Последните летни засушавания в Европа са най-тежките, които регионът е виждал от 2110 години насам, на фона на изменението на климата, което предизвиква горещи вълни. Това показват нови изследвания, които вдигат тревога за екосистемите и селското стопанство.
Използвайки данни от дървесни пръстени на живи и мъртви европейски дъбове, връщащи към времето на римляните, учените установяват дългосрочна тенденция на изсъхване, която внезапно се е засилила през 2015 г. отвъд всичко, наблюдавано от две хилядолетия.
„Изменението на климата не означава, че навсякъде ще има суша: на някои места може да стане по-влажно или по-студено, но екстремните условия ще станат по-чести, което може да бъде опустошително за селското стопанство, екосистемите и обществата като цяло“, каза водещият автор Улф Бънтген, от университета в Кеймбридж.
Бънтген, професор по анализ на екологичните системи, заяви, че изследването показва, че последователните лета на интензивна топлина и суша от 2015 г. насам са „изключителни за Централна Европа“, се казва в изявление на университета.
За да проучат продължителността и тежестта на историческите суши, изследователите са анализирали 147 дъбови дървета – включително дървени трупи, извадени от стари сгради и археологически обекти, и живи дървета от днешна Чехия и части от Бавария – за период от 2110 години. След това те измерили състава на кислород и въглеродните изотопи на 27 080 растежни пръстена, за разлика от обичайните измервания на ширина и плътност на дървесните пръстени, за да нанесат промените от реакцията на дърветата на воден и топлинен стрес.
Данните, публикувани в списание „Nature Geoscience“, разкриват тенденция към постепенно засушаване на Европа, прекъсвана от много влажно лято през годините 200, 720 и 1100 и много сухо лято през години 40, 590, 950 и 1510.
Но пробите от лятото на 2003, 2015 и 2018 показват условия на суша, които далеч надхвърлят всичко през 2110-годишния период.
Съавторът Мирек Трънка, професор в изследователския център „CzechGlobe“ в Бърно, заяви, че резултатите са „особено тревожни за земеделието и горите“.
„Безпрецедентното измиране на горите в голяма част от Централна Европа потвърждава нашите резултати“, каза той.
С един градус на затопляне от доиндустриалните времена досега, екстремните метеорологични условия от този вид вече са станали по-интензивни, като една-единствена гореща вълна през 2003 г. е довела до 70 000 нови смъртни случая само в Европа.
След Парижкото споразумение за климата от 2015 г. светът е преживял петте си най-горещи регистрирани години.
Организацията на ООН за прехрана и земеделие предупреди, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата.
През 2019 г. доклад в „Nature Climate Change“ предупреждава, че промените в океанските течения рязко повишават риска от топлинни вълни в региони, отговорни за до една четвърт от световното производство на храни – Западна Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна.