Независимо дали сте се заразили с COVID-19 или не, мозъкът ви вероятно се е променил през последните няколко месеца. Самият вирус може да причини редица неврологични проблеми, заедно с тревожност и депресия. Изолацията и безпокойството, причинени от пандемията, могат по същия начин да променят мозъчните процеси и да причинят поведенчески разстройства.
В допълнение към поведенческите разстройства, често срещани симптоми са умората, главоболието, загубата на памет и дефицит на вниманието. Може да има редица причини за тези промени, включително възпаление и цереброваскуларни събития (синдром, причинен от нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка).
Изследванията показват, че вирусът може да получи достъп до мозъка чрез обонятелната луковица, която играе важна роля в обработването на ароматите. Загубата на обоняние не случайно е симптом при много пациенти с COVID-19.
Като част от системата, отговорна за обонянието ни, обонятелната луковица изпраща информация за миризмата, която да бъде допълнително обработена в други части на мозъка, включително амигдалата, орбитофронталната кора и хипокампуса, които играят важна роля в емоциите, ученето и паметта.
Освен че има широко взаимодействие с други части на мозъка, обонятелната луковица е богата на химичното вещество допамин, което е важно за удоволствието, мотивацията и действието. Може да се окаже, че COVID-19 променя нивата на допамин и други химични вещества, като серотонин и ацетилхолин, в мозъка, но това не е доказано на този етап. Известно е, че всички тези вещества участват във вниманието, ученето, паметта и настроението.
Тези промени в мозъка вероятно са отговорни за настроението, умората и когнитивните промени, които често се наблюдават при пациенти с COVID-19. Това от своя страна може да лежи в основата на докладваните симптоми на стрес, тревожност и депресия при пациенти, заразили се с вируса.
Но не само хората, заразили се с COVID-19, са страдали от повишена тревожност и депресия по време на пандемията. Прекаленият страх от вероятно заразяване или разпространение на вируса сред други членове на семейството, както и изолацията и самотата, също могат да променят химическите процеси в мозъка.
Повтарящият се стрес е основна причина за трайно възпаление в тялото, което също може да повлияе на мозъка и да свие хипокампуса и следователно да повлияе на нашите емоции. Стресът може да повлияе и на нивата на мозъчния серотонин и кортизол, които могат да окажат влияние на настроението ни. Тези промени от своя страна могат да причинят симптоми на депресия и тревожност.
Трениране на мозъка
Хубавото на мозъка обаче е, че той е невероятно пластичен, което означава, че е променлив и може да компенсира щетите. Дори сериозни състояния като загуба на памет и депресия могат да бъдат подобрени чрез действия, които променят мозъчната функция и химични процеси.
Ето и някои обещаващи решения за борба със симптомите на стрес, тревожност и депресия при пациенти с COVID-19 и други.
Вече знаем, че физическите упражнения и тренировките за концентрация са полезни, когато става въпрос за борба със стреса. Всъщност проучванията показват полезни функционални и структурни промени в префронталната кора на мозъка (участващи в планирането и вземането на решения), хипокампуса и амигдалата след тренировка за концентрация.
Едно проучване показва, че резултатът от подобни осемседмични тренировки е повишена плътност на сивото вещество – тъканта, съдържаща повечето мозъчни клетъчни тела и ключов компонент на централната нервна система.
Важно е да се отбележи, че това са всички области на мозъка, които са засегнати от вируса COVID-19. Освен това, геймифицираното когнитивно обучение може също да помогне за подобряване на вниманието, функцията на паметта и да увеличи мотивацията. Тези, които имат постоянни или тежки симптоми на психично здраве, може да се нуждаят от клинична оценка от психолог или психиатър. В такива случаи се предлагат фармакологични и психологични лечения, като антидепресанти или когнитивна поведенческа терапия.
Като се има предвид, че противоепидемичните мерки в много страни все още не са отменени, наблюдава се забавяне при оказване на здравни грижи, съвременни техники като следящи здравословното ни състояние устройства и мобилни приложения, които могат лесно да бъдат интегрирани в ежедневието, са също обещаващи.
Например, устройствата за следене на здравословното състояние могат да наблюдават показатели като пулс и модели на сън, като дават насоки кога потребителят може да се възползва от дейности като медитация, упражнения или допълнителен сън. Има и приложения, които могат да ви помогнат сами да намалите нивото на стрес.
Тези техники вероятно ще бъдат полезни за всички и могат да ни помогнат да насърчим по-добре когнитивната устойчивост и психичното здраве, подготвяйки ни за бъдещи критични събития като глобални пандемии. Като общество трябва да предвидим бъдещите предизвикателства пред здравето, познанието и благосъстоянието на мозъка ни. Трябва да използваме тези техники в училищата, за да насърчим устойчивостта през целия живот, започвайки от ранна възраст.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА