Иво Инджев: Горан Благоев е първият политик с предизборно обещание за демонтиране на МОЧА и подобията му

Журналистът Иво Инджев публикува в своя блог статия за колегата си и кандидат за народен представител Горан Благоев, в която призовава той да бъде подкрепен заради неговата позиция

Колегата Горан Благоев е първият кандидат за депутат, който се осмели да повдигне въпроса за МОЧА и останалите жалони на съветското робство в България, обещавайки неговата партия “Републиканци за България” да действа за демонтираните им.

Първият е не просто и само в тази предизборна кампания, а изобщо, откакто следя отблизо пасуването на българските политици – което значи от десетилетия. И се чудя защо е единствен и какво им струва на мнозина други, които иначе в частни разговори споделят необходимостта от демонтиране на съветската окупационна символика, да направят мислите си публично достояние.

От страх? За някои може и това да е причината. Но усещаните ми е, че преди всичко не смятат за важен този разговор. Подценяват го и го подминават, за да “открият” някой ден колко вредна е руската политика за България, както вече доста прозападни българи започнаха да установяват след руската окупация на Крим.

Макар Горан Благоев да не ме споменава като автор на истинското название на този паметник на покорството и националното предателство, мога само да го поздравя. Прави му чест да си признае, че съвсем наскоро е научил за легитимното решение на Столичната община за демонтирането му от април 1993 година. Той, професионалният историк, е пропуснал този факт, какво остава за т.н. обикновени граждани!

Това незнание показва до каква степен е заметен под червения килим на Кремъл въпросът за демонтирането на съветските имперски тотеми, които у нас нямат нищо общо с войната, а славят 10 годишнината от окупацията на България и нейното насилствено болшевизиране.

Многократно съм заявявал, че всеки политик, който се осмели да поиска демонтирането на МОЧА и подобните му символи на мазохистичния нихилизъм в България, може да разчита на моята (скромна) подкрепа. Който ме познава знае, че страня от политическата агитация по две причини: неканен на гости не ходя, а и партиите си имат механизми за самореклама, за да се нуждаят от един отделен глас, като моя. Почти всички политици, които преди са ме канили на предизборни “мероприятия”, научиха тази моя специфика и вече не си правят този труд. Почти всички…

Спазвам обявеното си обещание да направя каквото мога по силите си в подкрепа на онзи политик, който се одързости да поиска демонтирането на МОЧА и останалите недосегаеми за никаква декомунизация имперски паметници у нас.

Призовавам Горан Благоев да бъде подкрепен заради следното негово изказване:

“Горан Благоев: Как да говорим за национална памет и достойнство, след като паметниците на една чужда армия са по-внушителни от тези на собствената ни войска

Особено дразнещи са паметникът на Съветската армия в София и т.нар. „Альоша“ в Пловдив…

Неслучайно паметникът в центъра на столицата е наречен МОЧА (Мемориал на окупационната Червена армия). Още през 1993 г. Столичният общински съвет е приел  решение за демонтирането на Паметника на съветската армия от центъра на София, а скулптурите му да бъдат поставени в бъдещия тогава Музей на тоталитарното изкуство. Но това решение чака да бъде изпълнено вече 28 години. Колко време още ще е така? МОЧА е дело на българското верноподаничество, а не е мемориал на загинали войни – т.е. не е под закрилата на международните конвенции за военните паметници на чужда територия. Затова демонтирането му няма да е посегателство върху паметта на загиналите червеноармейци, а израз на българското национално достойнство, така че е крайно време решението от 1993 г. да стане факт. Опасявам се, че мнозинството софиянци не знаят за това решение.  Аз самият го научих преди дни, при това от научна публикация и смятам след изборите от Републиканци за България да го припомним на столичани и да започнем кампания за изпълнение на решението. Парадоксалното е общинската власт, която е в ръцете на ГЕРБ, да не прави нищо по този въпрос. Създава се тягостното усещане, че партия, която се афишира като  проевропейска, де факто се държи като проруска. А това е очебийно и в други сфери – като, например, прословутия „Турски поток“. Да не говорим за коалиционните партньори на ГЕРБ”…https://frognews.bg/izbori2021/goran-blagoev-kak-govorim-natsionalna-pamet-dostoinstvo-sled-kato-pametnitsite-edna-chujda-armiia-vnushitelni-tezi-sobstvenata-voiska.html

Прилагам илюстрация как в днешна Русия, горд приемник на Империята на Лъжата, лъжат за своите жертви в България, каквито няма на българска територия.

Изкарват ги близо 1000 души, което пак е нищожно в сравнение с другиТЕ държави, в които е стъпил червеноармейски ботуш. Може би приписват на България някаква вина за починали съветски граждани в униформа, включително от пиене на метилов алкохол в Бургас. Но какво странно има за 3 години официална окупация сред стотиците хиляди окупатори да има близо 1000 починали ( от рани, болести, разстреляни от собствените офицери за неподчинение и мародерство и т.н.).