Какво могат да ни покажат отклоненията в поведението на избирателите? Може ли тази информация да бъде използвана, за да се подобри самият изборен процес? Как следва да се случва това? На тези въпроси отговорят от сайта „Отворен парламент“ с помощта на разработено онлайн-приложение от екипа на Институт за развитие на публичната среда.
Методологията
Организацията ни поставя фокус върху поведението на избирателите на парламентарни избори в периода 2013-2017 г. При анализ на официалните данни се открояват избирателни секции със сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. Инструментът, който представяме, маркира секции в опасност по три различни критерия и посочва местата, където те се намират. Екипът ни няма за цел да интерпретира изборните резултати на политическите партии, а да очертае проблеми, които имат системен характер в изборния процес. В тази връзка ще посочим и някои от възможните обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите.
Идеята на приложението е да помогне на граждани, журналисти и отговорни за изборите институции да насочат вниманието си към уязвимите от изборни нарушения точки в страната.
Осъществен е анализ на изборното поведение на гласувалите в три последователни избора за парламент – 2013, 2014 и 2017 година. От секциите на територията на страната са изключени всички такива с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях – например при секции с избирателен списък от 50 човека, не би довела до значими изменения за окончателните резултати.
Получените резултати са изведени въз основа на три зададени критерия.
- На първо място трябва да се наблюдава съществено отклонение на поведението на избирателите в конкретна секция спрямо средния резултат от изборите за съответното населено място*.
Пример: През 2017 г. в секция 010300007 в гр. Благоевград партия ДПС е получила 14.75 % от гласовете. В населеното място ДПС има 2.71 %, което е около пет пъти по-малко от получените гласове за партията в посочената секция. - На второ място сме взели случаите, в които в конкретна секция се наблюдава отклонение спрямо поведението – но вече в избирателния район, който обхваща гласовете от всички населени места на негова територия**. Пример: През 2017 г. в гр. Лом, в секция 122400017 ГЕРБ имат 63.02 %. На ниво избирателен район (Монтана), партията е получила само 28.42 % от гласовете – т.е. близо два пъти по-малко.
- Съгласно третия критерий една и съща секция трябва да присъства като отклоняваща се от общите резултати на поне два от трите изследвани избори за парламент.
Какъв е броят на секциите в опасност и къде се намират те?
Анализът на резултатите от трите парламентарни избора показва, че секциите, които отговарят на зададените условия, са общо 1 724. От тях в най-сериозен риск са 888 секции, в които изкривяването на електоралното поведение е наблюдавано за всеки от трите проведени избора – през 2013 г,. 2014 г. и 2017 г.
Най-много секции, отговарящи на условията за „опасност”, има в район Хасково – 141. Следват районите Бургас – 134, Добрич и Шумен – с по 106. Най-малко са тези секции в многомандатните райони Кюстендил – 6, Перник – 11 и Габрово – 13.
Възможни обяснения:
Нека разгледаме следните примери.
Пример 1: секция номер 15300013 в с. Бунцево (община Якоруда) в многомандатен избирателен район (МИР) Благоевград
На парламентарните избори през 2013 г. 77.82 % от избирателите посочват ДПС при общ резултат за партията в МИР Благоевград от 12.95 %. През 2014 г. подкрепилите ДПС са 91.03 %, а подкрепата за партията в МИР Благоевград е 16.7 %. През 2017 г. резултатите на ДПС от единствената секция в селото спадат до 64.07 %, при общ резултат за партията в района от 13.6 %. Междувременно през 2017 г., резултатите на партия ГЕРБ нарастват неколкократно – от 3.8 % през 2014 г. до 25.6 % през 2017 г.
Пример 2: секция номер 301100012 в с. Калино (община Хитрино), МИР Шумен
На изборите през 2013 г. ДПС получава 86 % от гласовете в населеното място, а едва 5 % отиват за ГЕРБ (при общи резултати в МИР Шумен от 28,7% за ДПС и 24,5 % за ГЕРБ). През 2014 г. за ДПС отново гласува мнозинството от избирателите – 82 %, а за ГЕРБ – 12 %. През 2017 г. обаче се наблюдава рокада. Партия ГЕРБ получава 64 % от гласовете в секцията, а ДПС – едва 15 %.
Пример 3: секция номер 20400078 в гр. Бургас, МИР Бургас
Наблюдава се различно поведение на избирателите и в трите парламентарни избора. През 2013 г. в секцията печели ГЕРБ с 36.7 %, през 2014 г. най-предпочитан е Реформаторският блок, който взима 34.8 % от гласовете, а през 2017 г. – ДПС с 26.2 % от подадените гласове.
Можем да посочим различни обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите. От една страна то може да се дължи на етнически вот. Така например с. Бунцево, в община Якоруда, се свързва исторически със съпротивата си срещу Възродителния процес. От друга страна в малките населени места може да има пряка връзка с определени кандидати в партийните листи – например личности, които са родени в района; които са отделили време, за да представят програмата си пред хората; да чуят проблемите на местната общност и т.н. Върху вота на избирателите обаче може да има и различни форми на натиск – административен, например когато общината е основен работодател; корпоративен по линия на големи предприятия в района, които търсят близост с органите на властта и ползват изборите, за да се позиционират спрямо партийните субекти; купен вот и изнудване на избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др. Всъщност изборните нарушения най-често се случват там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост. Тя може да бъде икономическа – поради високите нива на безработица, ниското заплащане на труда или високия дял на застаряващото население; образователна – когато нивото на образованост не позволява на хората да бъдат независими и да разрешават проблемите си самостоятелно; корупционна – когато ресурсите на държавата се използват, за да бъде подтиснат политическия плурализъм в населеното място (примерно чрез постоянни проверки, глоби, запор на сметки и т.н. за хората с различно мнение) и др. Целта на организаторите на този процес обаче е винаги еднаква – постигането на предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс.
Какво е влиянието на секциите в риск?
Данните показват, че през 2013 г. тези секции са били – 1 502, през 2014 г. – 1 546, а през 2017 г. – 1 284. В тях са гласували, както следва:
- през 2013 г. – общо 367 396 избиратели;
- през 2014 г. – общо 387 077 избиратели;
- през 2017 г. – общо 322 347 избиратели.
Избирателната тежест на гласовете в секциите, които идентифицираме, възлиза на около 10 % за всеки от разглежданите парламентарни избори. Това обаче НЕ означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има съвсем рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности на квартали например могат да гласуват по лични предпочитания – да речем за кандидат, който е от района, от етническата група, има професионална репутация и т.н. Както посочихме обаче, отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други. Следователно инструментът ни показва секциите в риск, но една цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика; за възрастовата и етническа структура на населението и т.н. В този смисъл остойностяването на цената и на тежестта на купения вот в България – единствено въз основата на изборните резултати, ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст.
________
* В конкретна избирателна секция следва да се показва изборен резултат, който се отличава значително спрямо средния за дадена партия в населеното място, в което е секцията – (резултат 75 % над средния за партията/коалицията в населеното място или над 60 % от гласовете в секцията и под 40 % от гласовете в населеното място). Когато конкретната секция е единствена за населеното място, то тя трябва значително (50 %) да се отклонява от поведението на избирателите в съответния многомандатен избирателен район. За всички важи – партиите да имат не по-малко от 30 гласа в съответната секция.
** В избирателна секция следва да има резултат, който се отличава значително (50 %) спрямо средния за конкретния политически субект на ниво многомандатен избирателен район и делът в секцията да е по-голям от 20 %.