Д-р Виктор Серафимов, административен секретар и говорител на Републиканци за България, водач на листата за 2 МИР – Бургас, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Стартът на кампанията започнахме в „Това е България“ със среща с ПП „Републиканци за България“. Така я и завършваме. Какви са очакванията на партията от вота в неделя? Наш гост е Виктор Серафимов, доктор по международно право, административен секретар и говорител на ПП „Републиканци за България“, водач на листата за 2 МИР-Бургас. А ПП „Републиканци за България“ е под №21 в интегралната бюлетина. Д-р Серафимов, от Републиканци за България излязохте първи с позиция както по шпионския скандал, така и по доклада за човешките права на Държавния департамент на САЩ. Вие ли се оказахте най-реактивни или нямате скелети в гардероба, от които да се страхувате?
Със сигурност няма от какво да се страхуваме. Въпросът е, че България е член на Европейския съюз и член на НАТО. Твърде често, обаче, се случва така, че това членство става само на хартия. Ценностите, които стоят зад тези организации, на практика рядко намират почва в България. Затова много често всички наши стратегически партньори ни критикуват системно за много неща – върховенството на закона, свободата на медиите, корупцията. А скандалите и ситуациите, за които вие говорехте преди малко, са просто израз на това, което цивилизованите страни от евроатлантическата общност не би следвало да се двоумят дали да направят или не. От тази гледна точка, ние ще реагираме абсолютно винаги, когато виждаме, че тези ценности по една или друга причина са застрашени.
Има ли общо между скандала за залавянето на шпионската група и изнесеното от доклада на Държавния департамент?
Само можем да гадаем и да спекулираме дали има общи допирни точки. Въпросът обаче е, че това, което беше изкарано в доклада от САЩ, са критики, които всъщност ние нямаме нужда да ги чуем отвън. Всички знаем, че имаме проблеми с тези неща. Знаем, че имаме проблеми с върховенството на закона, с корупцията, със свободата на медиите. Всичките тези теми са коментирани многократно в безкрайно много актове и доклади и на Съвета на Европа, и на Европейския съюз, и на САЩ. Въпросът е, че е крайно време да спрем да гледаме на тези критики като хора, които гледат как влакът просто си върви, а трябва да предприемем конкретни действия.
Какви?
На първо място, трябва да говорим за законодателни промени. Т.нар. съдебна реформа остана наистина хроничната болест на българския преход. Често пъти, да не казвам доминантната част от случаите, сме свидетели на неефективно правосъдие и правораздаване. Това в последните 30 години стана причина и стана почва за много лавинообразното нарастване на корупцията. По цял свят има корупция, не сме единствени с този проблем. Проблемът е, че в България мащабът на това явление е извън всякакви граници и контрол. Ние смятаме, че съдебната реформа трябва да бъде спешно завършена. Как може да бъде завършена, тъй като това в крайна сметка е логичният практически въпрос? Първо, трябва да започнем с органа, който кадрува в съдебната система. Висшият съдебен съвет на практика назначава, издига или понижава съдии, прокурори и следователи. Във Висшия съдебен съвет понастоящем има една доминантна политическа квота. Политическа квота на практика означава политически решения. Назначаването на съдии и прокурори, на главния прокурор, ако щете, не трябва да бъдат политически решения. Всички тези решения трябва да почиват на чисто професионални аргументи, а не на политически такива. Така че първото нещо, което ние предлагаме и за което ще настояваме, е драстично реформиране на Висшия съдебен съвет чрез орязване на политическата квота. На второ място, когато говорим за Прокуратурата, няма как да не засегнем фигурата на главния прокурор. Понастоящем неговият мандат е доста дълъг период от време, в рамките на който главният прокурор упражнява практически еднолична власт в системата на Прокуратурата. Период от 7 години е абсурдно дълъг вече. Ние вярваме и смятаме, че този период и този мандат трябва да бъде намален на 5 години. Последната ни идея в тази насока отново засяга фигурата на главния прокурор и начина, по който той или тя биват назначени. Президентската институция е много ключова институция в нашата система. Тя е равноотдалечена от трите власти и има правомощия спрямо всяка от тях. Целта на тази фигура и на тази институция е да балансира. Тогава, когато балансът е изместен в една или друга посока, той трябва да се намеси. В случая ние смятаме, че президентът трябва да има право на вето при назначаването на главния прокурор. И ако погледнем напълно практически кризата, на която всички ние станахме свидетели отпреди година и половина, когато г-н Гешев беше назначаван за главен прокурор, нямаше да се случи, ако президентът имаше право на вето. Ние смятаме, че това отново ще върне баланса между властите в България.
