Диан Иванов е завършил Юридически факултет на Софийски университет. Управлява успешно Адвокатско дружество с офиси в София и Варна. Специалист в областта на административното и застрахователното право. Участвал в множество международни правни конференции под егидата на International Bar Association – най-голямата адвокатска асоциация в света, чийто член е. Председател е на Контролния съвет на Републиканци за България. Отговаря за секторна политика „Правосъдие“.
Адвокат Иванов, Вие сте координатор в сектор „Правосъдие“ на политическа партия „Републиканци за България“. Бихте ли обяснил основните тези в програмата?
Аз съм координатор сектор „Правосъдие“ в национален мащаб. Заедно с д-р Борис Велев координираме група от над 30 юристи – членове на Републиканци за България които са участвали в изготвянето на програмата на партията. Тя е тежък и сложен документ, засягащ всички аспекти на правосъдието. Извели сме 9 основни акценти, които трябва да достигнат до широката публика. Част от тях предвиждат промени в Конституцията, възможни в рамките на обикновено Народно събрание. Обединени сме около тезата, че свикването на Велико НС е невъзможно, защото липсва консенсус в обществото и политиците около изработването на нова Конституция.
Едни от най-фрапиращите предложения в програмата са промените, които смятате за нужни около фигурата на главния прокурор и ролята на президента?
Според нас е наложителна промяна в мандата на главния прокурор от 7 до 5 години, без право за повторно избиране. Главният прокурор не носи със себе си управленска програма и не му е нужен толкова дълъг срок, за да реализира индивидуални политики. Предвиждаме промяна по отношение на възможността Президентът да наложи вето върху избора на главен прокурор, както и върху председателите на ВАС и ВКС. В случай на упражняването му, ВСС трябва да излъчи нов кандидат, като вече отхвърления няма право да участва. Така ще избегнем ситуацията, на която сме свидетели на почти всеки избор на главен прокурор, най-вече през 2019 когато ВСС предложи неприемлива фигура. Това не е прецедент – същата бе ситуацията и през 1998г., когато президентът Стоянов върна указа за назначаване на Бойко Рашков. Има празнота в Конституцията по този въпрос, а това е недопустимо.
Трябва ли и как да се промени избора и функционирането на ВСС?
Предвиждаме промяна на уредбата в Конституцията за ВСС, в начина на конституирането му. Сега 11 души пряко се избират от НС и още толкова – от органите на съдебната власт. Предвиждаме намаляване на политическата квота на 9 души. По този начин ще прекъснем практиката изпълнителната власт да диктува в съдебната и реално да осъществява контрол над ВСС. Друга съществено предложение е изборът в Народното събрание на членове на ВСС да се извършва и по предложение на правозащитни организации, както и от Висшия адвокатски съвет с нужното квалифицирано мнозинство. По отношение на ВСС искаме членове да са действащи магистрати, да не се откъсват от практиката. Сега те са чиновници на предпенсионна възраст, което е и причината да вземат такива решения.
Много е важно да се въведе електронно правосъдие. За целта е нужно да се довърши единния портал за електронно правосъдие. Ако целият процес се дигитализира и има възможност с електронен подпис адвокатите и страните по делата да входират и получават документи, това ще повиши прозрачността на работата на съдебната система и ще се облекчат гражданите при упражняването на правата им. Не на последно място е важно да се увеличат възнагражденията на призовкарите и на съдебните служители, за да се намалят корупционните практики.
Защо предлагате закриване на Специализирания наказателен съд?
В стратегията за управление на наказателната политика основният акцент е закриването на специализираното наказателно правосъдие. То е абсолютно неефективно. Делата се влачат с години. Завършват обикновено с оправдателни присъди, когато подсъдимите вече не са в обществения фокус. На практика изпълнителната власт се саморазправя с икономическите и политически опоненти чрез Специализираните прокуратура и съд.
Изброените промени касаят съдебната власт. Има ли такива, които по-пряко се отнасят за гражданите?
Друга промяна в Конституцията е пряко участие на гражданите в държавната власт – промяна в закона за референдумите. Да се намали броя подписи, необходими за свикването на национален референдум, да се даде възможност за събиране на подписи онлайн. Да се счита за прието, когато в него са участвали половината от гласувалите на последните парламентарни избори. Това е значително облекчена процедура.
Необходимо е да въведем индивидуална конституционна жалба. Да може всеки гражданин, който смята, че признатите му от конституцията права са засегнати, да сезира конституционния съд. С това ще дадем ефективна защита на правата и свободите на гражданите и юридическите лица, а не само да ги прокламираме.
Належащо и изцяло в полза на гражданите е създаване на имотен регистър. 20 г. имаме закон, а имотен регистър не съществува. Все още за голяма част от имотите има по няколко акта за собственост, вписаните ипотеки и възбрани често остават незабелязани, което създава условия за престъпления на имотната мафия. Имотният регистър трябва да е свързан функционално с кадастъра и да дава цялостната история на съответния имот. Ако питате по какъв технически начин да стане – има начини, например по примера със създаване на търговския регистър – търговците сами си създадоха регистъра. В много кратък срок това може да бъде постигнато, за да имаме правна сигурност за имотите, в които българите традиционно инвестират.
Важна точка в стратегията ни е възможността всеки акт на прокуратурата, включително отказ и образуване, да могат да се обжалват пред съда.
Заложили сме промяна в ГПК в посока възвръщане към реалната триинстанционност на търговските и граждански дела. В момента ВКС разглежда първо допустимост по неясни критерии. Това лишава гражданите и търговци от гарантираната им по Конституция триинстанционност. Хората стават заложници на местни магистрати, които са обвързани в нерегламентирани контакти с хора, политически и икономически субекти.
Пълна обжалваемост на всички административни актове и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие в администрацията вместо мълчаливия отказ, който пазим от комунистическия режим.
Не на последно място трябва да се реформира режима на съдебните такси. Колкото по-голям интерес, толкова по-малка да е таксата и премахването на 4% интерес, който ограничава гражданите и бизнеса.
За да имаме покритие на претенциите, трябва да се въведе обучение по право в училищата. Гражданите не познават институциите и елементарна правна култура, което води до неразбиране на почти всичко, за което говорим.