Чавдар Маринов, водач на листата на „Републиканци за България” в 26-ти МИР, София област, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Само четири партии от участващите над 30 в предизборната надпревара имат политика в земеделието. Една от тях е „Републиканци за България“. Предложенията, с които партията излиза и ще работи, включват: повишаване на благосъстоянието на земеделските производители, стремеж към повече български храни в публичния сектор, насоки към иновативно земеделие и подготвени земеделци, стимулиране на късата верига на доставки, развиване на децентрализация и дигитализация на административните услуги, както и въвеждане на нови зелени практики за опазване на околната среда и водите, на нов подход за превенция, защита и управление на рисковете в земеделието и най-важното – приоритетно подпомагане на малките семейни стопанства. По изброените приоритети разговаряме с Чавдар Маринов, водач на листата на „Републиканци за България“ в 26-ти МИР София-област, а „Републиканци за България“ е с №21 в интегралната бюлетина. Чавдар Маринов е координатор на сектора „Земеделие“ в партията, член е на Контролния й съвет и бивш заместник-министър на земеделието, храните и горите. Г-н Маринов, защо оставаме с впечатлението, че земеделието някъде е свито в ъгъла по време на тази кампания? То е избутано доста назад, почти не се говори за него, а в „Републиканци за България” сте му посветили разработена секторна политика? Вие самият водите листа в изключително земеделски район с 22 села.
Благодаря ви за въпроса. Аз съм изключително изненадан от липсата на визия за развитие на земеделието. Не е възможно само четири политически партии да имат политика в земеделието в аграрна страна, каквато е България. Ние от „Републиканци за България“ сме първата политическа партия, която си представи секторните политики. Секторна политика „Земеделие“ бе представена на второ място, след „Правосъдие“, като там ясно сме заявили своите приоритети. Ние се обявяваме, че сме за водене на балансирана политика в земеделието и всички сектори на нашето земеделие трябва да бъдат подпомагани по справедлив начин. Разбира се, това плащане на пари трябва да е срещу някакви цели и резултати. Ние от „Републиканци за България“ поставяме следните три цели. На първо място, това плащане на пари трябва да бъде свързано с развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който гарантира българската продоволствена сигурност. Това плащане на пари трябва да подкрепя грижата за околната среда, да има действия в областта на климата, да допринася за биологичното разнообразие и най-важното – за производството на биологична, чиста българска храна. И третата цел е това даване на пари да не е усвояване, а то да укрепва социално-икономическата структура на селските райони. Тези три цели и тяхното постигане трябва да се оценяват посредством общи показатели, които да са свързани с крайните продукти и постигнатите резултати. Това е наше изконно вярване, това е искането и на земеделските производители. Наша основна цел е продоволствената сигурност на страната, която ще осъществим посредством заложени приоритети и специфични връзки между тях. Искам само да отбележа, че ние абсолютно се обявяваме от „Републиканци за България“ за справедливо разпределение на благата, което ще прекрати небалансираната финансова подкрепа между бенефициентите, което води до акумулиране на огромни средства от едрите стопански структури и холдинги, за сметка на малък или почти никакъв размер на подкрепа за малките стопанства. Наш приоритет са –всички производители от т.нар. чувствителни сектори, които произвеждат мляко, месо, плодове, зеленчуци, разбира се и българската маслодайна роза, която е емблемата на България и от години наред не получава адекватно подпомагане. Ще работим и за целево подпомагане на оранжерийните производители, тъй като в условия на все по-задълбочаващи се климатични проблеми българското производство на зеленчуци е немислимо без оранжерийно производство. Хранително-вкусовата промишленост – без нея сме за никъде. В този сектор имаме изключително огромни традиции. Това е сектор, който формира голяма, огромна добавена стойност и тя си остава тук, в страната. Общо взето малките, семейните ферми са също фокусът на нашата подкрепа. Всичко това, за което говоря, може да се постигне в рамките на четири-пет години с буквално осем-девет конкретни стъпки. Ако не го направим, какво следва? Мина един, два програмни периода, и САПАРД като броим – три. В българското земеделие бяха наляти, „усвоени“ над 30 милиарда лева. Питаме ние, от „Републиканци за България“ – и какво от това? Какви бяха целите, какво целяхме и какво постигнахме? Всички ние сме и потребители. Влизаме в търговските вериги и какво виждаме насреща – липса на българска храна по регалите, тя е заменена с вносна. Само да обърна внимание – преди няма и година беше въведено постановление №70 на Министерски съвет, което „задължи“ големите търговски вериги да предлагат български храни. Първо, това е причината, поради която аз бях освободен като заместник-министър, тъй като това нещо въобще не отговаря на законови рамки. Това постановление беше абсолютно противозаконно. Това постановление №70 не работеше в услуга нито на малките, нито на средните, въобще не работеше за българските производители. То явно е имало абсолютно други цели. И най-важното – това споразумение, ако беше законно и ако работеше, защо беше прекратено в края на декември 2020 г.? Ако имаше ефект, ако щеше да допринесе за нещо, то трябваше да продължи неговото действие. Надявам се, че Европейската комисия там е прекратила всякакви санкции България и ние срещу няма да търпим един огромен финансов ресурс, който ще бъде наложен като финансова санкция срещу нас.