Не чух нищо за контрола върху работата на главния прокурор, защото над него, както казваше покойният Иван Татарчев – само Господ.
За съжаление, изказването е изключително точно и остава непроменено. Това, което се случи като законодателна промяна само преди може би два месеца, с формулирането в закона на т.нар. „специален прокурор“, който да следи главния прокурор – нека не се заблуждаваме, това е абсолютно пунтирана дейност. Този контролиращ прокурор, ако можем така да го наречем условно, е назначаван от същото мнозинство във Висшия съдебен съвет, което избира главния прокурор. С други думи, двете лица на практика ще бъдат избирани от едни и същи лица и те ще бъдат свързани. Т.е. това е абсолютно имитиране на дейност. И това, което се опитаха да направят управляващите с този ход – да замажат очите на обществото, от една страна, и на нашите стратегически партньори на Запад, от друга страна, просто не се случи. И виждаме отражение на острата реакция в случая от САЩ и в доклада, който сега излезе, и в позицията на двамата сенатори, която излезе преди може би месец вече. Тази имитация не заблуждава никого. Крайно време е обществото да реагира остро и да не приема подобна подмяна.
Ползвам познанията ви по международни отношения да ви попитам – не ви ли прави впечатление, че в доклада на САЩ има доста за главния прокурор и за съдебната система, но много малко за корупцията? Изнесените факти са, меко казано, смешни, на фона на това, което виждаме, за което говорим, и за което нямаме доказателства, за съжаление.
За съжаление няма доказателства, това е вярно. Но пак казвам – живеем в много малък свят. Нещата в България в значителна степен са ясни. Всички знаем, че има корупция, всички знаем, че правителството системно използва системата на обществените поръчки, за да преразпределя ресурси към един или друг кръг от фирми. Защо няма повече по тази тема в доклада, който сега излезе, опасявам се, не мога да коментирам. Но няма как да подминем факта, че само преди месец двама от най-влиятелните сенатори Американския сенат излязоха с остра позиция. И това, което се опитва да направи централата на ГЕРБ в този момент – да представи това като обикновена позиция на двама най-обикновени депутати от Америка, опасявам се, е несъстоятелна. Когато говорим за официалната позиция на американската държава, в случая на САЩ, аз предпочитам да се информирам от сайта на Американското посолство, а не от централата на ГЕРБ. Така че толкова по тази тема. Корупцията е проблем, той е на дневен ред и не мисля, че някой го неглижира по света. Крайно време е и ние да спрем да си затваряме очите.
Защо всички правителства досега не се справят със съдебната система? От много места чухме закани за реформи, ангажименти, но картината си остава непроменена от началото на прехода, с епизодични козметични действия. Може би там е заровено кучето, както се казва.
Не знам, в случая ми е трудно да направя този исторически анализ. Личното ми мнение е, че този процес до момента прилича малко на танго – една стъпка напред, две – назад, една – настрани.
Щом не е фокстрот, е добре.
Не е фокстрот като че ли. Но имаме стъпки назад, имаме отстъпление. Ето тук можем да коментираме например специализираното наказателно правосъдие и правораздаване. Когато преди 10 години е създаван Специализирания наказателен съд, и Европейският съюз, и Съветът на Европа, и т.нар. Венецианска комисия, всички бяха убедени, че това е правилното решение. Системният натиск върху общите съдилища от страна на тежки дела, свързани с трафик на наркотици, с организирана престъпност, на практика затрудняваше тяхната дейност. Създаването на Специализира съд преди 10 години имаше логика. Какво се случи, обаче? Институтът беше създаден, въведен, утвърден, но много бързо беше овладян и стана нечия бухалка. В момента Специализираната прокуратура и Специализираният наказателен съд – виждаме, в много случаи се използват като бухалки. Дали ще се използват за отнемането на бизнес, каквото видяхме в едно журналистическо разследване, или бизнес с детски играчки, каквото също видяхме преди близо година, няма никакво значение. Ние смятаме, че това трябва да се прекрати и специализираното наказателно правосъдие не трябва да бъде ничия бухалка. Трябва по-скоро в момента да се реже до живо месо, да се заличи този институт и да се види вече как да се процедира оттук нататък.
