Tази седмица два екипа от учени едновременно обявиха, че са създали модел на човешки ембрион без яйцеклетка и сперматозоид.
Имитация на бластоцистa – ранен етап от развитието на ембриона – е отгледан от фибробласти, препрограмирани клетки на съединителната тъкан.
Това може да заобиколи забраната за подобни експерименти в повечето страни, информира РИА Новости.
На 12 март група учени от Калифорнийския технологичен институт (САЩ) и Университета в Кеймбридж обявиха, че са отгледали човешки ембриони, използвайки само стволови и соматични клетки на възрастни. Всъщност изследователите са усъвършенствали методологията, по която през 2017 г. са създали първата в света мишка „ембрион без родители“.
Резултатите от тях обаче се появиха само на сайта на bioRxiv и все още не са минали процедура по рецензия.
Два други експеримента – на биолози от САЩ и Австралия – бяха публикувани едновременно на 18 март в Nature. И при двата има успех при отглеждането от клетките на съединителната тъкан на структура, подобна по свойства, форма и размер на човешка бластоциста. Както при експериментите с мишки, структурата е наречена бластоид.
Подобно на истинска човешка бластоциста тя съдържа три вида клетки, от които впоследствие трябва да се образуват плацентата, жълтъчната торбичка и тъканите на самия ембрион.
И в двата експеримента само около 20 процента от препрограмираните клетки се превръщат в бластоиди, което е сравнимо с резултатите от експериментите с мишки.
Освен това учените симулират прехвърлянето на получените ембриони в матката – по очевидни причини подобна процедура не може да се извърши в действителност. Псевдоимплантацията е успешна, но вече на 10-11 ден ембрионите спират да се развиват.
Според някои учени обаче не става дума за „съвсем истински човешки ембрион“.
„Въпреки че изкуствено създадената бластоциста съдържа необходимите елементи (външния слой на клетките, кухината – бластоцела – и частта, която прилича на вътрешната клетъчна маса), има някои ембриологични недостатъци. По-специално, нарушения в динамиката и синхронността на развитието, морфологични разлики в структурата на структурите на ембриона, генетични и епигенетични несъответствия и др.“, смята Вячеслав Черних, ръководител на лабораторията по генетика на репродуктивните разстройства към Медицинския изследователски център на Бочков.
Вероятно обществото като цяло ще бъде по-толерантно към изследванията върху такива модели, отколкото експерименти върху истински ембриони, казват изследователи от Университета в Мичиган.
Това може да помогне на учените да разберат не само причините за спонтанни аборти и неуспехи по време на инвитро, но и да открият механизмите на редица наследствени патологии, включително сърдечно-съдови заболявания и някои видове диабет.