Г-н Маринов, какво конкретно предлагате, за да повишите благосъстоянието на земеделците, особено на малките и средни фирми, които са преобладаващите у нас?
Казвам първото нещо. Българският земеделски производител се нуждае от пазари. Всеки търговец, всеки производител знае и казва следните думи: не ми хвали стока, хвали ми пазари. Ние предлагаме българският публичен сектор да стане основен канал на реализация на българска храна. Това, разбира се, не може да стане, да задължиш някой да продава българско. Държавата какво трябваше да направи – трябваше да застане с лицето си, да заеме социално отговорна позиция и да покаже как се прави на търговските вериги. Ние предлагаме следното нещо: въвеждане на схеми за качество, сертифициране на определени продукти, които гарантират защитата на българския потребител. Давам ви пример. Всички знаем: картофи от Самоков, зеле от Петърч, дини от Любимец – тези стоки, тези продукти да бъдат сертифицирани, като разходите за това сертифициране да бъдат за сметка на държавата, а не на земеделските производители. Прави се анализ, виждаме какви количества по направление за пресния и за преработения пазар имаме и внедряваме съответния процент директно в Закона за храните, но винаги след анализ. 15% от картофите – вкарваме ги в закона, 30% от зелето и така, лека-полека със законови мерки български продукти да достигнат до българските потребители. В момента масова практика е по обществените поръчки да се доставят храни, които не са български – те са буквално внос. Нашите деца не се хранят с български продукти. Това е необятен пазар и считаме наистина, че публичният сектор трябва да стане основен канал за реализация на български продукти. Друго, което предлагаме, е въвеждане на 0% ДДС за къса верига на доставка, 0% ДДС за биохрани и 5% ДДС за храни от сектора на млякото, месото, плодовете и зеленчуците. Всички страни-членки, и не само страни членки, всички страни в Европа имат диференцирани ставки за ДДС, с изключение на България и Дания. Нашите конкуренти – Македония, Турция, Гърция, Румъния, са в рамките на 3 до 9% ДДС. Българският производител не е конкурентоспособен. Другото, което предлагаме, е да има т.нар. справедливо подпомагане. Пари има достатъчно за всички. Важното е как се разпределят. Споменах ви за тези 30 милиарда. Само да помислим – ако имахме малко цел и експертност как да ги насочим, те биха били абсолютно достатъчни за всички производства. Давам пример за т.нар. обвързано подпомагане – схема, която се прилага у нас вече шест години. Всяка година 200 милиона се изплащат за подкрепата на плодове, зеленчуци, мляко, 80 милиона са за плодове и зеленчуци. Абсолютно неефективно разпределение на средствата. България е страна-членка, която изплаща най-голям ресурс на тази подкрепа, а резултатът е видим – няма български плодове и зеленчуци. Това обстоятелство е обективизирано и в слот анализа, върху който трябва да стъпи нашият стратегически план. Проблемът тук е, че не се направи анализ и да се види, че тази подкрепа се повлиява единствено и само положително по отношение на брой животни, на брой глави и на площи, но абсолютно негативно тя работи по отношение на продукция, на количество произведена продукция.