В политическата програма на ГЕРБ…
Опасявам се, че не съм наясно с програмата на партия ГЕРБ.
О, не, не на ГЕРБ, извинете. Лапсусът беше нетенденциозен. Дано да бъда извинена. От програмата на Републиканци за България, в частта й за външна политика извадих следните акценти: задълбочена интеграция в Европейски съюз и процеса на разширяване, колективна отбрана и трансатлантическо сътрудничество без алтернатива, възобновяване на ролята на България в регионалното сътрудничество, утвърждаване на стратегическото партньорство със САЩ за ограничаване на позициите на Русия в България и региона. Дотук – добре. Как ще ги постигнете въпросните цели, влизайки в парламента?
Реално първото нещо, с което трябва да се започне, са т.нар. евроатлантически ценности, които много често звучат абстрактно и общо, и хората рядко могат да ги възприемат като нещо ясно. Но те трябва да бъдат защитавани. За какво става въпрос? На първо място, основните права и свободи на човека трябва да бъдат спазвани. Тук говорим за свобода на изразявана, за свобода на словото, за свобода на медиите, за върховенство на закона, ако щете. Това е един стълб, от който не може да се избяга и не трябва да се бяга. Първата ни работа ще бъде свързана първо с довършването на съдебната реформа, така че върховенството на закона да бъде гарантирано и постигнато. Ще работим също така за стабилизирането на медийния сектор. Към днешна дата медиите в България се намират на много, много особено място в своето развитие. Имат един неактуален закон, който на практика много често връзва ръцете както на държавния регулатор в лицето на СЕМ, така и на медиите.
Той е само за електронните медии, докато медиите сега са с доста обширен диапазон за съществуване и работа.
Много разширен обхват имат медиите като понятие. Но действащият Закон за радио и телевизия се възприема само за радио и телевизия
Да ви допълня. За БНР и БНТ – точка.
Има и търговски медии, има и търговски.
Към нас, търговските електронни медии, този закон е мащеха. Тук навлизаме в тема, която може би ще бъде предмет на много дълъг разговор с вас в новия парламент – искрено си го пожелавам.
С голямо удоволствие, по всяко време участвам във всички дискусии на тема „Реформи в медийния сектор“. Аз самият съм бил част от поне… да не казвам голяма дума, но пет или шест работни групи в тази сфера. Опасявам се, нито една от тях не постигна нищо. Защо не постигна нищо? Не защото нямаше експерти, не защото нямаше време, не защото не бяха инвестирани усилия от всички възможни страни – просто защото, стигайки тези законопроекти, които бяха изготвени, в парламента, те просто умираха, буквално. Точно това се случи преди по-малко от месец. Една работна група работи повече от година по законопроект, свързан с имплементирането на новата директива, и беше вкаран ударно в парламента, с идеята да имплементираме директивата, защото срокът за това изтече преди повече от 7 месеца. Народното събрание каза: ами, извинявайте, момчета, ние предлагаме следващият парламент да го гледа. А това е абсолютно безотговорно. Медийният сектор не заслужава подобно отношение, защото това е част от демократичното ни общество. Медиите трябва да бъдат силни, както обществените – БНР и БНТ, но така също и търговските медии. И много често медиите са коректив на властта и това е тяхното призвание. Днес медиите са поставени на колене и това трябва да бъде променено. И честно казано, както ние, като „Републиканци за България“, но така и лично аз приемам това като кауза.
Трябва да започнете от финансирането, г-н Серафимов – това е ключът.
Абсолютно съм съгласен.
Това е ключът. И докато две държавни медии висят на химикалката на министъра на финансите, картината ще е такава – знайте го. Но да продължим.
