Извършване на цялостен анализ на реалната приложимост на процедурата за издаване на технически паспорти на съществуващите сгради, тъй като липсва нормативна, финансова и ресурсна осигуреност. За това настоява омбудсманът Диана Ковачева, която изпрати становище до регионалния министър Петя Аврамова. Според нея е необходимо да бъдат съобразени възможностите на гражданите за заплащане на разходите, в съответствие с техните доходи и имущество, както и с последиците на пандемичната обстановка, без да се допуска засягане на основни права.
Тезата на омбудсмана е, че отлагането на определения срок до края на 2022 г. с най-малко две години, е основателно и необходимо, но ще даде търсения резултат, само ако бъде съпроводено с преосмисляне на цялостната концепция в такава значима област, която засяга пряко мнозинството от гражданите.
„Изпращам Ви настоящия анализ, за да Ви информирам за оплакванията в жалбите на гражданите, с които съм сезирана, но също така и за да бъде съобразен при обсъждането и преосмислянето на концепцията. Прилаганото досега четири пъти продължаване на срока, е показателно за системен проблем, който налага да бъде отново дефинирана ясна цел и потърсено друго, работещо решение за нейното осъществяване. Намирам, че децентрализацията на процеса и възлагане на разходите изцяло на гражданите е практически нереалистичен подход. Преуреждането на материята трябва задължително да включи участието на публичните институции, както и финансиране от държавния бюджет или чрез други финансови механизми“, категорична е доц. Ковачева.
Омбудсманът изтъква конкретни проблеми, които правят процедурата по издаване на техническите паспорти неефективна, което вече доведе до четирикратно удължаване на крайните срокове.
Например – големият брой необитавани жилища, нееднаквото разбиране на целите на техническите паспорти и санирането в сгради в етажна собственост, което е пречка за постигане на решение на общото събрание, съгласно Закона за управление на етажната собственост. Друг проблем са различните интереси на собствениците и на обитателите в дадена сграда, разногласията между собствениците и трудностите при планиране на дейностите за обновяване на сградата. Това обстоятелство е изтъкнато и в стратегията на ЕК, публикувана на 14 октомври 2020 г., като една от основните бариери на санирането, посочена от респондентите в обществената консултация на проекта.
Съществено затруднение на процеса, водещ до допълнително финансово натоварване на собствениците, е липсата на архивна техническа документация, чието възстановяване за немалка част от съществуващите строежи ще бъде изцяло за сметка на хората. Омбудсманът застава на страната на гражданите, които настояват за справедливо разпределяне на разходите за конструктивно укрепване и енергийно обновяване на жилищата.
Ковачева припомня, че институцията на омбудсмана е отправяла препоръки още през 2014 г. и 2015 г., изрично са посочвани съществуващите проблеми при сградите, които са строени при действието на вече отменени два закона – Закон за плановото изграждане на населените места и Закона за териториално и селищно устройство – чрез панелно, ЕПК и стоманобетонно строителство, реализирано изцяло от държавата, края на 50-те години до края на миналия век.
„Намирам, че не е справедливо и не следва цялата отговорност, в т.ч. и финансовата, по възстановяването на строителните книжа да е за сметка на етажните собственици, още повече, че тези жилища се обитават и от хора с ниски доходи, пенсионери и социално слаби, за които отделянето на средства за документа, в размер минимум от около няколкостотин лева, е практически невъзможно“, категорична е Диана Ковачева.
Според нея е необходимо да се прецени възможността за реализиране на процедурата като се има предвид съотношението на издадените технически паспорти до момента към общия брой на жилищните сгради в страната.
„По статистически данни сградите са над 2 милиона, а броят на жилищата в тях е близо 4 милиона, от които не малък е делът на необитаваните такива. От съществено значение са и данните относно формата на собственост – над 95 на сто частна на физически лица, включително и „бедни“ собственици, които не разполагат със средства за поддръжка на жилищата си“, аргументира се омбудсманът.
Диана Ковачева подчертава, че липсата на регулация за остойностяване на дейностите на пазарен принцип и неяснотата на механизмите за контрол, създават предпоставки за прилагане на цени в широк диапазон, а това противоречи на публичния характер на възложеното на собствениците задължение.
„Уредба с широко приложение, засягаща милиони граждани, изисква задължително извършване на оценка на въздействието и обществено обсъждане на проекта за изменение на нормативния акт, както и преценка за уреждането със закон на посочените трайни обществени отношения“, пише още омбудсманът.