Къде трябва да се насочат усилията, г-н Маринов?
Ние от „Републиканци за България“ винаги следваме следната логика – търсим проблем и даваме решение. В случая проблемът кой е при обвързаното подпомагане? Масова практика е предоставянето на фактури и други разходни документи, в които се посочват цени далече под себестойност. Тук говорим за килограм ябълки на по 7-8 до 10 стотинки. Това е абсурдно. Ние предлагаме да има пределни цени на база предходна година, които да се формират от различни източници. Предлагаме тук да бъдат включени САПИ, Национален статистически институт, Стокови борси и тържища, а всяка оценка да участва с различна тежест. По този начин, да речем, получаваме една сума от 50 стотинки на килограм за ябълки. Не е логично вие да продавате на 2 стотинки своята продукция. Между другото, такава методика е внедрена по схема „Училищен плод“, където браншовите асоциации дават своите цени точно по същата методика и е абсолютно нехигиенично членове на тези асоциации, които са защитили цена от 1 лев на тази ябълка по тази схема, по другата схема да предоставят фактури за по 7-8, 10 стотинки. По този начин ще бъде прекратено източването на пари. Остатъкът от този бюджет ще бъде насочен отново към земеделските производители в тази група и така подпомагане по 200 лева на декар може да стигне и 300, и 400, но то ще отиде само до тези, които произвеждат. Много е задължително да бъдат въведени мерки за защита от нелегалния внос и нелоялната конкуренция и защита от нелоялните търговски практики. Тази инициатива, докато бях заместник-министър, аз я бях подел с моя екип, за изработването на Регистър на търговците на плодове и зеленчуци. Това е инструмент, който ще защитава интересите на българските производители. Но това нещо не бе довършено. Надявам се в следващият мандат, на което и да е правителство тази инициатива да бъде продължена. Мерките за справяне с кризи, бедствия и най-вече справедливо обезщетение са абсолютно наложителни. Ние предлагаме създаването на фонд, който сме го кръстили „Защита и сигурност“, който да провежда адекватни мерки за справяне с кризи и бедствия и отново казвам: справедливо обезщетение за производителите. Не може застрахователните компании да застраховат срещу замръзвания или осланяване едва след 20 април. Извинявам се, това означава все едно да се застраховам посред лято против сняг – това е абсурдно. Във връзка с това предлагаме устойчив модел, в който ще имплементираме няколко финансови инструмента, които се основават на адекватно управление на риска. Тук визирам застрахователни взаимни фондове, които компенсират земеделските стопани, редица други финансови инструменти, които съществуват в Програмата за развитие на селските райони – визирам мерки от Програмата за развитие на селските райони, разбира се, и държавната помощ за пропаднали площи. Всичко това, ако се обедини в един общ инструмент с вноските на самите земеделци, би бил много подходящ инструментариум за предотвратяване на такива кризисни ситуации. Много важна мярка е и обединяването на производителите в групи, организации на производители. В цяла Европа търговията с храни става посредством такива структури. За съжаление, у нас това е малко познато. Много са малко организациите на производители, въпреки обещанията на редица управляващи, че това е техен приоритет. Напротив, оказва се, че въобще не е приоритет. И ви давам следния пример – в края на декември бе проведена тематична работна група, на която абсолютно некоректно бяха изключени розопроизводители и картофопроизводителите. След нашата намеса, на „Републиканци за България“, обърнахме внимание, че има възможност за картофопроизводството да бъде осъществен такъв механизъм. По това време, искам да отбележа за всички ваши слушатели, че всеки ден в България влизаха по 25 ТИР-а с картофи. Картофопроизводството е съсредоточено в планинските райони на страната. Това е изключително социален, семеен бизнес. И как никой от администрацията не видя, че картофопроизводството попада в обхвата на това подпомагане? По абсолютно аналогичен начин е и розопроизводството. В същото време винаги се хвалим, че българската роза е емблемата на страната.
Г-н Маринов, постижимо ли е устойчиво земеделие в България?