Да, извинявайте, изместихме фокуса на разговора. Но когато говоря за медии, винаги подхождам емоционално и с желание, защото много дълго съм свързан с този сектор и виждам, че нещата съвсем целенасочено се държат в неправилно положение.
А сега да се върнем все пак към вашата програма и акцентите във външната политика – попитах, как ще ги постигнете?
Първо почнахме с това, че трябва да се стабилизират тези ценности в България. На второ място, трябва да се прекратят разговорите с това дали България реално е член на Европейския съюз и НАТО или не трябва да бъде. Това е положение, което към момента е факт и ние трябва да се съобразим с тази даденост. Не трябва да продължаваме да обслужваме руските геостратегически интереси на Балканския полуостров просто ей така, за спорта. В случая „Южен поток“, маскиран като „Турски поток“ или както и да го наричаме като проект, за какво всъщност става въпрос, да го кажем съвсем елементарно: 3 млрд. лева на българския данъкоплатец бяха инвестирани изключително ударно и много бързо, за да се построи една тръба, която да прекарва руски газ до Сърбия. Тази тръба преминава през почти цялата територията на България, влиза от Турция, ако си представим, и излиза горе-долу около Видин влиза в Сърбия, много условно казано. Какво се случва? Тази тръба минава на 15 км от Видин, като в крайна сметка знаем, Северозападът е един в момента изключително икономически западнал регион. Една от стратегическите цели за град и регион Видин е той да бъде газифициран. Тръба с огромен дебит преминава през центъра на този регион и няма направено нито едно отклонение. Това е едно абсолютно безотговорно отношение и престъпление спрямо целия български народ, който живее в тази част на града. Реално газта, която се прекарва и се вкарва в Сърбия, на всичко отгоре ще бъде по-евтина за сръбския пазар, отколкото за българския. С други думи, за да не става прекалено дълъг този монолог, България инвестира 3 млрд. лева свои пари, за да построи един инфраструктурен проект, който на практика не обслужва българските интереси.
Как ще ограничите позициите на Русия в България и региона, бидейки членове на Народното събрание?
Като се ограничат стратегическите руски проекти, свързани с енергетиката. Русия традиционно използва своите природни ресурси за политически цели. Това трябва да бъде ограничено. Това на практика е свързано както с този газопровод, който вече почти е изграден, за съжаление, но така също с ядрените електроцентрали – дали ще е „Белене“, или както премиерът Борисов наскоро каза, „Забравяме за „Белене“, ще строим нови реактори в „Козлодуй“. Тези руски инфраструктурни проекти трябва да бъдат ограничени и спрени. България трябва да гледа собствения си интерес и да защитава собствените си стратегически дългосрочни цели. Т.е. руските интереси в България трябва да бъдат ограничавани по пътя на енергетиката. Когато говорим за българската позиция в региона, обаче, няма как да не отбележим, че когато България председателстваше Съвета на Европейския съюз, България стана един център, политически, на Балканския полуостров, като започна стратегическа работа за интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз. Този процес спря. България напълно загуби своята лидерска позиция, а това, отново казвам, е престъпление. Руските интереси в региона на Западните Балкани трябва да бъдат ограничавани, като се работи за интеграцията с Европейския съюз на тези територии. Мястото на Република Северна Македония, на Косово, на Албания е поетапно да се присъединяват към Европейския съюз. Да, разбира се, спрямо всяка една от тези държави има определени изисквания и условия, които трябва да бъдат изпълнени, но абсолютно безапелационно е отношението ни към тяхното членство. Тяхното място е в Европейския съюз.
Вие сте водач на листата на Републиканци за България за Бургас. За региона какво предлагате?
