На 26 март 1940 година умира един от най-успешните български спортисти за всички времена – Дан Колов.
Дончо Колев Данев е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година. Едва когато е 4-годишен баща му Кольо умира. Трудностите с изхранването, които семейството среща от този момент, го принуждават да емигрира в Унгария едва на 12 години. През 1909 година тежкият живот го отвежда още по-далеч от дома – в Америка. Първите години в САЩ също са трудни, а бъдещият борец за кратко време сменя няколко местоработи, всичките, изискващи тежко физическо натоварване.
Една случайност насочва българина към спорта. Като част от цирково представление, куражлии от публиката получават възможността да се изправят срещу професионален борец на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция, че той има таланта да се бие на най- високо ниво. След няколко години аматьорски схватки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва професионален договор и излиза на тепиха като професионалист.
В началото на миналия век свободната борба в Америка се е наричала “кеч” и по своята същност е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални срещи и печели почти всяка една от тях. Първият двубой срещу Сбишко Циганевич е загубен, но следва низ от забележителни победи.
Славата и парите растат, а вестниците дават на българина прозвища като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“ и „Балканският лъв“, отбелязва bulgarianhistory.org. Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи. Признанията тепърва започват да валят. Идва първото от многобройните предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“
Първото турне извън границите на Съединените щати за Дан Колов е в Япония през 1924 година и е белязано от една от най- известните победи на Колов, която за малко не коства живота му – срещу местния любимец Джики Хиген-Удушвача. Плашещият му прякор е следствие на коронната му хватка – душене на противника с крака. Японците не могат да приемат загубата, която чужденецът нанася на обожествявания от тях борец и след мача срещу Колов е извършено покушение. За щастие той успява да напусне острова и се зарича никога повече да не се върне там.
Следва участието му в турнири в Бразилия и Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия и Нова Зеландия.
Вече е придобил световна слава и е готов да стъпи и формално на световния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат само веднъж през 1925 година и той нанася една от малкото загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си шампионът се крие и така и не събира смелост да се изправи отново на тепиха срещу българина.
През 1936 г. Колов се бие в Париж срещу „Човека с
хилядата хватки“ Анри Деглан. Между двамата съществува отколешно съперничество, съпътствано от уважително отношение и приятелство. В света на борбата Дан Колов се ползва с уважение и сред останалите си съперници. Той си го е спечелил с коректността си в схватките и в отношенията си извън тепиха.
Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го световно известен, за нас, българите, тя не е основното негово достойнство. Колкото и да е странно, човекът, считан за една от най-големите легенди в историята на борбата, успява да надхвърли своите професионални успехи с дейността си извън ринга. Спортната кариера, направила бореца милионер, позволява на Колов да разгърне напълно щедростта си и голямото си сърце. Нито световната слава, нито милионите долари, нито годините в странство успяват да променят снажния добряк. „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село.
И в “американския” период от живота му и след бленуваното завръщане в родината, Колов е един от най-големите дарители. Без щателен подбор той раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и държавата. Борецът дарява 500 000 лева от личното си състояние на цар Борис за закупуване на самолет, който трябва да се използва от българските пощи. Заедно с неговия приятел Хари Стоев подпомагат изграждането на военното летище в Горна Оряховица. След смъртта на друга легенда в българската борба – Никола Петров, Дан Колов дарява значителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен Колов дарява на българските студенти.
Благотворителността е само едната страна на помощта, която Колов се опитва да оказва. През 1936 година в София той създава школа по борба, носеща неговото име. Желанието на българската публика да види своя идол на родна земя също е осъществено. Излиза на тепиха в няколко български града, побеждавайки във всеки един от тях.
Последният двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на близките си. На погребението му в село Сенник имало девет свещеници и почетна рота войници. В чест на неговата космическа сила гробът му е разположен с лице към Балкана – акт, който равнопоставя и среща бореца с планината.