Абсолютно е постижимо. България има абсолютно всички предпоставки. Устойчиво земеделие без адекватно изграждане и възстановяване на разрушената хидромелиоративна инфраструктура на страната няма как да се получи. Всички видяхме в Плана за възстановяване и устойчивост на правителството, в сектор „Земеделие“ бяха посочени три основни неща: това беше именно възстановяване на разрушената хидромелиоративна инфраструктура, дигитализация на селското стопанство и мерки във връзка със зелената архитектура. По отношение на дигитализацията: ние също я подкрепяме, от „Републиканци за България“, но всички трябва да знаем, че и традиционните български производства, каквото е млекопроизводството – дали ще бъде овче или краве мляко – там над 90% от производителите са дребни, а те произвеждат едва 15% от българското мляко. Тези хора, те са още на лопати и мотики. Там трябва да има първо автоматизация на процесите и след това да следва тази дигитализация. Ние също подкрепяме, това е бъдещето – прецизното земеделие.
Но трябва да се гледа и реалността каква е, за да не се лети в облаците и в крайна сметка да не се направи нищо, нали така?
Точно така. Най-акуратно всичко това е описано в слот анализа. В слот анализа, ако се видят проблемите, слабите страни, възможностите и заплахите, бихме могли да направим устойчив национален план, стратегически план имам предвид, който да обслужи интересите на българските изконни производства.
Имате предвид анализ на Европейската комисия?
Не, това е слот анализ, който е изготвен от Института по аграрна икономика, на който трябва да легне българският стратегически план във връзка със следващия програмен период. Този слот анализ е публичен, публикуван е на страницата на Министерство на земеделието. Там ясно са изведени секторите, които са най-засегнати. Директно казвам кои са – това е българското зеленчукопроизводство и българското овцевъдство. Това са сектори, в които ние сме били традиционни производители и сме били основна сила не само в Европа, и считаме, че чрез тези мерки, които ние от „Републиканци за България“ предлагаме, отново може да върнем тези български производства в челните места.
Вие водите листа в район с 22 села.
Това са селски общини, всички тези 22 общини са от селските райони на страната.
Кажете ни, хората в тях какво ви питат?
Хората от селските райони искат много малко неща. Те искат да имат работа, да имат предвидимост на своите доходи. В селските райони знаете, че основно приходите се формират от земеделска дейност и горска дейност. В крайна сметка, ако ние успеем всички заедно, общество, независимо кое е правителството, ръка за ръка да възвърнем тези производства, хората ще се върнат по селата. Неслучайно започнах с укрепване на социално-икономическата структура. Направихме градинки, стадиони, улици, църкви ремонтирахме, но никой не помисли, че основната социална политика, това са хората и работата им, а хора по селата няма. За да върнем тези хора, те трябва да имат достъп до проекти, достъп до финансиране, адекватни мерки, грантове за малките производители, но бързи, за да могат те да започнат производство, да имат поминък, да имат социален живот. Без тези неща, за съжаление, ще се обезлюдяват селските райони. Това е негативна тенденция, която продължава и днес, въпреки налятите над 30 милиарда в земеделието. Това не е устойчив модел. Ние считаме, че ние, всички, които живеем, защото и аз живея в София-област, ние сме облагодетелствани от близостта до столицата, но пък и столицата не трябва да се опасва с Околовръстното шосе като с пръстен и да изолира тези селски райони, които могат да станат привлекателен център както за промишленост, така и за живеене. В цял свят хората искат да живеят в такива селски райони близо до столицата. Ние сме отворени за такива инициативи и считам, че Околовръстното шосе на София трябва да стане пресечна точка на социално партньорство, на икономическо партньорство. Българските деца от столицата не са виждали петел, не са виждали кокошка. Да заповядат в нашите прекрасни села близо до София, да се запознаят с българските животни, да видят, че имаме земеделие, че имаме развитие и най-важното е, че ние сме способни да произвеждаме. Българският земеделец е трудолюбив човек. Да, разбира се, че има и такива, които се опитват да шикалкавят, но считам, че с мерките, които ние от „Републиканци за България“ предлагаме, тази практика ще бъде прекратена.