Аз от близо вече два месеца правя безкрайно много срещи с хора в региона. Това, което мога да кажа, е, че – нещо, което всички знаем, Бургаският регион предимно се издържа и изхранва с туризма: хотелиери, ресторантьори, туроператори и всички тези хора, които работят в тези сектори. През изминалата една година този сектор изяде един много, много тежък шамар. Предстои през тази година да изяде втори тежък шамар. Считаме и смятаме, че българската държава трябва да се намеси, като подпомогне туристическия бранш в региона по две направления: от една страна, като осигури поне едногодишна данъчна ваканция, така че бизнесът да може да си стъпи малко или повече на краката. От друга страна, в почти всичките ми разговори хора от бранша казват следното нещо: „Каквито и оборотни средства да бяхме имали преди година и малко, ние ги изхарчихме, за да поддържаме персонала, да не го загубим, да можем в крайна сметка да изплащаме поне някакви заплати“. И в момента хората нямат оборотни средства. Ние смятаме, че държавата чрез Българската банка за развитие спешно и ударно трябва да започне да предоставя кредитиране на този сектор, като предоставя оборотни средства така, щото бизнесът да може да си стъпи на краката. Да, тук не говорим за безвъзмездна помощ, говорим за кредит. Но тези хора в момента и това нямат. Бизнесът трябва да бъде спешно подпомогнат. Друг много голям проблем на Бургаския регион е свързан с младите хора. Да, Бургас е прекрасен град, да, в него са налети буквално милиарди левове, но тези пари са изливани ей така, без да се гледа стратегически и с хоризонт. Има прекрасни условия в града, ама няма млади хора. Младите хора от Бургас бягат към Пловдив, към София или извън България. А тяхното място всъщност е тук. Аз познавам много успели бургазлии, които живеят в София. Тези хора трябва да могат да се развиват, да създават семейства, да създават бизнеси, да бъдат предприемачи в Бургас. Ето, в младежката ни структура миналия ден коментирахме с ваши колеги две момчета, които са на по 19 години. Тези момчета на по 19 години, отново натъртвам, са разработили цялостен проект за производство на електроавтомобили на територията на Бургас и в момента кандидатстват пред Европейската комисия за финансиране. Тези две 19-годишни момчета, потретвам, са направили всичкото това без подкрепа от фирми-консултанти, без да имат политически гърбове, без някой да им е разхождал едни партийни куфарчета с пари. Това са две млади момчета, които са много предприемчиви, и те наистина искат да останат в Бургас. И ние смятаме, че тези хора трябва да бъдат насърчавани. На такива хора трябва да се помага.
Как съпоставяте вашето представяне през кампанията с това на вашите опоненти?
За съжаление, мога да кажа, че много дълго време политическият диалог в България беше сведен до това да коментираме отделни персони – дали харесваме човека отсреща или не, дали той в миналото е имал някакъв личен проблем или не. А реално нещата не трябва да се случват така. Това, което аз се опитвам системно да правя във всички си диалози, дебати, както искате ги наричайте, е да коментираме реалните проблеми. България няма най-големите проблеми на света, но има своите проблеми и трябва да работим за тяхното решаване. Аз ще предложа моите решения, моят опонент ще предложи неговите решения. Чий решения са по-добри, ще прецени избирателят. Но така се получава в демократичното общество. Не да коментираме кой е по-красив или по-умен, или по-слаб, или по-дебел. Дайте да видим решенията, които се предлагат. И това е много тънка червена линия, която се прокарва през цялата кампания. „Републиканци за България“ системно говори за секторни политики, за решения, които предлага, а не коментираме личности. Трябва да говорим за проблемите и за политиките – това е нашата работа.
Направих лапсус при името на вашата партия с това на ГЕРБ по едно време в разговора.
Простено да ви е.
Направих го, защото много ми напомнихте младите хора от ГЕРБ през 2009 г. или на тези от десницата от по-ранни години. Какво ще направите, за да не се промените? Ще си препрочитате ли „Приказка за стълбата“ на Смирненски?
Краткият отговор на последния ви въпрос е: да, ще я препрочитам много често. Но вижте, за съжаление много хора в българската политика влизат в нея с усещането, че ще се пенсионират като политици, било то като министри или като депутати, или като каквото и да било. Аз съм изключително млад, завършил съм в чужбина, някъде по света, да речем, че имам достатъчно много кариерни варианти пред мен. Аз се включвам в политиката не за да се пенсионирам като политик или не за да изкарам едни пари, а защото искам да оставя нещата по-добри, отколкото съм ги заварил. Моите деца и внуци ще живеят в България. Искам това да бъде хубаво място за живот, в което има реални правила, които се спазват.