, в която върлуваше пандемията, са образувани 3253 разследвания за нарушаване на карантината. На съд са предадени 971 души. Прокурорите са внесли в съда 484 обвинителни актове, 474 споразумения и 2 предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба. Оправдани са 12 души.
Зам.-главният прокурор Красимира Филипова, която отговаря на заявлението на „Сега“ за достъп до обществена информация, обяснява, че държавното обвинение не води статистика по отделните алинеи на текста от Наказателния кодекс, който регламентира наказанията за нарушаване на карантината. Първата алинея от чл. 355 гласи, че който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 10 хил. лв. Алинея втора казва, че ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е до 5 години и глоба от 10 хил. до 50 хил. лв. Третата алинея предвижда пробация или глоба от 100 до 300 лв. за този, който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния. Може да се предположи обаче, че стастиката на прокуратурата за дела по чл. 355 е такава точно заради пандемията.
Оказа се, че прокуратурата не събира данни за броя на привлечените към наказателна отговорност лица, както и за прекратените разследвания по текстове от НК. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова обяснява още, че не могат да бъдат предоставени данни за 2021 г., тъй като те се събира на всеки три месеца и справката за януари-март не е готова.
За нарушаване на карантина в Закона за здравето беше предвидено едновременно административно наказание „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“, налагано по реда на Наказателния кодекс. Недопустимо е обаче административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно и това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото институциите бяха поставени пред „избор“ кой вид отговорност да ангажират, обясни преди време в анализ по темата адвокат Силвия Петкова.
Така на практика за едно и също нещо някои са глобени, а други са осъдени и това ще се отрази на свидетелството им за съдимост. Адвокатката твърди, че голяма част от наказателните дела за нарушаване на карантината са прекратени заради липса на субективната страна на престъплението – забраната за напускане на адреса не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина.
„Когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си, не може да се приеме, че е извършил престъпление. За незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата“, обяснява адвокатът.
По думите ѝ в много случаи, когато хората не са потърсили защита, са се съгласявали да сключат споразумения с прокуратурата. А одобрените от съда споразумения са равнозначни на влязла в сила присъда. Съдът би трябвало да следи дали споразуменията нарушават закона и на морала.
В масовия случай на поставяне под карантина в предписанията изобщо не е посочено задължението да не се напуска дома и затова всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Макар и да са равни на присъда в сила, осъдените имат право да искат възобновяване на делата.
„Осъдените въз основа на такива споразумения ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата“, обяснява адвокатът.