Тази нощ преместихме стрелките с час напред и преминахме към лятно часово време. От днес денят започва да нараства.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. За страните в арктическите региони смяната на времето всъщност няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ. Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия – от 2014 г..
В САЩ следват свои собствени правила. Лятното часово време там вече започна, стрелките на часовника бяха преместени още на 14-и март. Така ще остане до седми ноември, т.е. лятното време ще приключи седмица по-късно от това в Европа.
Преминаването от зимно към лятно часово време отнема един час от съня ни. То се отразява не само на часовниците ни, но и на нашия ежедневен ритъм и на здравето. След смяната от зимно към лятно часове време сутрин ще е тъмно по-дълго, а вечер ще е светло до по-късно. При тези обстоятелства някои хора, особено децата и по-възрастните, често се оплакват от безсъние и загуба на апетит. Но има ли наистина подобна връзка, пита в. „Франкфуртер Рундшау“? Проучване на института „Форса“ показва, че 24 процента от над 1000 анкетирани са имали здравословни проблеми заради смяната на времето.
Най-често съобщаваните симптоми са умора и изтощение (85 процента). Това е последвано от проблеми със заспиването (70 на сто) и затруднена концентрация (48 процента). Дванайсет на сто от тези, които са имали здравословни проблеми заради смяната на времето, заявяват, че са изпадали в депресивни състояния.
Едно от обясненията за тези ефекти е в промените в светлината. Хормонът на съня мелатонин играе много важна роля, а неговото производство се насърчава от тъмнината. Ако вечер се стъмва по-късно, и нивото на мелатонин в кръвта се повишава по-късно. По същите причини за много хора е по-трудно да се разсънят сутрин, когато по-дълго е тъмно.
Но колко време е необходимо на тялото, за да свикне със смяната на времето и променената светлина? Това е различно при всеки. Обикновено отнема ден-два. Но особено при децата, юношите, по-възрастните и хората, страдащи от проблеми със съня – това може да отнеме до една седмица, пише „Шпигел“. Регулираният ритъм на съня е особено важен за тези хора. Поради смяната на времето обаче те няма как стриктно да се придържат към часовете за заспиване и събуждане.
Експертите съветват хората с подобни проблеми да прекарват повече време на свеж въздух, който ускорява обмяната на веществата и може да помогне за по-лесното заспиване. Също така е възможно няколко дни по-рано да започне подготовка за смяната на времето: например адаптирането чрез ставане с 10-15 минути по-рано в продължение на няколко сутрини преди стрелките на часовника да бъдат преместени.