Болница в Перник е осъдена за 25 000 лева, заради смъртта на пациент

Пернишката болница МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е осъдена да плати 25 200 лв. обезщетение на сина на пациентка, лекувана и починала в здравното заведение.

Съдия Милена Даскалова присъжда цялата искана сума, като приема, че жената не е приета навреме за болнично лечение, а когато влиза в болницата, не е лекувана адекватно. На сина са присъдени и 3008 лв. разноски.

Делото е заведено от П.К. Той разказва, че майка му имала проблеми със сърцето, за които вземала лекарства. След като цял ден била с повишено кръвно (по някаква причина от съдебния акт освен имената са заличени и датите), а лекуващият й кардиолог не направил домашно посещение, синът закарал майка си в Спешното отделение на болницата. Там тя била прегледана от дежурния лекар, който преценил, че жената не е за прием.

Сутринта състоянието й се влошило и била прегледана от лекуващия я кардиолог вкъщи. Той преценил, че трябва да постъпи в болница и сам се обадил на 112 за линейка. В Спешното обаче отново преценили, че пациентката не е за болница. По настояване на дъщеря й тя е прегледана от невролог, който й поставил инжекция, след която пациентката получила гърч и изпаднала в коматозно състояние. Приета е за лечение по клинична пътека за мозъчен инсулт без тромбоза. Два дни е в интензивното отделение, а след това преместена в неврологичното за лечение на инфаркт. В деня, в който трябвало да бъде изписана, синът й я заварил с кислородна маска и му било обяснено, че през нощта имало кризисна ситуация. По настояване на близките жената е оставена за долекуване, но умира на следващия ден. В искова си молба синът твърди, че майка му не е получила навременно и адекватно лечение.

Лечебното заведение оспорва претенциите. Защитната му теза е, че не бил посочен конкретен лекар, който да е причинил вредите. Както и че при първото постъпване на жената в болницата бил извършен обстоен преглед, поставена е диагноза и е назначена терапия. При повторното постъпване са извършени всички необходими диагностично-лечебни дейности в съответствие с алгоритмите и клиничните пътеки и не са нарушени правилата за добра медицинска практика. Болницата пледира още, че конкретната причина за смъртта на пациента може да се установи единствено чрез извършване на аутопсия, която синът е отказал.

Пред съда дъщерята на починалата свидетелства, че при първото посещение на Спешното на майка им било измерено кръвното. Упрекнали ги, че първо не са търсили личния си лекар. После им казали да не се притесняват, а пациентката да пие чай.

Пред съда началника на неврологичното отделение свидетелства, че смъртта е настъпила като естествен край на нарушените важни функции – бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, намалена диуреза. По статистически данни 96% от случаите на приети в коматозно състояние, завършват със смърт

Вещите лица по делото обаче смятат за пропуск в диагностиката на пациентката за предотвратяване леталния изход липсата на консултация със специалист кардиолог и анестезиолог-реаниматор. Друг диагностичен пропуск е непровеждането на контролна томография на мозъка до 72 ч от началото на инцидента. Според тях решението за продължаване на лечението в домашни условия не е било правилно, а забавянето на хоспитализацията също е допринесло за възникването на болестното състояние, от което е последвал леталният изход.

Болницата е обжалвала решението и делото вече е в Софийския апелативен съд, който е втора инстанция.