Неспазване на мерките, неверието в пандемията, малкото ваксинирани и мутацията на вируса са основните фактори, които влияят на ситуацията в държавата относно кризата с коронавируса. Не на последно място е и неспособността на правителството да управлява самата криза. Липсва и разделение на властите. Всяка мярка на кабинета Борисов е предпоследна, единия ден отваряме заведения, на следващия ги затваряме. Това коментира пред Гледна точка кардиологът и кандидат за народен представител от ПП „Българска прогресивна линия“ д-р Йордан Христов.
„За последните 30 години нито едно правителство не се погрижи да имаме лекари и медицински специалисти. Младите лекари допреди години трябваше да работят на няколко места, за могат да си плащат специализацията. Лечебните заведения в малките населени места бяха закрити, изградената инфраструктура от времето на социализма беше унищожена, а реално здравната ни система стъпва върху нея – с изградените ДКЦ-та за доболнична помощ, рехабилитационните центрове, малките многопрофилни болници. В настоящият момент имаме един капацитет, който е достигнат – колкото и легла да откриваш в която и да е болница, персоналът ти е един същ“, посочи д-р Христов.
„Има и още нещо важно, за което не се говори – хората, които са болни, но не от Ковид, а от всичко друго. За тях достъпът до болнично лечение не е толкова лесен. Много отделения са затворени и превърнати в Ковид. Удачното в случая беше да се направят болници в областните градове само за пациенти с коронавирус, за да могат потоците да се разделят. Имахме това време през лятото на миналата година след първата вълна, но то беше пропиляно“, отбеляза кардиологът.
„Да не пренебрегваме и една трета група от обществото, които са с паник атаки, тревожности, дори психози, след година на масово облъчване от медиите по отношение на пандемията. Те обикалят постоянно медицинските центрове и опасността да се разболеят е много голяма“, добави д-р Христов.
„Проблемът на всеки един здравен министър след назначаването си е, че той започва да прави реформа изначално и да променя базисни неща в системата без да има широк консенсус в и извън парламента. Големите девиации водят до значителни сътресения в самата здравна система. Примери за това са въвеждането на електронната рецепта и електронното направление за PCR тестовете, което отне месеци. Видя се,че милиардите за електронно правителство като цяло са отишли на вятъра или по-точно в някой джоб. Имаме единствено изградени отчасти структури за телемедицина, които не се използват.“
Специалистът смята, че промените в сектора би трябвало да се разделят на болнична и доболнична помощ. „Трябва да има поетапни промени. Например, болните от захарен диабет или сърдечно-съдови заболявания ползват скъпоструващи лекарства, които се покриват от НЗОК. Но за да ги получи пациентът, той трябва да вземе направление, да отиде до кардиолог или друг специалист, той да им изпише въпросното лекарство, после трябва да отидат до Касата, да получат документ и да се върнат при личния лекар, който да ги изпрати вече в аптеката. Цялото това обикаляне може да се извърши от един специалист, ако имаме дигитализация в системата на здравеопазването.“
Д-р Христов е на мнение, че трябва да се предприемат стъпки по отношение на премахване на лимитите в лечебните заведения. „Тези лимити ограничават приема на пациенти и всяко надскачане не се заплаща от НЗОК. Т.е., ако последните няколко години болнично заведение има, примерно, между 50 и 60 пациента, се изчислява средноаритметично, че лимитът му е 55 болни, които ще му бъдат заплатени. За всеки пациент в надлимитната дейност болницата трябва да преструктурира легло или да не иска заплащане. Имаме вече няколко болници, които осъдиха Здравната каса за неизплатени надлимитни дейности.“
„Превръщането на болниците в търговски дружества предопредели и това, че те реално трябва да реализират печалба. За да бъдат работещи структури, те трябва да плащат заплати на своите служители и оттам съвсем естествено отиваме към момента с калкулирането на повече клинични пътеки и излишни хоспитализации. Което в най-голяма степен касае здравните заведения в малките населени места, но е и масова практика навсякъде“, добави кардиологът.
Клиничните пътеки са минало и са неработещи за България, категоричен е д-р Христов. „Ние, от Българска прогресивна линия смятаме, че трябва да има алтернатива и тя се състои в т. нар. диагностично свързани групи. Това е система, която е въведена през 60-те години на миналия век в САЩ, след ВСВ, когато там са имали много болни. Идеята е, че се приемат болни, които се разделят на по-малки групи – със сходна характеристика на заболяванията и сходен ресурс за тяхното лечение. Смятам, че ние сме в подходящ момент за въвеждането им с оглед високата заболеваемост. Здравните системи в Австрия, Унгария, Франция и Белгия работят на този принцип.“
По-отношение на високата смъртност кардиологът смята, че тя се дължи на това, че в третата вълна на пандемията сме подложени на атака от т.нар. британски щам, който е много по-заразен. „От друга страна самата еволюция на вируса ще продължи, тъй като неговата същност е такава – да се променя, за да може да оцелее. Този щам поразява вече и деца и е по-смъртоносен за възрастните. Така че тук опираме до личната отговорност на всеки – да пази себе си и да пази околните. Малкото ваксинирани също влияят на това да сме в челото на класациите. Самите ваксини не възпрепятстват на 100% заразяване, но пречат на това заболяване да протича по-тежко и да бъде снижен до минимум леталния изход“, каза още д-р Христов.
Д-р Йордан Христов е роден в град Благоевград. Завършва Медицински университет – София през 2015г. По време на следването си придобива редица международни сертификати в Швейцария, Франция, Италия, Австрия, Великобритания и Унгария. От 2015 до 2019 г. д-р Христов специализира в Клиниката по Вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2019 г. придобива специалност по Кардиология. През 2017 г. защитава втора магистратура във Факултета по обществено здраве на тема „Здравен мениджмънт на лечебните заведения. От 2020 г. е част от системата за Спешна медицинска помощ в страната и има амбулаторна практика по кардиология в родния си Благоевград. Кандидат за народен представител от листата на ПП „Българска прогресивна линия“ в 1 МИР Благоевград.