Pfizer и Moderna са ефективни срещу британския щам, но не толкова срещу южноафриканския. Сега се разработва така наречената бустерна ваксина с подобрения спрямо новите мутации. Moderna е почти готова да я въведе в производство. Добре е да се заложи на векторните ваксини и на тези с информационно ДНК. AstraZeneca беше спряна заради недоизяснените странични ефекти, но ако трябва да разглеждаме ефектите спрямо ползите, сме съгласни с държавите, които продължиха ваксинацията. Това заяви директорът на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова в ефира на „Bulgaria ON AIR“.
Тя коментира и разработката на българска ваксина срещу Ковид-19.
„Фонд „Научни изследвания“ ще подпише договор с Института по микробиология за финансиране на този процес. Идеята е наистина иновативна, няма друга такава по света. Тя ще бъде протеинова ваксина, която залага на къси пептиди. Другите ваксини залагат само на спайковия протеин. Самите пептиди ще бъдат капсулирани в едни пептидни наночастици от интересни полимери, които задават каскада от имунен отговор на организма. Ще бъде 100% безопасна“, добави микробиологът.
По думите ѝ в момента се правят тествания върху мишки, а за синтезация на пептидите е необходима машина на стойност 120 хил. лв.
„Това са мишки, които притежават клетки от имунната система на човека, затова може да дадат добри резултати. Изследвания ще бъдат проведени в Института „Луи Пастьор“, от който ще има и финансиране. Патентът обаче ще бъде наш – в БАН“, каза проф. Петрова пред Bulgaria ON AIR.
Тя посочи още, че българската държава няма възможност за производство на ваксини, а науката у нас като цяло е многократно недофинансирана.