Общо 975 хил. лв. – толкова пари от бюджета ще плати държавата за медийни пакети, осигуряващи отразяване на предизборната кампания на политическите формации, които не получават субсидия, за предстоящия парламентарен вот на 4 април.
Те ще бъдат разпределени между 18 партии, седем коалиции и един инициативен комитет и могат да бъдат използвани за участия в телевизионни и радио предавания, както и за излъчване и публикуване на политическа реклама. Опитът от предишни избори сочи, че медийните пакети са много малка част от парите, които политическите формации харчат за отразяване на кампаниите.
Медийното отразяване – разход №1
Всъщност, обичайно най-големият разход, който партиите и коалициите декларират преди избори, е този за медийно отразяване. По данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) в последните десетина години за тази цел отиват около 50% от похарчените в кампанията пари. Тази година се очаква това перо да е още по-голямо заради пандемията от COVID-19, тъй като кампанията ще бъде фокусирана върху медиите и социалните мрежи заради ограниченията за провеждане на масови събития като митинги, концерти и т.н.
Анализът на ИРПС показва, че на последните парламентарни избори през 2017г. политическите формации са похарчили 5 172 909 лв. за отразяването на кампаниите си в медиите, което е 55% от разходите им. Тази сума е извън медийните пакети, които държавата е дала на формациите без субсидия – около 520 хил. лв. Изчислението показва, че пакетите за извънпарламентарните партии и коалиции представляват едва 10 процента от цялата похарчена сума за медийни услуги.
Възможностите на извънпарламентарните партии
По закон максималният размер на медийните пакети е 40 хил. лв. за партии и 5 хил. лв. за инициативните комитети. При коалициите се отпуска сума, която е пропорционална на дела на партиите, участващи в коалицията, които нямат право на държавна субсидия.
Формациите, които получават субсидия от бюджета (условието за това е на последните избори да са получили 1% от действителните гласове за партиите и 4% за коалициите) нямат право да ползват медийни пакети за изборите. Практиката обаче показва, че заради участието им в нови политически конфигурации, част от партиите ще могат да се възползват и от пакетите. Така, например, коалицията ГЕРБ-СДС ще получи 20 хил. лв. – макар управляващата партия да има субсидия, държавата ще отпусне половината пари от пакета на СДС, която не получава финансиране от бюджета. Допълнителни пари по същата причина ще има за изборите и „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“. Извън медийните пакети, партиите без държавна субсидия ще разчитат на собствени средства или на дарения от физически и юридически лица.
По закон за да бъдат отразявани, политическите формации трябва да сключат договор с доставчиците на медийни услуги – електронни, печатни и онлайн медии, които предварително са обявили публично
условията и тарифите си за отразяване на предизборната кампания. Цените трябва да са едни и същи за всички партии, коалиции, инициативни комитети и регистрирани кандидати. Тарифите на обществените медии – БНР и БНТ, се определят от Министерския съвет.
Най-скъпо е по телевизията
Общо 297 са доставчиците на медийни услуги, представили на Сметната палата информация за условията, цените и тарифите си за изборите на 4 април.
Обичайно най-скъпо ще струва предизборната агитация в телевизиите, показа проверка на „Дневник“. От сайта на Би Ти Ви става известно, че ако партиите искат да излъчат предизборен клип с дължина 30 сек. в праймтайма на телевизията, ще трябва да платят 12 912 лв. без ДДС за еднократно излъчване (всички посочени нататък в статията цени са без ДДС – бел. ред.). Това е и най-високата цена за разпространение на изборно съдържание в медията. За сметка на това, участията на кандидати в предавания не се заплащат, тъй като представляват редакционно съдържание и се провеждат по правила, които се определят от новинарския екип на bTV Media Group, уточниха от медията.
Излъчването на клип в ефира на „Нова телевизия“ струва 11 352 лв. Желаещите да се изявят индивидуално в предаванията по телевизията ще трябва да отделят между 9 хил. (за 10-минутно участие) и 13 хил. лв. (12-минутно участие). За сравнение, за клип с дължина до 30 сек., излъчен в праймтайма на БНТ, кандидатите ще похарчат 2 255 лв. Цената на 10-минутно интервю по обществената телевизия пък би струвало 2 500 лв.
Обявените тарифи за пиар публикации и интервюта във вестниците и електронните издания са средно между 1500 и 3500 лв. (за еднократна публикация). В същите рамки се движат и интервютата по радио Фокус – до 1900 лв., докато участие на кандидат-депутат по програма „Хоризонт“ на БНР възлиза на около 1000 лв. Излъчване на 30-секунден клип в националния ефир на „Дарик радио“ струва между 60 и 320 лв. през седмицата и от 50 до 320 лв. през уикенда, в зависимост от часовия пояс.
Най-евтина остава политическата реклама в регионалните издания, където публикуването на пиар материал би струвало на политическите формации около 200-250 лв.
Рекламата във „Фейсбук“
Парите от медийните пакети не могат да бъдат използвани за популяризиране на предизборните програми и на кандидатите в социалните мрежи и блоговете, тъй като те не са доставчици на медийни услуги по смисъла на закона. За реклама в мрежите политическите формации ще трябва да използват партийни средства. Справка в регистъра с реклами на „Фейсбук“ показа, че за периода 2 – 9 март най-много средства за подсилване на съдържание са похарчени за публикации в страницата на „Има такъв народ“ – близо 11 500 евро (23 716 лв.), следвани от страницата на „Да, България“ и профила на лидера на партията Христо Иванов с обща сума от 1 291 евро (2 517 лв.). За спонсориране на постове от страницата на водача на „Воля“ Веселин Марешки са платени 477 евро (930 лв), а за такива на председателя на БСП Корнелия Нинова – 359 евро (700 лв.).
Похарчените за предизборна агитация суми ще станат известни след изборите, тъй като законът задължава участниците да представят отчет пред Сметната палата за всички направени разходи в срок до 30 дни след края на кампанията. Според Изборния кодекс общия размер на финансирането на всяка предизборна кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети не може да надхвърля 3 млн.лв. и 200 хил.лв. за инициативните комитети, пише „Дневник“.